Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  282   гр. София,   27 май  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                      2. Жанина Начева   при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора …... Бумбалова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 206 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ НПК, образувано по искане на осъдения Д. Т. Д., чрез защитника, за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1815/07 г. и отмяна или изменяване на въззивно решение № 68 от 21.10.2009 г. на Софийския градски съд. Изтъква доводи за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Твърди, че не е извършил престъпленията и развива тезата за едностранчив подход на съда към доказателствата. Счита, че решението е несправедливо. В съдебно заседание защитникът (адв. Иванов) поддържа искането за отмяна на решението по реда, предвиден за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият също настоява да се уважи направеното искане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно поради липсата на нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 68 от 21.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 1815/07 г. Софийският градски съд е потвърдил изцяло присъдата от 30.01. 2007 г. по н. о. х. д. № 10068/05 г. на Софийския районен съд, с която подсъдимият Д. Т. Д. е признат за виновен в това, на 5.12.2004 г. в гр. С. да е причинил лека телесна повреда на лице от състава на МВР – И. М. М., поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4 вр. чл. 130, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 5.12.2004 г. в гр. С. да е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най-тежкото наказание, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата е осъдена и М. Н. Д. , а подсъдимият С е оправдан. В тежест на осъдените Д. и Д. са възложени разноските по делото. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него е развит доводът, че съдът е пренебрегнал показанията на св. П, които сочат друго лице за извършител на хулиганството, а се е доверил на показанията на пострадалите без да съобрази тяхната заинтересованост от изхода на делото. Всъщност е направено оплакване за неправилна оценка на доказателствените средства при проверката за достоверност. Доводът е неприемлив. Поначало съдът по същество има суверенното правомощие да преценява достоверността на свидетелските показания, като е длъжен да изложи ясни, логични и изчерпателни мотиви кои доказателствени източници приема и кои не. Софийският градски съд е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение. В резултат на извършения собствен анализ не е открил съществени противоречия между показанията на св. М св. Софрониева, и показанията на св. П относно конкретните действия на подсъдимия Д. Отделен е въпросът, че показанията на пострадалия са равностойно доказателствено средство и не съществува пречка съдът да основе на тях фактическите положения, които счита по делото за установени, респективно да отхвърли други доказателствени средства, които противоречат на тези свидетелски показания, оценявайки ги като недостоверни. В случая от фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че по пътя към автомобила, водейки задържания С. , полицаите са били обградени от група роми, които се събрали от виковете на Д. Обстоятелството обаче, че други лица също да проявили активност в опита да накарат св. М да освободи задържания не може да изключи отговорността на подсъдимия за извършените от него престъпни деяния. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Всяко от определените наказания съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. При липсата на съществено нарушение, искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна или изменяване на въззивното решение следва да бъде оставено без уважение. По делото няма съдебно произнасяне за типа затворническо заведение, в което осъденият да бъде настанен. Пропускът обаче може и следва да бъде отстранен с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Т. Д. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1815/07 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: