Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр.София, 19 февруари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1052/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подс. Т. В. К. – адв. Б. В., срещу решение № 332 от 09.08.2018г., постановено по внохд № 227/2018г. на Софийски апелативен съд. С присъда № 78 от 24.11.2017г. по нохд № 45/2017г. по описа на Окръжен съд – Видин, подсъдимият Т. В. К. е признат за виновен в това, че на 03.04.2016г. в [населено място], [улица], срещу дом /№ /, при управление на МПС – „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 25, ал. 1 и ал. 2; чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклет, марка „марка“, модел „модел“ с ДК [рег.номер на МПС] - М. М. Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалби от защитника на подс. К. и от повереника на частните обвинители срещу първоинстанционната присъда е било образувано внохд № 227/2018г. по описа на Софийски апелативен съд и с решение № 332 от 09.08.2018г., постановено по делото, присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подс. К. – адв. В., се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Материалната незаконосъобразност на въззивното решение се обосновава със съображението, че единствено поведението на пострадалия е причина за настъпване на ПТП. То е подкрепено с доводи за допуснатите от починалия водач на мотоциклета М. Р. нарушения на правилата по ЗДвП, считани от касационния жалбоподател за единствена причина за настъпване на ПТП. Прави се искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подс. К. по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция не участват подсъдимият Т. К. и упълномощеният му защитник. Частните обвинители Л. А., В. Р. чрез законния им представител Л. А. и Г. Р. чрез законния си представител Л. А. не участват в касационното производство. Същите се представляват от повереник – адв. Й. Д., който намира жалбата за изцяло неоснователна и моли за оставяне в сила на въззивното решение. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за безспорно установено, че подсъдимият виновно е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК при наличие на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от защитника на подсъдимия К. касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Защитата на подсъдимото лице е сезирала въззивния съд с оплаквания, идентични с тези в касационната жалба, базиращи се на твърдението, че единствена причина за ПТП е поведението на водача на мотоциклета, като тези съображения са били свързани с оспорване и на изводите в заключенията на приетите по делото експертизи. При направените оплаквания апелативният съд е проявил дължимата процесуална активност за установяване на обективната истина, назначавайки повторна автотехническа експертиза. Констатацията за неясноти и противоречия между основната, допълнителна автотехническа експертиза и комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, правилно са мотивирали въззивния съд да назначи повторна такава. Апелативният съд в мотивите на решението си е анализирал заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие повторна експертиза и с основание е отрекъл изводите на изготвените в досъдебното и в съдебното производство пред първата инстанция експертни заключения. Възприемането на заключението на повторната експертиза е обосновано не само с оценката за пълнота и обоснованост, но и при внимателно съпоставяне с други доказателствени източници – показанията на свидетелите Л. Л., Ц. Ц. и Р. В. и протокола за оглед на местопроизшествието. На база заключението на тази експертиза, преценена във връзка с изводимото от гласните и писмени доказателствени средства, Софийският апелативен съд е приел различни от първоинстанционния съд технически параметри на механизма на произшествието. Независимо от това е утвърдил извода, че подсъдимият Т. К. е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За да достигне до този правен извод, въззивният съд е направил собствен анализ и преценка на надлежно събрания доказателствен материал, като нито е игнорирал част от доказателствата, нито е ценил други превратно. Изводите на контролирания съд за съставомерност на извършеното от подс. К. деяние са подробно мотивирани и съдържат отговор на възраженията на защитата за това, дали само поведението на починалия водач на мотоциклета е причинило настъпилия резултат, или допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение са каузални за настъпване на ПТП. Не се оправдава от данните по делото възражението на касационния жалбоподател, поддържано през цялото наказателно производство, че единствената причина за настъпилото ПТП е нарушаване правилата за движение от страна на пострадалия мотоциклетист – управление с превишена скорост и движение в насрещната лента на движение. Въззивният съд е анализирал както поведението на подсъдимия, така и на пострадалия на пътното платно. Проследил е последователността на извършените маневри, както и възможността на всеки от тях да избегне удара. Неколкократно в мотивите на решението е посочено, че неправомерното поведение на пострадалия е от значение за съпричиняването на обществения резултат. Подсъдимият обаче не може да претендира, че неговото поведение не е причина за ПТП, след като е безспорно установено, че е управлявал лекотоварния си автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат. От заключението на повторната автотехническа експертиза е установено, че подсъдимият К. е имал ясна видимост не по – малка от 150 метра и е могъл да забележи пострадалия и останалите мотоциклетисти, които са се движили в предназначената за тях лента за движение. В момента, в който групата мотоциклетисти, предвождана от пострадалия М. Р., се е появила на правия участък на пътя, лекотоварният автомобил, управляван от подсъдимия е бил в спряно състояние в лявата пътна лента в посока изхода на [населено място], след което е потеглил от място и е предприел маневра завиване надясно с цел навлизане в гаража. Съдебната практика е последователна в изводите си, че водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност за движение и че преценката за безопасността на движението трябва да се извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност, с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да се осъществи маневрата. В конкретния случай, при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, подсъдимият К. е могъл да възприеме мотоциклетиста и да отложи маневрата. Заключението на допълнителната автотехническа експертиза е категорично, че подсъдимият е могъл да предотврати ПТП при условие, че не е навлизал в пътната лента за насрещно движение с последващо предприемане на маневрата завиване надясно за влизане в гаража. Навлизането на автомобила в лентата за насрещно движение е в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и то е пряко свързано с настъпването на ПТП, доколкото е предизвикало необходимост от изменение на движението на мотоциклета с навлизане в другата лента за движение. Осъщественото от подсъдимия навлизане в намиращия се до пътя гараж не е съобразено също и с изискването на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП да пропусне ППС, движещи се по пътя, който напуска. Поради това е правилен изводът на въззивния съд за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, с оглед допуснатите нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и доказаната причинна връзка между тях и настъпилата смърт на пострадалия. Макар да липсват изрични доводи в касационната жалба, свързани с конкретните нарушения на правилата за движение, запълващи бланкета на нормата на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, доколкото оплакването е за неправилно приложение на материалния закон, касационната инстанция се занима с изводите на контролирания съд по отношение на приетите за установени нарушения на правилата за движение. Правилно въззивният съд е възприел, че подс. К. е допуснал нарушения на правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и че тези нарушения са каузални по отношение на резултата, съобразно изложените по-горе съображения. Не могат обаче да бъдат споделени изводите на контролирания съд за допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, защото обсъжданото правило създава в най-общ вид задължение за участниците в движението да не създават опасности и пречки в движението, да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението. Доколкото подсъдимият е допуснал нарушение на специални норми, регламентиращи правилата за движение, свързани с извършване на маневри и с навлизане в насрещната лента за движение, то приложението на специалната норма изключва общата, така че тази обща норма не може да запълни бланкета на престъпния състав. Не следва да се възприеме и нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, защото освен че тя дефинира понятието „единична непрекъсната линия“, нарушаването на забраната за нейното застъпване и пресичане се поглъща от осъщественото нарушение – навлизане в лентата за насрещно движение. В съответствие с принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, Софийският апелативен съд не е пренебрегнал и виновното поведение на пострадалия . Р., тъй като поведението на всички участници в ПТП следва да се анализира и оценява в съвкупност. Установено по делото е, че непосредствено след излизането от завоя при възникване на видимостта /не по – малко на 150 м./, в правия участък на пътя, Р. е управлявал мотоциклета си със скорост между 50 - 70 км/ч, а към момента на удара – 95,86 км/ч, като опасната зона за спиране е била около 28 метра при скорост 50 км/ч и 46,50 метра при скорост 70 км/ч. Пострадалият е могъл да предотврати ПТП при условие, че при възприемане на началото на маневрата потегляне и завиване надясно от страна на подсъдимия е реагирал за аварийно спиране /както са направили останалите мотоциклетисти/ и е останал в дясната пътна лента за посоката си. Посочената фактология е изведена на база на правилен и задълбочен анализ на заключението на повторната автотехническа експертиза и кореспондиращите й писмени /протокол за оглед/ и гласни доказателствени средства. Въпреки че Р. е управлявал мотоциклета с превишена скорост и независимо, че се е отклонил като е навлязъл в насрещната пътна лента, в която вече се е намирал товарния автомобил на подсъдимия, допуснатите от него нарушения не биха довели до процесния резултат, ако подсъдимият не беше създал опасност за движението с предприетия от него завой, пресичайки лентата за насрещно движение, в нарушение на правилата за движение по пътищата. Поради това, тезата на касационния жалбоподател, че нарушаването на правилата за движение от водача на мотоциклета е единствена причина за настъпване на ПТП е лишена от основание, доколкото поведението на последния може да се оцени само като съпричиняване на вредоносния резултат, при установена причинно-следствена връзка между нарушаването на правилата за движение от подс. К. и настъпилия удар между превозните средства, при който е настъпила смъртта на Р.. Изложените съображения сочат, че като са приели, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, съдилища са приложили правилно закона. Не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за оправдаване на подс. К.. Изводите на касационния съд за това, че не следва да се възприеме подсъдимият да е нарушил правилата по чл. 5 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, не могат да се отразят на правилността на преценката на решаващите съдилища за вида и размера на наложеното наказание на подс. К.. Това е така, защото той е допуснал груби нарушения на правилата за движение и при тяхното наличие, като се съобразят и правилно отчетените от контролирания съд смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, определеното наказание лишаване от свобода на предвидения в специалната норма минимум отговоря на критериите за справедливост. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от защитника на подс. Т. К. за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 332 от 09.08.2018г., постановено по внохд № 227/2018г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.