О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 34 гр. София, 22.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 194 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд–Силистра по повод внесено пред първия предложение на Главния прокурор на Република България за решаване на въпроси, свързани с изпълнението на постановената на 24.02.2014 г. и влязла в сила присъда на 14.03.2014 г. на Районен съд - Ерфурт, Федерална Република Германия (ФРГ) по отношение на българския гражданин Д. В. Л.. Първоначално образуваното пред Софийски градски съд НЧД № 117/2018 г. за приспособяване на посочената по-горе присъда е било прекратено с протоколно определение от 07.02.2018 г. с доводи за неподсъдност и изпратено на Окръжен съд–Силистра по компетентност. Изложените от Софийския градски съд съображения касаят естеството на производството, което този съд независимо от заявеното в искането на Главния прокурор на Република България основание по чл. 457 от НПК е приел, че е такова по реда на чл. 465 от НПК, тъй като изтърпяването на наказанието от осъденото лице не е започнало. С разпореждане № 65 от 14.02.2018 г., постановено по НЧД № 56/2018 г. Окръжен съд – Силистра е прекратил делото и е повдигнал сега разглеждания спор за подсъдност. В мотивите на съдебния акт е посочена принципната невъзможност за преобразуване на производството от трансфер в екзекватура поради различните форми на международно сътрудничество, предпоставките за осъществяването им, правните последици и предмета на обсъждане. Цитирана е и практика на касационната инстанция в този смисъл (Решение № 217 по н.д. № 621/2012 г. на III н.о. на ВКС). В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е Софийския градски съд. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1 от НПК, намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийския градски съд. Видно от приложените към искането на Главния прокурор на Република България писмени доказателства Д. В. Л. е осъден с присъда от 24.02.2014 г. на Районен съд–Ерфурт, ФРГ, влязла в сила на 14.03.2014 г. за извършване на подправяне на разплащателни карти с гаранционна функция в два случая на реална съвкупност всеки път в идеална съвкупност с подготовка за компютърна измама на 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода” – престъпления по §§ 152б, ал. 1 и 263а, ал. 1 и 3 от Наказателния кодекс на ФРГ. С писмо от 09.11.2016 г. на германските съдебни власти е отправена молба за приемане на допълнително изпълнение на наказанието срещу българския гражданин Д. В. Л. по реда на чл. 2, ал. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица, като е посочено, че лицето не се намира на територията на ФРГ и не е търпяло наказанието лишаване от свобода, а се намира на територията на Република България. В потвърждение на последното обстоятелство е и взетата от Окръжен съд–Русе с протоколно определение № 285 от 02.06.2017 г. по НЧД № 370/2017 г. мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Л. в качеството му на обвиняем по ДП № 4762/2016 г. на Окръжна прокуратура–Русе, изтекла на 31.01.2018 г. По повод издадена от германските власти за осъдения ЕЗА, с решение № 164 от 07.12.2017 г. по НЧД № 755/2017 г. Окръжен съд–Русе е допуснал изпълнението и, като е отложил фактическото предаване на Л. до приключване на посоченото по-горе висящо досъдебно производство. Съдебният акт е влязъл в сила на 21.12.2017 г., когато е потвърден с решение № 405 на Апелативен съд–Велико Търново по ВНЧД № 560/2017 г. В отдел „Международен” на ВКП е получено второ писмо от германските власти от 29.11.2017 г., с което отново е отправена молба за поемане на по-нататъшното изпълнение на присъдата срещу българския гражданин Д. В. Л.. Посочените фактически обстоятелства, касаещи наказателноправното положение на осъдения Л. и предприетите по отношение на същия действия както от страна на ФРГ, така и от българските власти са изчерпателно описани в отправеното до Софийски градски съд предложение. Последното, изготвено въз основа на молбата на германските власти, е очертало по несъмнен начин предмета на производството по чл. 457 от НПК. Нещо повече, от писмените материали по делото (съобщение по линия на СИРЕНЕ) е видно, че след получаване на потвърждение от Република България за изпълнението на присъдата, издадената по отношение на Д. Л. ЕЗА ще бъде отменена. Поради това, Софийският градски съд е следвало да съобрази правомощията си като изпълняващ орган по трансфера в хипотезата на чл. 454, ал. 1, т. 2 от НПК и да се произнесе с определение в посочения смисъл по реда на чл. 457, ал. 2 от НПК по направеното на основание чл. 457, ал. 1 от НПК искане от Главния прокурор на Република България. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното НЧД. № 56/2018 г. по описа на Окръжен съд-Силистра ведно с прекратеното НЧД № 117/2018 г. на Софийския градски съд за образуване и разглеждане от последния. Препис от настоящето определение да се изпрати на Окръжен съд–Силистра за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.