Р Е Ш Е Н И Е № 75 С., 16.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 519/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 33 от 27.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 9 състав, въззивно решение № 1879 от 14.10.2013 г. по в. т. д. № 1653/2013 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 8640 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 23.08.2008 г. застрахователно събитие „пожар”, причинени на машини, съоръжения, оборудване и стопански инвентар в производствена сграда /мелница за зърно/ в [населено място], за разликата над сумата 69 262 лв. до сумата 79 231 лв., заедно със законната лихва от 19.08.2011 г. до окончателното плащане; в частта, с която е обезсилено решението по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд в частта относно присъдената за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г. законна лихва върху сумата 63 327.55 лв.; в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на претенциите на [фирма] за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 69 262 лв. за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника [фирма] - [населено място], и с насрещна касационна жалба от ищеца [фирма] - [населено място]. Предмет на обжалване с касационната жалба е частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решението по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд касаторът - ответник [фирма] е осъден да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение за причинените при пожара вреди на машини, съоръжения, оборудване и стопански инвентар в производствена сграда /мелница за зърно/ в [населено място] в размер на разликата над сумата 69 262 лв. до сумата 79 231 лв., заедно със законната лихва от 19.08.2011 г. до окончателното плащане. В жалбата се навежда оплакване, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е недопустимо, тъй като при поддържан във въззивното производство размер на исковете за застрахователно обезщетение 69 262 лв. въззивният съд е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 79 231 лв., каквото не е претендирано. С насрещната касационна жалба е обжалвана частта от въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта относно присъдената за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г. законна лихва върху сумата 63 327.55 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените при пожара вреди на производствена сграда /мелница за зърно/ в [населено място], и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на претенциите на [фирма] за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение за увредените при пожара машини, съоръжения, стопански инвентар и оборудване в размер на 69 262 лв. за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г. Касаторът - ищец навежда оплаквания, че при надлежно заявени с исковата молба претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимите застрахователни обезщетения до датата на предявяване на исковете и искане за присъждане на законна лихва върху застрахователните обезщетения за времето след предявяване на исковете до окончателното плащане въззивният съд е направил необосновани и незаконосъобразни изводи за недопустимост и неоснователност на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД, в резултат на което е оставил същата без търсената защита. По съображения в жалбата касаторът моли за отмяна на решението в допуснатата до касационно обжалване част и за присъждане на претендираните обезщетения по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер, посочен в жалбата, ведно с разноските по делото. Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Касационното обжалване е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение в обжалваната от [фирма] част и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за правомощията на съда при произнасяне по акцесорна претенция за присъждане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законните лихви върху парично вземане за периода от забавата на длъжника до предявяване на иск за вземането и за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вземането в обжалваната от [фирма] част. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството по гр. д. № 11181/2011 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на [фирма], с която са предявени осъдителни искове срещу [фирма] за заплащане на сумите 150 000 лв. - застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Защитено имущество” за вреди от застрахователно събитие „пожар”, настъпило на 23.08.2008 г., и 45 686.74 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 09.12.2008 г. до предявяване на исковете на 19.08.2011 г. В петитума на исковата молба е заявено и искане за присъждане на законни лихви, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение. С допълнителна молба от 20.02.2012 г. ищецът е изпълнил указанията на съда да конкретизира главния иск, като е уточнил, че сумата 150 000 лв. е формирана като сбор от сумите 77 738 лв. - застрахователно обезщетение за нанесени при пожара вреди на производствена сграда /мелница за зърно/ в [населено място], 66 262 лв. - обезщетение за вреди на машини, съоръжения и оборудване в сградата, 3 000 лв. - обезщетение за вреди на стопански инвентар в сградата, и 3 000 лв. - обезщетение за унищожена продукция. С решение № 8640 от 21.12.2012 г. Софийски градски съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение за причинени на производствената сграда вреди в размер на 63 327.55 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2008 г. /датата на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение/ до окончателното плащане; Отхвърлил е иска за обезщетение за сградата за разликата над посочената сума до предявения размер от 77 738 лв. и изцяло исковете за застрахователно обезщетение за машини, съоръжения и оборудване /66 262 лв./, за стопански инвентар /3 000 лв./ и за унищожена продукция /3 000 лв./; Отхвърлил е и иска за заплащане на законните лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД за времето от 09.12.2008 г. до окончателното плащане. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано с въззивна жалба от ответника в осъдителната част за сумата 63 327.55 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2008 г. до окончателното плащане, и с насрещна въззивна жалба от ищеца в частта за отхвърляне на исковете за застрахователно обезщетение за машините, съоръженията и оборудването - 66 262 лв., и за стопанския инвентар - 3 000 лв., ведно със законните лихви от 09.12.2008 г. до окончателното плащане. Сезираният с жалбите Софийски апелативен съд е обезсилил като недопустимо решението на Софийски градски съд в частта, с която са присъдени законни лихви върху сумата 63 327.55 лв. за периода от 09.12.2008 г. до предявяване на исковете на 19.08.2011 г.; Отменил е решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за вреди по машините, съоръженията, оборудването и стопанския инвентар до размер на сумата 79 231 лв. и е осъдил [фирма] да заплати на ищеца тази сума, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 19.08.2011 г., до окончателното плащане; Потвърдил е решението в останалата обжалвана част; Присъдил е на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК за платената в двете инстанции държавна такса. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта за законните лихви с аргумент, че при предявен с исковата молба самостоятелен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на отказа на застрахователя за доброволно плащане - 09.12.2008 г., до предявяване на исковете първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на търсената защита, произнасяйки се по непредявен иск за законна лихва от датата на отказа до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение. Изложени са съображения, че липсата на произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД може да бъде преодоляна само по реда за допълване на първоинстанционното решение, не и по пътя на обжалването. За да осъди [фирма] да заплати застрахователно обезщетение за увредените при пожара машини, съоръжения, оборудване и стопански инвентар, Софийски апелативен съд е приел, че е доказано наличието на валидно застрахователно обезщетение с предмет увреденото имущество и причиняването на вреди на имуществото вследствие на възникналия пожар, което поражда за ищеца правото на обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ. Въз основа на заключението на назначената по делото оценителна експертиза съдът е направил извод, че обезщетението възлиза общо на 79 231 лв., и е присъдил на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане. По повод оплакването в насрещната въззивна жалба на ищеца за неправилно отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законните лихви от 09.12.2008 г. до предявяване на исковете на 19.08.2011 г. върху застрахователното обезщетение за движимото имущество въззивният съд е изразил становище, че първоинстанционното решение не съдържа отхвърлителен диспозитив за такъв иск, индивидуализиран с присъщите му правни белези. С диспозитива на въззивното решение обаче съдът е потвърдил решението на първата инстанция „в останалата обжалвана част”, която включва и отхвърлянето на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. По допустимостта на въззивното решение в обжалваната от [фирма] част : Въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение касаторът - ответник е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ за машините, съоръженията, оборудването и стопанския инвентар в размер на разликата над сумата 69 262 лв. до сумата 79 231 лв. Основателно е оплакването в касационната жалба, че в посочената част въззивното решение съдържа произнасяне „свръхпетитум”, тъй като при предявен и поддържан във въззивното производство размер на исковите претенции 69 262 лв. /от които 66 262 лв. за машините, съоръженията и оборудването и 3 000 лв. за стопанския инвентар/ с решението е присъдено обезщетение в размер на 79 231 лв. или с 9 969 лв. в повече от претендираното. Като е присъдил обезщетение над претендирания с исковете размер, въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало и произтичащата от него забрана за произнасяне извън пределите на търсената с иска защита. Поради изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 9 969 лв. /разлика над 69 262 лв. до 79 231 лв./, ведно със законната лихва от 19.08.2011 г. до окончателното плащане, и производството по делото да бъде прекратено в тази част. По насрещната касационна жалба на [фирма] : Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер. Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД предполага в исковата молба да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия размер. Размерът на вземането е от значение и за цената на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса. Когато с исковата молба е предявен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, индивидуализиран с присъщите му правни белези, сезираният съд е длъжен да разгледа иска и да се произнесе по основателността му в зависимост от фактите и доказателствата по делото. В случай, че с исковата молба е поискано присъждане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, но същото не е индивидуализирано в необходимата степен, съдът не може да откаже да разгледа иска по чл.86, ал.1 ЗЗД по съображения за ненадлежното му предявяване, а следва да проведе производство по чл.129, ал.2 ГПК за поправяне на исковата молба. Отхвърлянето на предявен с исковата молба иск по чл.86, ал.1 ЗЗД или прекратяването на производството по него с аргумент за ненадлежната му индивидуализация, без преди това да е проведено производство по чл.129, ал.2 ГПК, съставлява недопустим отказ от правосъдие. При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Изложеното дава отговор на поставения в производството по чл.288 ГПК процесуалноправен въпрос, в зависимост от който насрещната касационна жалба на ищеца [фирма] е основателна. С депозираната пред Софийски градски съд искова молба касаторът - ищец е предявил иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 45 686.74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсеното с главния иск по чл.208, ал.1 КЗ застрахователно обезщетение с общ размер 150 000 лв. за периода от датата 09.12.2008 г., определена като начален момент на забавата на застрахователя - ответник, до предявяване на исковете. Отделно от иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, в петитума на исковата молба е поискано и присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за времето след предявяване на иска до окончателното плащане. Посочването в исковата молба на размера на вземането за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и на периода на забавата, за който то се претендира, означава, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсените с главния иск обезщетения за времето от 09.12.2008 г. до датата на предявяване на иска - 19.08.2011 г., поради което изводът на въззивния съд за разглеждане с първоинстанционното решение на непредявен иск е неправилен. Преценката на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловена от пропуска на първоинстанционния съд да проведе производство по чл.129 ГПК за поправяне на исковата молба в частта по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД след извършената от ищеца конкретизация на главния иск по чл.208, ал.1 КЗ и разграничаване на размера на отделните застрахователни обезщетения, включени в сумата 150 000 лв. Разграничаването на застрахователните обезщетения предполага разграничаване и на акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД, заявено общо за сумата 45 686.74 лв., и посочване как се съотнася тази сума към уточнените с молбата от 20.02.2012 г. застрахователни обезщетения. Вследствие на пропуска да предприеме действия по чл.129 ГПК с решението си по съществото на спора първоинстанционният съд е присъдил на ищеца законни лихви върху уважената част от иска за застрахователно обезщетение за сградата - 63 327.55 лв., считано от началния момент на забавата 09.12.2008 г. до окончателното плащане, смесвайки по този начин иска по чл.86, ал.1 ЗЗД с претенцията за законни лихви за времето след предявяване на исковете. Едновременното произнасяне по двете самостоятелни претенции не е равнозначно на произнасяне по непредявен иск с правно основание чл.86, ал.1 ГПК, както неправилно е приел въззивният съд, а насочва към нередовност на исковата молба, изискваща провеждане на производство по чл.129 ГПК, което според значимите и при действието на ГПК от 2007 г. задължителни указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е в компетентността и на въззивната инстанция. Като е обезсилил първоинстанционното решение, вместо да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г. върху сумата 63 327.55 лв. /до размер на която искът за застрахователно обезщетение за производствената сграда е поддържан във въззивното производство/, включително след провеждане на производство по чл.129, ал.2 ГПК, Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение. С оглед на това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата 63 327.55 лв. за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г., и делото да бъде върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени дали е необходимо ищецът да конкретизира исковата молба като уточни каква част от сумата 45 686.74 лв. претендира като обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху застрахователното обезщетение за сградата и съответно да предприеме необходимите в тази насока процесуални действия по чл.129 ГПК. Извършеното с касационната жалба уточнение на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е без значение за изхода на касационното производство, тъй като поради липса на произнасяне по претенцията спорът не може да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Освен това уточняването на размера на претенцията не е от кръга на процесуалните действия по чл.129, ал.2 ГПК, които според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е допустимо да се предприемат за пръв път в касационното производство. Въззивното решение е неправилно и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимите застрахователни обезщетения за машините, съоръженията и оборудването /66 262 лв./ и за стопанския инвентар /3 000 лв./. При формиран извод за дължимост на застрахователните обезщетения и при безспорния по делото факт, че тези обезщетения не са платени от ответника - застраховател, ищецът - застрахован има право да бъде обезщетен за вредите от забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД е поискано с исковата молба и отхвърлянето на иска за заплащането му без излагане на мотиви защо не се дължи съставлява нарушение на произтичащото от чл.2 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа отправеното до него искане за съдебна защита. Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в посочената част и делото да бъде върнато за ново разглеждане и за произнасяне от друг състав на въззивния съд по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г. върху присъдените с влязлата в сила част на въззивното решение застрахователни обезщетения в размер на 66 262 лв. и 3 000 лв. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени и дадените по-горе указания във връзка с приложението на чл.129, ал.2 ГПК. По отговорността за разноски : С въззивното решение не са присъждани разноски, относими към произнасянето с обезсилената и с отменената част на решението, поради което не се налага коригиране на решението в частта за разноските. В зависимост от изхода на производството по касационната жалба в полза на касатора - ответник следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на сумата 978.14 лв. лв., включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съразмерно на недопустимо присъдената с въззивното решение сума от 9 969 лв. Разноските, направени от страните във връзка с подадената от касатора - ищец насрещна касационна жалба, следва да се разпределят от въззивния съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора по чл.86, ал.1 ЗЗД - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, на основание чл.293, ал.ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК и чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1879 от 14.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 1653/2013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 8640 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение за разликата над сумата 69 262 лв. до сумата 79 231 лв., или 9 969 лв., заедно със законната лихва от 19.08.2011 г. до окончателното плащане, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд, 9 състав, въззивно решение № 1879 от 14.10.2013 г. по в. т. д. № 1653/2013 г. в частта, с която е обезсилено решението по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата 63 327.55 лв. за периода 09.12.2008 г. - 19.08.2011 г., и в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска на [фирма] за заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумите 66 262 лв. и 3 000 лв. - застрахователни обезщетения за вреди от пожар, причинени на машини, съоръжения и оборудване и на стопански инвентар в производствена сграда /мелница за зърно/ в [населено място], за периода 09.12.2008 г. - 19.11.2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА „АС Груп Трейдинг” Е. с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 978.14 лв. /деветстотин седемдесет и осем лв. и четиринадесет ст./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :