Решение по т.д.№ 1512/20120 год. на ВКС-ТК, І т.о. 6 Р Е Ш Е Н И Е № 60114 София, 09.12.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1512 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „В 9”ООД срещу тази част от Решение № 890/22.04.2020 год. по т.д.№ 2770/2018 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е отменил отхвърлителното решение по т.д.№ 1485/2017 год. на Софийски градски съд и е уважил предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка”АД – в несъстоятелност (КТБ) срещу дружеството иск с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН. Обжалва се решението на САС и в частта за разноските. Въведените в жалбата основания за касиране на въззивния акт са неговата недопустимост и евентуално – неговата неправилност. Недопустимостта се мотивира с липсата на правен интерес за провеждането на иска с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, а неправилността – с наличие на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Неправилността се дължи на прилагането на закона в изменената му редакция на която е придадено обратно действие, а не на тази в която е бил към датата на оспорените прихващания. Чрез представен по делото писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК и чрез становището на процесуалния представител и на синдика на КТБ (н) в публичното заседание, ответникът по касация застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба. Счита, че ако искът с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН би бил приет за неоснователен с оглед решението на КС, то вземанията се дължат на основание евентуалните искове. Подробни съображения по евентуалните искове са изложени и в представена по делото писмена защита. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: „Коя редакция на чл.59 ал.5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени преди влизане в сила на промяната на чл.59 ал.5 ЗБН през 2014 год.?” – противоречие с Решение № 8/27.05.2021 год. по к.д.№ 9/2020 год. (ДВ бр.48/08.06.2021 год.). Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. От синдиците на „Корпоративна търговска банка”АД (н) (КТБ) са предявени при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, чл.59 ал.3 ЗБН и чл.59 ал.2 ЗБН. Предмет на делото е прогласяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на извършените от „В 9”ООД прихващания на задълженията му по договор за банков кредит от 03.11.2008 год. с вземания, придобити по договори за цесия от 08.10.2014 год. и от 03.11.2014 год., съответно до размера на 125000 евро и до 137360 евро, които прихващания са извършени с уведомления №№ 10433 и № 10487, двете от 03.11.2014 год. Ищцовата теза, обуславяща основателността на исковете е както следва: - Искът с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН е посочен като главен. Той се основава на тезата, че прихващанията са извършени след началната дата на неплатежоспособността, като приложима е редакцията на ал.5 на чл.59 ЗБН към датата на предявяването на иска, доколкото и е придадено обратно действие. Правото този иск да бъде предявен е възникнало едва след обявяването на несъстоятелността на КТБ с решението на Софийски градски съд. Недействителни са прихващанията дори да се приеме, че разпоредбата няма обратно действие, тъй като са извършени след началната дата на неплатежоспособност. - Искът с правно основание чл.59 ал.2 ЗБН се основава на това, че достигналото до банката изявление за прихващане е без нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо уведомителя. - Искът с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, посочен като евентуален, ищецът основава на тезата, че ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност, която свързва с датата на поставянето на банката под специален надзор – 20.06.2014 год. Софийски градски съд е приел исковете за неоснователни. Сезиран с въззивната жалба на синдиците на КТБ, съставът на Софийски апелативен съд е счел искът с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН за основателен. Обявил е за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката извършените от „В 9”ООД прихващания на задълженията му по договор за банков кредит от 03.11.2008 год. с вземания, придобити по договори за цесия от 08.10.2014 год. и от 03.11.2014 год., съответно до размера на 125000 евро и до 137360 евро, които прихващания са извършени с уведомления №№ 10433 и № 10487, двете от 03.11.2014 год. Последователно подържаната теза на дружеството-касатор е, че при преценка на действителността на прихващанията, приложимият закон е чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията му към датата на извършването им – 03.11.2014 год. т.е. преди датата на отнемане лиценза на банката – 06.11.2014 год. За да прогласи прихващанията за недействителни с изключение на тази част, която „В 9”ООД би получил при разпределение на осребреното имущество, въззивният състав е счел за приложима разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.), придаваща обратно действие на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията и от 28.11.2014 год. (ДВ бр.98/2014 год.) от което следва, че тя е приложима спрямо процесните предхождащи я прихващания. С оглед уважаването на иска, посочен като главен, оставил е без разглеждане евентуалните искове. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното: Към датата извършване на спорните прихващания, редакцията на ал.5 на чл.59 ЗБН е: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения”. След тази дата, законодателят е изменил (ДВ бр.98 от 28.11.3014 год.) разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН, като новата редакция гласи: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.” Искът е предявен на 20.04.2017 год. и се основава на новата (към този момент) редакция на закона, като ищцовата теза е, че именно тя е приложима. Посочил е, че дори да се приеме, че приложима е предходната редакция, то и в този случай искът би бил основателен. За да отхвърли този иск, СГС е счел, че приложима е редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН преди изменението и от 28.11.2014 год., а според нея, недействителни са прихващанията, извършени от длъжника в смисъл „несъстоятелния длъжник”, но не и от неин кредитор. Както бе посочено по-горе, в рамките на въззивното производство, с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.), законодателят е придал обратно действие на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията и от 28.11.2014 год. Тази промяна е мотивирала състава на САС да приеме, че прихващанията, извършени от кредитор на банката са недействителни, поради което искът е основателен. След депозирането на касационната жалба и образуването на настоящето дело на ВКС, със свое Решение № 8/27.05.2021 год. по к.д.№ 9/2020 год., КС на РБ е приел, че разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.) е противоконституционна. От това следва отговорът на поставения правен въпрос, а именно, че при предявен по реда на чл.62 ал.1 ЗБН иск с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН за оспорване законосъобразността на прихващания, извършени преди промяната, обнародвана в (ДВ бр.98 от 28.11.3014 год.), приложима е тази редакция на закона, която е била актуална към датата на тяхното извършване. По основателността на жалбата. С оглед отговора на правния въпрос, следва да се прецени правилността на въззивното решение спрямо редакцията на закона към 03.11.2014 год., цитирана по-горе. Основният спор по прилагането и произтича от тълкуването на термина „длъжник” оттам – нейния обхват спрямо страната, инициирала прихващането, което е предмет на този спор. Въпросът дали прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособност е вторичен и произнасяне по него се дължи в случай, че се прецени чия инициатива за прихващане в този период би била недействителна. Независимо, че едната от страните по прихващането е в производство по несъстоятелност и предназначението на иска е за попълване масата на несъстоятелността – разд.ІІІ ЗБН, преценката на материалното правоотношение се извършва по правилата на квалифициращия го закон – в случая чл.103-104 ЗЗД. При прихващането, всяка от насрещните страни има качеството и на кредитор и на длъжник и всяка от тях е легитимирана да отправи изявление за прихващане. В случая, това е сторил „В 9”ООД в качеството му на кредитор по цедираните вземания спрямо длъжника КТБ и няма спор, че активните вземания са били изискуеми. Няма спор, че длъжникът по тези вземания КТБ, е имал качеството на кредитор на „В 0”ООД по насрещни (пасивни) компенсируеми вземания, т.е. материалните предпоставки за възникване на погасителния ефект по чл.104 ал.2 ЗЗД са били налице. Спорът, както бе посочено по-горе, е относно това, дали „В 9”ООД е имал качеството на длъжник по смисъла на ал.5 на чл.59 ЗБН (според редакцията на закона към 03.11.21 год.) в който случай прихващането би било обхванато от недействителността, въведена с тази норма. Становището на СГС, обусловило извода му за неоснователност на иска е, че няма как законодателят да е въвел понятието „длъжник” по отношение на кредитора по активното вземане, който изрично е обозначен именно като кредитор спрямо на подлежащите на разпределение суми. Счел е, че с това понятие по-скоро е обозначен несъстоятелния длъжник. Настоящият съдебен състав счита, че семантичното тълкуване на СГС в частта дали ответникът по иска има качеството на длъжник е правилно. Не може, еднозначно, обаче да се приеме, че под „длъжник” законодателят е имал предвид банката. Тя наистина е длъжник по активното вземане, бидейки кредитор по пасивното такова. По-скоро се касае за недобра законодателна техника – фриволно боравене с понятията длъжник/кредитор, която е довела до такава неяснотата на разпоредбата, правейки я практически неприложима. И в двата случая, обаче, понятието „длъжник” не може да се свърже с кредитора по активното вземане, независимо от това каква е била действителната воля на законодателя, тъй като тази воля е облечена в словесно изразяване, несъвместимо с базови категории в правото. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че главният иск с правно основание чл.59 ал.5 (изм.) ЗБН е неоснователен, което налага касиране на въззивното решение в тази част и произнасяне по съществото на спора, като този иск бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск се възстановява висящността на спора по евентуалните искове. По съществото на тези искове т.е. по тяхната основателност/неоснователност се е произнесъл само първоинстанционният съд. Въззивният съд ги е оставил без разглеждане, т.е. няма обект на касационна проверка по отношение на тях. Това налага след касиране на въззивния акт, делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в частта за евентуалните искове. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 890/22.04.2020 год. по т.д.№ 2770/2018 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е отменил отхвърлителното решение по т.д.№ 1485/2017 год. на Софийски градски съд и е уважил предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка”АД (н) срещу „В 9”ООД иск с правно основание чл.59 ал.5 (изм.) ЗБН и е оставил без разглеждане евентуално съединените искове, както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният синдиците на „Корпоративна търговска банка”АД (н) срещу „В 9”ООД иск с правно основание чл.59 ал.5 (изм.) ЗЗД за прогласяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на извършените от „В 9”ООД прихващания на задълженията му по договор за банков кредит от 03.11.2008 год. с вземания, придобити по договори за цесия от 08.10.2014 год. и от 03.11.2014 год., съответно до размера на 125000 евро и до 137360 евро, които прихващания са извършени с уведомления №№ 10433 и № 10487, двете от 03.11.2014 год., като неоснователен. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в частта относно обективно съединените при условията на евентуалност искове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.