Ключови фрази
Престъпления против подчинеността и военната чест * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. София, 10 октомври 2017 г



Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ


при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Д.Генчев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 656 по описа за 2017г.г.

Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационни жалби на осъдени подсъдими чрез защитника им срещу въззивно решение № 3/28.03.2017г. по ВНОХД № 87/2016г. по описа на Военноапелативен съд.
В жалбата на подс.Б. се релевират всички касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК – като се твърди, че решението е издадено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така е наложено и едно явно несправедливо наказание на подсъдимия.
По първото основание се твърди, че не било установено нито едно насилствено действие да е извършено от дееца. По второто основание се развиват доводи, че присъдата е постановена от незаконен съдебен състав. В тази връзка се предлагат и доводи относно липсата на произнасяне по доказателствени искания, както и относно нарушения на нормата на чл.281, ал.8 от НПК. Твърди се също така, че в заседание на 05.07.2016г., на стр.21 от съответния протокол председателя на състава еднолично се е произнесъл с определение и е приел направено изменение на обвинението в такова по чл.377, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, в нарушение на чл.33, ал.1 от НПК.
По третото основание се заявява, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на твърдяното от обвинението за извършено от дееца престъпление.
В жалбата на подс.С. се ангажират същите касационни основания и се излагат идентични доводи.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационните жалби са неоснователни, като заявява, че няма допуснато претендираното процесуално нарушение относно законността на състава на съда от първата инстанция. Оспорва доводите за явна несправедливост на наложеното наказание и моли да се потвърди решението.
Частният обвинител и граждански ищец И., редовно призован, явява се лично, представлява се от повереник, който моли да бъде потвърдено решението на въззивната инстанция като законосъобразно, съответно да бъде оставено в сила.
В писмени бележки повереникът приема, че жалбите са допустими, но са изцяло неоснователни. Оспорва доводите относно законността на съдебния състав и споделя изводите на въззивната инстанция в този аспект. По отношение на твърденията за направени доказателствени искания, повереникът сочи, че не са посочени конкретни такива, които да са отхвърлени от съда без мотиви. Отбелязва, че присъдата не е постановена изцяло и единствено въз основа на показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал., т.1 и т.2 от НПК, като съдът бил провел и две заседания извън териториалната си установеност за събиране на доказателствен материал по делото и за решаване на делото в разумен срок. Твърди, че наложените наказания са справедливи, определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства. По доказателствата повереникът отбелязва, че фактите са установени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като от обективна страна качеството на началник на представлявания от него частен обвинител и граждански ищец било безспорно установено. От субективна страна е налице съзнаване на подсъдимите за неговото качество, като всяко посегателство, независимо от неговата интензивност или форма върху лицето, което има качеството на началник, накърнява военната дисциплина и уставния ред във въоръжените сили. В заключение иска потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на направени разноски пред всички инстанции за представителство на повереника.
Частният обвинител и граждански ищец И. поддържа тезата на повереника си.
Подсъдимите, редовно призовани, явяват се лично и се представляват от подалия жалбата защитник. Последният поддържа касационните жалби по изложените в нея съображения, двамата подсъдими се присъединяват към казаното.
В своя защита подс.С. заявява, че е пожелал пред предходните инстанции проблема по делото да се погледне в дълбочина, откъде е започнало всичко. Твърди, че никой не им обърнал внимание на препирните на жената, с която живеел на семейни начала понастоящем, с частния обвинител. Заявява, че са низшестоящи, но не прави чест на един офицер да бие жена.
В защита подс.Б. заявява,че са играли по правилата на частния обвинител и затова стигнали дотук. Моли да се вземе обективно решение по делото.
При последната си дума подс.С. иска да бъде оправдан, тъй като нищо подсъдимите не били направили.
При последната си дума подс.Б. иска да се разгледа в дълбочина целия проблем.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 53/17.10.2016г. по НОХД № 67/2015г. на СВС подсъдимите Б. и С. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.377, ал.1, пр.1-во вр.чл.20, ал.2 от НК на 20.08.2014г. на локално платно пред оградата на в.ф.52090- [населено място]. Наложени им били наказания от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 , ал.1 от НК с изпитателен срок от по 4 години за всеки от тях.
Били осъдени солидарно да заплатят уважения граждански иск, както и направените по делото разноски.
С тази присъда подсъдимата С. е била оправдана по идентичното обвинение.
С решение № 3/28.03.2017г. по ВНОХД № 87/2016г. по описа на Военноапелативен съд присъдата е била потвърдена изцяло.
Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна.
Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не може да бъде споделено. Основното и водещо възражение за наличието на незаконен съдебен състав поради основание за отвод на председателя на състава от първостепенния съд е правено пред контролираната инстанция. По изложени от последната и споделени съображения то не може да бъде възприето и от касационния състав.
Несъмнено е важно и основно изискване членовете на съдебните състави, разглеждащи делата, да са безпристрастни и непредубедени. Противното не съответства на изискванията на закона и справедливостта, което обстоятелство е безспорно.
Изтъкваните обстоятелства не са достатъчни, за да се направи претендирания от защитата извод, че председателят на състава е бил пряко или косвено заинтересован от изхода на делото.
Европейския съд по правата на човека е имал възможност да се произнесе в такива случаи, че макар и становищата на страните да имат известно значение, то личната безпристрастност на съдията следва да се предполага до доказване на противното – така Kyprianou v. Cyprus [GC], no. 73797/01, § 118, ECHR 2005-XIII и Micallef v. Malta [GC], no. 17056/06, §§ 93-96, ECHR 2009). В конкретния казус, независимо от изтъкнатите доводи, противното не е установено.
Предприетите действия от председателя на състава, а и самият състав, разбира се, са с цел единствено да дисциплинират страните, а негативните последици за представителството на подсъдимите са отстранени с финалния акт на съда по отмяна на наложените глоби. Твърдяната за произнесена реплика от председателя на състава не намира опора в доказателствата по делото и съответно в протокол от съдебното заседание, легитимното доказателствено средство по смисъла на чл.131 от НПК. Но дори и да се възприеме тезата на защитата, няма никакво съмнение, че такава реплика не би била насочена към правното положение на страните и в техен ущърб, а единствено към възможността на евентуално недисциплиниран участник в процеса да понесе финансовите тегоби от своето поведение.
Въззивната инстанция е отговорила прецизно и добросъвестно на идентичните възражения относно законността на състава, направени пред нея, като настоящият съдебен състав не намира какво друго да допълни, солидаризирайки се напълно с изложените доводи. Каквито и съображения да се изтъкват от защитата относно причините за своите неявявания, делото, което не се отличава с особена правна и фактическа сложност, се е разглеждало продължителен период от време, както справедливо е отбелязала въззивната инстанция в мотивите си на стр.12.
Окончателният извод на съставът на ВКС е, че липсват основания да се приеме, че професионалния съдия е бил пряко или непряко заинтересован от изхода на делото, с оглед на което възражението на защитата за предубеденост се отхвърля изцяло.
Събраните по делото доказателства с в изискуемия се пълен обем, за да може да намери основание направеното възражение за безмотивно отхвърляне на направени доказателствени искания. То би било основателно само в случай, че фактите и обстоятелствата по делото са останали неизяснени, а в настоящето производство случаят не е такъв.
Следващите доводи включват приложението на чл.281, ал.4 от НПК по време на съдебното следствие и ползването на показания, приобщени по този процесуален ред, при оценката на доказателствения материал.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че процесуалната стойност на показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, съобразно императива на ал.8 от тази разпоредба, следва да се обсъжда в контекста на изявленията на свидетелите при прилагането на нормата. Законодателят е забранил осъждане, което се основава само на показания от досъдебното производство, които са единствената основа на обвинителната теза, без никакви други, били те преки или косвени доказателства. Също така отделният свидетел трябва да излага различни възприятия и да депозира показания, които се отличават от прочетените от досъдебното производс-тво и като цяло да изпълват хипотезите на чл.281,ал.1,т.1 и 2 от НПК, без да поддържа първоначалните си. Едва тогава е приложимата забраната по чл.281, ал.8 от НПК, една гаранция срещу възможна злоупотреба при събирането на доказателствата.
Защитата се позовава в този смисъл на показанията на свидетелите Н. и Б., разпитани в съдебно заседание от 05.07.2016г., по отношение на които е приложена оспорваната процедура по чл.281, ал.4 от НПК във връзка с ал.8 на същата норма.
На страница 9-та от цитирания протокол,л.341 от производството пред първата инстанция св.Н. след прочитане на показанията му по посочения ред е заявил, че е вярно, това, което към предходния момент е заявил. Св.Б. на л.12 от същия протокол е заявил идентично,че поддържа изцяло казаното и няма какво да добави. Очевидно е, че хипотезата на ал.8 не е относима към показанията на тези свидетели и следователно не е приложима. В този смисъл оплакването се явява неоснователно и като такова се отхвърля напълно от касационния състав.
На последно място като допуснато процесуално нарушение се сочи еднолично произнасяне на председателя на съдебния състав в заседание от 05.07.2016г. по приемане на изменение на обвинение, направено от държавното обвинение. Това действие е изключителен прерогатив на обвинителната власт и то по начало не може да бъде отказано и да не бъде допуснато в рамките на съдебното следствие пред съда от първата инстанция. Твърдението на защитата противоречи на проведената процедура, надлежно отразена в съдебния протокол и не може да бъде възприето за основателно. Еднолично председателят на състава е запитал страните за становище по отношение на неявил се свидетел-Ю. Г. Р., преди прокурорът по делото да направи исканото от него изменение.
Съдът се е произнесъл в състав, видно от протокол на стр.21-ва от съдебното заседание и л.347 от съдебното дело, приел е така направеното изменение на обвинението и в това няма никакво съмнение. Законът изисква това определение да се произнесе от председателя (да го вербализира), тъй като той ръководи заседанието, но това не означава, че решението за постановяване на това определение е взето еднолично.
След като съставът на ВКС като цяло не възприе твърдението за допуснати съществени процесуални нарушение нито от първата, нито от въззивната инстанция, намери, че следва да обсъди твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. При внимателния преглед на материалите по делото и такова нарушение на беше открито. Съобразно процесуално правилно установените факти по делото двамата подсъдими са осъществили от обективна страна насилие по отношение на свой началник, какъвто е бил военнослужещия майор И. по отношение на редниците, подсъдимите Б. и С.. Въззивната инстанция прецизно е анализирала състава на чл.377, ал.1, пр.1-во от НК и е отхвърлила направените възражения, с основание приемайки, че обвинението не се отнася до втората форма на изпълнителното деяние по цитираната норма и във връзка с военно длъжностното качество на частния обвинител. Съгласно установените и възприети по делото факти действията на двамата подсъдими, синхронизирано извършени и мотивирани от една и съща цел, разправа с майор Илиевq с положителност следва да се определят като насилствени. Отправените словесни закани не са част от това престъпление, а са предмет на деяние по чл.375 от НК, каквото обвинение не е предявявано в настоящето производство. Активните действия са чрез прилагане на сила по отношение на техен началник – хващане на реверите на камуфлажната риза с усукване и придърпване към себе си, извършено от подс.С. и хващане за ръкава и дърпане към себе си, осъществено от подс.Б. и тази система от телодвижения е напълно достатъчна, за да осъществи състава на чл.377, ал.1 пр.1-во от НК. Двамата подсъдими са осъзнавали качеството на началник на майор И. и са целели да извършат тези действия на публично място и пред други, но не само, военнослужещи. Деянието е реализирано и от субективна страна, като са без правно значение съпътстващите мотиви на двамата подсъдими. Оплакването им относно причините за възникналия конфликт не може да бъде възприето като обстоятелство, което може да изключи тяхната наказателна отговорност. Влошените взаимоотношения на двамата подсъдими и оправданата подсъдима С., във връзка със съжителството на последната с майор И., са установени по делото, те не се оспорват и дават логично обяснения за дълбоките причини за конфликта. Възникналите подозрения в двамата подсъдими относно предполагаеми действия на майор И. по отношение на печата на военно формирование 52090, съхраняван от майката на подс.С. и на оправданата подсъдима, не са извинителна причина за извършените от тях насилствени действия. Тъ+рсената извънсъдебна разправа показва липсата на достатъчно факти, за да бъдат сезирани органи по едно евентуално разследване. Дори и и подозрението да се основава на конкретно поведение на майор И., то това обстоятелство, чисто хипотетично разглеждано, отново не дава никакво правно и извинително основание на двамата подсъдими да извършат описаните по-горе действия.
По отношение на третото ангажирано касационно основание, съдът намери, че не са налице основание за възприемането на такъв довод. Наложеното наказание не е твърде тежко, доколкото е наложено към минимума на предвидената в закона санкция. Не бива да се пропусне обстоятелството, че в установените факти се съдържат признаците на поведение, което не е намерило отражение в обвинението, но освен съставомерност и по друг текст от НК, поведението на двамата подсъдими е явна и публична, пред очите на много други военнослужещи, но и граждански лица, демонстрация на неуважение към установените воински порядки в Устава на войсковата служба на Република България.
Размерът на наложеното наказание на двамата подсъдими не е явно несправедлив, тъй като при него липсва очевидно несъответствие на обществената им опасност,както и на тази на деянието.
Чистото съдебно минало на двамата подсъдими не намалява степента на обществената опасност на деянието и ерозирането на военната чест и подчинение, приложението на института на условното осъждане прави наказанието и в достатъчна степен снизходително, като по – нататъшна снизходителност не може да бъде проявена.
Що се отнася до уважаването на предявения граждански иск срещу двамата подсъдими, съставът на ВКС намери, че липсва касационна жалба в гражданската част на решението. Акцесорността на гражданската претенция обаче изисква да се отбележи, че липсва основание за изменение или отмяна на решението и в тази му част. То, както и присъдата впрочем, е изградено въз основа на принципите на справедливостта и е напълно достатъчно, да удовлетвори гражданския ищец за претърпяното от него насилие срещу неговата личност и качество на началник на двамата подсъдими, в определена степен твърде унизително и подронващо воинския му офицерски авторитет.
Относно оправдаването на подс.С. и отхвърляне на гражданската претенция срещу нея в тази връзка, присъдата в наказателната и гражданската част, поради липсата на съответен протест или жалба следва безусловно да бъдат потвърдени, като се остави в сила изцяло въззивното решение.
Относно разноските повереникът е посочил дължимо възнаграждение пред съда от първата инстанция, които обаче са присъдени. Не са присъдени направените разноски пред втората инстанция, което е пропуснала да се произнесе, това в случая следва да бъде поправено след приключване на делото по реда на чл.317 вр.чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Касационният състав намери, че единствено следва да присъди направените пред касационната инстанция разноски за повереник, които съставляват 800лв. и които следва да се заплатят по равно от двамата подсъдими, а именно в размер на по 400лв., като следва да се заплатят от тях и сумите от по пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 и чл.189, ал.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 3/28.03.2017г. по ВНОХД № 87/2016г. по описа на Военноапелативния съд.
ОСЪЖДА подсъдимите Б. и С. да заплатят направените по делото разноски от частният обвинител и граждански ищец И. в размер на по 400 лева, представляващи възнаграждение за повереник пред касационната инстанция, както и сумите ♦ от по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.



Председател:

Членове