5 Р Е Ш Е Н И Е № 275 С., 04.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1369 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 191 от 07.02.2011 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 232 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 324/2010 г. на Добрички окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Ч. М. от [населено място] срещу СОУ „Л. К.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ІІ-3-385 от 01.12.2005 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател начален етап” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1149, 61 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 328, ал.1, т.2, пр. ІІ-ро КТ и чл. 329, ал.1 КТ, а именно налице ли е реално съкращаване на щата при премахване на определена длъжност при увеличение на общата численост на персонала и право ли е на работодателя да прекрати трудовия договор със служител, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа служител, чиято длъжност се съкращава, но работи по добре. В обжалваното въззивно решение на Добрички окръжен съд е прието, че не е проведено реално съкращаване на щата, когато числеността на персонала по щатно разписание е увеличена и не е съкратена щатната бройка за длъжността, заеманата от уволнения работник. Прието е, че когато заеманата от уволнения работник длъжност не се съкращава, неговата длъжност не може да бъде заета чрез подбор от друг работник от същото предприятие. В противоречие с това становище, в решение № 1935 от 10.01.2006 г. по гр.д. № 1456/2003 г.; решение № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г.; решение № 278 от 18.04.2006 г. и решение № 1931 от 07.12.2006 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен е прието, че уволнение поради съкращаване на щата може да се извърши и при запазване или увеличаване на щатните бройки за персонала на предприятието; че извършвайки подбор по реда на чл. 329 КТ работодателят може да остави на работа работници, чиито длъжности се съкращават и да уволни такива, чиито длъжности не са съкратени. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. При съкращаване на щатна бройка за определена длъжност, работодателят разполага с правото да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ между изпълняващия съкратената длъжност и работник, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре. В този случай извършването на подбор е негово право, а не задължение. Задължение за извършване на подбор възниква при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата еднородни длъжности - работодателят следва да сравни квалификацията и нивото на справяне с работата между всички, изпълняващи идентични трудови функции, като извършването на подбор обуславя законното упражняване на правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Когато работодателят е упражнил правото си подбор по чл. 329, ал.1 КТ, преценка дали съкращаването на щата е реално се извършва въз основа на общата численост на щатните бройки, като в хода на производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, работодателят следва да установи, че е съкратена щатната бройка за длъжността, изпълнявана от работника, предпочетен да остане на работа. При въведено от уволнения работник възражение, че съкращаването на щата е фиктивно, преценката се извършва не само с оглед доказателствата за щатните бройки преди и след съкращаването, а като се съобразява дали е премахната щатната бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите и функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки. Във всеки от тези случаи за работодателя не възниква задължение за извършване на подбор, но той може да упражни правото си подбор по чл. 329 КТ, за да остави на работа тези работници, които имат по-висока квалификация и са показали по-добри умения за справяне с трудовите задължения. В обжалваното въззивно решение на Добрички окръжен съд е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя, считано от 02.12.2005 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че реално съкращаване на щата не е било проведено – не е намалена числеността на педагогическия персонал по щатно разписание, нито е установено реално съкращаване на длъжността „възпитател начален етап” според щатната структура за учебната 2005/2006 г. - при двама възпитатели за предходната година, през 2005/2006 г. щатните бройки за възпитатели са увеличени на 4,5. Прието е, че така установените факти сочат за незаконност на уволнението, независимо от въведения от работодателя довод за съкращаване на щатна бройка за длъжността „помощник директор на училището” и извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, при който е била предпочетена да остане на работа преподавателката, изпълняващата длъжността „помощник директор”. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от СОУ „Л. К.”, [населено място] се поддържа, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, установяващи намаляване на общата численост на персонала на училището, както и доводът, че при намаляване на общата численост на педагогическия персонал работодателят е упражнил правото си подбор по чл. 329 КТ. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Изводът, че не е извършено съкращаване на щата на училището е неправилен. От приложените по делото щатни разписания за учебната 2004/2005 година и 2005/2006 г. се установява, че броят на педагогическите специалисти е намален от 87 на 82,5. Установява се и че за учебната 2005/2006 г. е съкратена една от съществуващите за 2004/2005 г. общи три щатни бройки за длъжността „помощник директор”. Така установените факти сочат за реално извършено съкращаване на щата на работодателя, независимо че не е съкратена щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност „възпитател начален етап”. С извършеното съкращаване на щата за работодателя е възникнало правото да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ между заемащите длъжностите „помощник директор” и „възпитател начален етап”, след което да прекрати трудовото правоотношение със служителя, показал по-ниски резултати при подбора. Видно от представените в първоинстанционното производство доказателства – карти за оценка и показания на свидетелите Й. Й., Г. С. и М. Д., работодателят е извършил преценка по критериите на чл. 329, ал.1 КТ за квалификацията и професионалните качества на всички служители от педагогическия персонал. При така извършеното сравнение, нивото на изпълнение на трудовите задължения от ищцата и предпочетената да остане на нейната длъжност учителка Ж. Д. е оценено като еднакво, но квалификацията на Ж. Д. значително превишава тази на уволнената служителка – ищцата е с полувисше образование и без квалификационна степен при образователен ценз магистър и ІІ-І (най-висока) квалификационна степен на Ж. Д.. При така констатираните различия в полза на служителката, предпочетена да остане на работа, допълнителните критерии за оценка, в т.ч. стаж по специалността и имуществено състояние на семейството се явяват без правно значение – фактите, обусловили преценката на работодателя по критериите по чл. 329, ал.1 КТ сочат за законно извършен подбор. Неоснователен е и доводът за незаконност на уволнението поради извършването му в нарушение на К.. Работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата след предварително дадено съгласие от синдикалното ръководство на организацията към Съюза на българските учители при СОУ „Л. К.”, [населено място] – протокол от 28.10.2005 г. от заседание на синдикалното ръководство и споразумение между синдикалната организация и работодателя от 28.10.2005 г. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закона на основание чл. 293, ал.3 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловения им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 450 лева, съставляващи изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 27.10.2009 г. и 23.04.2010 г. с адвокат Д. Тодорова от Добричка адвокатска колегия Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 232 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 324/2010 г. на Добрички окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Ч. М. от [населено място] срещу СОУ „Л. К.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ІІ-3-385 от 01.12.2005 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател начален етап” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1149, 61 лева. ОСЪЖДА Д. Ч. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на СОУ „Л. К.”, [населено място] сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: