Р Е Ш Е Н И Е № 287 гр. София, 04 януари 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ст.Атанасова от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1088 по описа за 2018г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице В. И. У. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 2285/2017г., по описа на Бургаски районен съд, 17-ти състав,н.о., по което е постановена осъдителна присъда № 198/02.11.2017г. Претендира се нарушено право на лично участие, като се изключва приложението на хипотезите на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК, тъй като осъденото лице не се е било укривало. Тъй като У. многократно е напускал страната и трайно работи извън нея, не можело да се приеме,че деецът се е укривал и това му деяние не било инцидентна проява. Деецът бил и практически неграмотен. Също се посочва, че след повдигането на обвинението три месеца деецът не е напускал страната, а след като го сторил, два месеца по-късно било внесено обвинението. Напускането на страната било поради нуждата на дееца да работи и издържа четирите си деца, заминаването му не създало затруднения, а и поведението му се дължи на ниска правна култура, без да е плод на целенасочено действие. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. Посочва, че У. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като в хода на досъдебното производство е привлечен в качеството на обвиняем, дал е обяснения и му е определена мярка за неотклонение, като сам е посочил адрес за призоваване. Никъде не било отбелязано, че е неграмотен, а има отбелязване, че е с основно образование. Било направено всичко възможно, за да издирен на адресите, не е уведомил органите на досъдебното производство и на съда за промяна на адреса и по този начин сам се е лишил от възможността лично да участва в производството. Осъденото лице се явява, представлява се от защитник, който пледира, че направеното искане е основателно, тъй като от материалите по делото било видно,че причина за неявяването му е това, че от датата на привличането му в качеството на обвиняем до напускането на страната са били изминали три месеца, в които той не е бил потърсен. Позовава се на неграмотността на осъденото лице. Иска възобновяване на производството, отмяна на присъдата на съда от първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденото лице в лична защита заявява, че не знаел за производството, че бил изигран. При последната си дума заявява,че се нуждае от свобода. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. На осъденото лице У. на 03.01.2017г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. То е предявено на 05.01.2017г., като е проведен кратък разпит и е определена мярка за неотклонение „Подписка“. Обвиняемият У. тогава собственоръчно е записал в постановлението, че на този етап няма да ползва адвокатска защита. Отказал се е от възможността да му бъдат предявени материалите от разследването. При тези процесуално-следствени действия осъденото лице е посочило адрес за призоваване в [населено място],[жк] [улица]. Последното е приключено, изготвен е обвинителен акт и обвинението е внесено в съда за разглеждане на 11.05.2017г. У. не е намерен на посочения от него адрес, като е установено, че на 26.03.2017г. е напуснал страната през ГКПП-Аерогара София с полет № FB 855, без завръщане към момента на провеждане на следствените действия в съдебната фаза. Съдът след продължително издирване е дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК на 05.10.2017г., с участието на служебно назначен защитник. Присъда по делото под № 196 е постановена на 02.11.2017г., като У. е признат за виновен в извършване на деянието по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим. Наложена му е глоба в размер на 500лв., като и на основание чл.343г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от една година с приспадане на времето, през което осъденото лице е лишено от това право по административен ред. Присъдата не е било обжалвана (макар осъденото лице да е имало назначен защитник) или протестирана, и е влязла в законна сила на 18.11.2017г. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение „Подписка“. По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място], [ж.к.], [улица], където не е намерен. Установено е, че е напуснал страната без да уведоми органите на досъдебното производство или съда, заминал е за Република Кипър на работа, без данни за предстоящо завръщане. Тези действия на осъденото лице не се явяват уважителна причина за неявяването му в съдебното заседание. Той не е изпълнил задължението си да уведоми органите на досъдебното производство или съда за промяната в местоживеенето си. Законодателят е предвидил именно подобно поведение на осъденото лице, като го е определил като укриване от органите на правосъдието. Касационният състав намира, че осъденото лице с описаните действия се е укрил от провеждането на наказателното преследване срещу него и сам се е лишил от правото си на лично участие в процеса. Той по начало има такова право, стига да не го използва за забавяне на производството и поведението му да не води до нарушаване на правото на бърз и справедлив процес, на засягане на обществения интерес от бързото и своевременно разглеждане на делата. В заключение касационният състав приема процесуалното поведение на осъденото лице като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото поведение – при определена мярка за неотклонение напускане на местоживеенето си за продължителен период от време, без затова да уведоми органите на досъдебното производство или съда, е била причината процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да не може да се изпълни. Възраженията за неграмотност на лицето и явна несправедливост на наложеното наказание (макар за първото обстоятелство да има достатъчно данни по делото в обратна посока, както посочва и държавният обвинител) са правно ирелевантни в рамките на това конкретно производство. Те могат да бъдат направени евентуално в производство по чл.424, ал.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, с компетентност на надлежния апелативен съд. С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице В. И. У. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 2285/2017г., по описа на Бургаски районен съд, 17-ти състав,н.о., по което е постановена осъдителна присъда № 198/02.11.2017г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: