Ключови фрази


2
решение по.гр.д.№ 4987 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 75

София, 17.06.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 4987 по описа за 2021 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. В. срещу решение № 341 от 23.07.2021 г. по в.гр.д.№ 276 от 2021 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
С определение № 74 от 28.02.2022 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е допуснал касационно обжалване на решението в частта му, с която е било потвърдено решение № 8565 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 2144 от 2019 г. на Районен съд- Петрич за отхвърляне на предявените от Б. В. В. срещу К. К. К. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 000 лв. и за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. от непозволено увреждане /престъпно деяние/, осъществено на 03.01.2019 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 03.01.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта за присъдените по делото разноски.
Касационното обжалване на решението в горепосочената част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на решението с практика на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 239 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 4910 от 2018 г. на ВКС, решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 1377 от 2017 г. на ВКС и решение № 493 от 05.03.2013 г. по гр.д.№ 236 от 2012 г. на ВКС/ по въпроса: Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях ?
В открито съдебно заседание касаторът не се явява. В касационната жалба пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Моли решението в допусната за разглеждане част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявените искове. Претендира и за направените по делото разноски.
В писмен отговор от 22.11.2021 г. пълномощникът на ответника по жалбата К. К. К. оспорва същата. Моли решението на Благоевградския окръжен да бъде оставено в сила и на ответника да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
С обжалваното решение по иска за имуществени вреди в размер на 6 000 лв. въззивният съд е приел, че безспорно установено между страните е осъщественото на 03.01.2019 г. от ответника К. К. К. срещу ищеца Б. В. В. неправомерно деяние- причиняване на средна телесна повреда. Счел е обаче, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест за това обстоятелство, не е доказал, че е претърпял вреди в размер на 6 000 лв., представляващи пропуснати ползи /пропусната възможност да получи трудово възнаграждение през периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г./. За да достигне до този извод, въззивният съд е взел предвид представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства за два трудови договора на ищеца с работодател в Италия, според които ищецът е бил в трудово правоотношение в Италия преди непозволеното увреждане и след 05.03.2019 г., но не и през претендирания период от време /03.01.2019 г. до 05.03.2019 г./ Отчел е и че от тези доказателства не се установявало какъв е размерът на месечното трудово възнаграждение, което ищецът е получавал в Италия.
При мотивиране на решението си въззивният съд не е обсъдил представеното още към исковата молба удостоверение /декларация/ от М. Д., нито се е произнесъл по основателността на направеното от ответника оспорване на това писмено доказателство. Действително, на стр.3 от решението си въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, но само към приетата от него фактическа обстановка, но не и към направените от първоинстанционния съд правни изводи за доказателственото значение на удостоверението от Д. и за основателността на направеното от ответника възражение, касаещо автентичността и верността на това писмено доказателство. С това въззивният съд е постановил решението си в противоречие с посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос, като по същество е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на постановеното от него решение.
Доколкото след отмяна на решението не се налага повтарянето на вече извършени процесуални действия или извършването на нови, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
I. По предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение през периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г.: След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият състав на ВКС счита, че по делото са доказани предвидените в закона предпоставки за уважаване на този иск:
1. Не се спори между страните, че на 03.01.2019 г., около 02,00 ч. в [населено място] ответникът К. К. К. е нанесъл на ищеца Б. В. В. побой с палка, при което е счупил лявата му лакътна кост, причинил е оток и силни болки при опит за движение в областта на лявата предмишница и обилно кървяща рана в горната част на главата с размери 3-4 см. За нанесената на ищеца средна телесна повреда срещу ответника е започнало наказателно производство- н.о.х.д.№ 352 от 2019 г. на РС- Петрич, завършило с одобрено от съда споразумение, което съгласно 383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Тоест, доказана е първата предпоставка на чл.45 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди- осъществено от ответника противоправно деяние.
2. Другата предпоставка за уважаване на иска по чл.45 ЗЗД- вината на дееца се предполага до доказване на противното съгласно чл.45, ал.2 ГПК.
3. Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди: причинена на ищеца имуществена вреда/пропусната полза/ в размер на 5 867,49 лв. /левовата равностойност на месечно възнаграждение от 1 500 евро за двата месеца, през които поради причиненото му счупване на ръката ищецът е бил в невъзможност да се яви при работодателя си в Италия, да полага труд и да получи трудово възнаграждение за този труд/ и причинна връзка между тази вреда и неправомерното деяние на ответника.
Неоснователно е приетото от въззивния съд, че обезщетение за тези вреди не се дължи, тъй като през исковия период 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. ищецът не е бил в трудово правоотношение в Италия. Видно от исковата молба, обезщетението в размер на левовата равностойност на 3 000 евро се претендира като пропусната полза- пропуск ищецът за получи доходи в размер на месечно трудово възнаграждение от 1 500 евро, каквото би получавал, ако не му беше причинена телесната повреда- счупване на ръката. Пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на пострадалия от непозволеното увреждане и обезщетение за нея се присъжда при доказана от пострадалия пропусната сигурна възможност за увеличаване на имуществото му. В конкретния случай, от представените по делото доказателства /изпратени официални съобщения от М. Д. до А. на земеделските работодатели в Италия за сключени трудови договори с ищеца, разписка за изпратено съобщение от М. Д. до Службата по трудова политика и услуги в полза на труда в [община] и удостоверение /декларация/ на М. Д./ безспорно се установява, че непосредствено преди непозволеното увреждане /от 07.02.2018 г. до края на 2018 г./ и непосредствено след преодоляване на вредите от непозволеното увреждане /от 05.03.2019 г. до края на 2019 г./ ищецът Б. В. В. е работел по едногодишни трудови договори с М. Д. /данъчно регистриран като работодател, член на А. на земеделските работодатели и на Обединението на земеделците в региона на [населено място], Италия/, като „служител по земеделски дейности“, с месечно възнаграждение в размер на около 1 500 евро и че ако не бе осъществено непозволеното увреждане /съответно ако не бе невъзможността на ищеца да полага труд поради счупването на ръката му/, същият работодател е щял да сключи трудов договор с ищеца и за периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. /както обичайно е сключвал с него едногодишни трудови договори още от 2018 г. и е продължил да ги сключва и след 05.03.2019 г./. Тоест, доказано е по несъмнен начин, че поради непозволеното увреждане ищецът е пропуснал да реализира доход в размер на 5 867,49 лв.- левовата равностойност на 3 000 евро /по 1 500 евро за претендирания период от 2 месеца/. Поради това, предявеният иск по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на тези вреди /пропуснати ползи/ е основателен и следва да се уважи до горепосочения размер, а за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Недоказано е оспорването от ответника на представеното по делото удостоверение /декларация/ на М. Д., в което М. Д., като работодател на ищеца Б. В., с месечна заплата от около 1 500 евро, заявява, че той не е могъл да работи към фирмата на Д. от 20.12.2018 г. до 05.03.2019 г. поради счупване на ръката вследствие на побой. В отговора на исковата молба и в откритото съдебно заседание, проведено на 05.10.2020 г., пълномощникът на ответника по същество е оспорил автентичността на тази декларация, като е твърдял, че тя не изхожда от работодател на ищеца, тъй като не била подписана и в нея не било посочено името на фирмата. Това твърдение е неоснователно. Видно от декларацията, на нея е поставен печат на М. Д.- лице, което е регистрирано като работодател в Италия с данъчен номер 01218420337 и фискален код: MLNDNL77B23C261Z /данъчният номер и фискалният код се съдържат в печата на М. Д./. Лице със същото име, със същия данъчен номер и същия фискален/данъчен код е посочено като работодател на ищеца в представените по делото официални съобщения от М. Д. до А. на земеделските работодатели в Италия за сключени трудови договори с ищеца и разписка за изпратено съобщение от М. Д. до Службата по трудова политика и услуги в полза на труда в [община], Италия.
Недоказано е и оспорването на верността на съдържанието на представеното удостоверение /декларация/ на М. Д.- тоест, че декларацията не обективира волеизявление на М. Д. със същото съдържание. При поставен печат на фирмата на М. Д. върху декларацията, съгласно чл.180 ГПК тази декларация е доказателство, че изявленията, които се съдържат в нея са направени от М. Д.. Изразеното в тази декларация недвусмислено, но неосъществено поради непозволеното увреждане намерение на М. Д. да сключи трудов договор с ищеца за исковия период от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г., косвено се доказва от факта, че М. Д. е сключил трудов договор с ищеца непосредствено след преодоляване на вредите от това непозволено увреждане /след като е бил свален гипса от счупената ръка на ищеца и ръката му е заздравяла/: трудов договор за периода от 05.03.2019 г. до 30.12.2019 г.
II. По предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане: Както бе посочено и по-горе, налице са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди: неправомерно деяние, осъществено на 03.01.219 г., около 02,00 ч.. в [населено място] /престъпно деяние по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, установено с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ 352 от 2019 г. на РС- Петрич, което съгласно 383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда/, вина на ответника, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, вреди /претърпени от ищеца болки и страдания/ и причинна връзка между деянието и вредите.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане съдът взе предвид, че ищецът Б. В. е получил следните наранявания: счупена лява лакътна кост, оток и силни болки при опит за движение в областта на лявата предмишница, обилно кървяща рана в горната част на главата с размери 3-4 см., които се определят като средна телесна повреда. Вечерта бил откаран в „Бърза помощ“, а на сутринта го довели до дома му. Ръката му останала гипсирана около 2 месеца, а на главата си имал шевове. Търпял силни болки и бил на антибиотично лечение около 2 седмици. Имал е нужда от помощ при преобличане, къпане и хранене. Преживял случилото се тежко и в продължение на 2 месеца, докато бил с гипсирана ръка, почти не излизал от дома си. Горното се установява от представената по делото медицинска документация и от показанията на свидетелката Р. В. /майка на ищеца/. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. И., че ищецът е бил с гипс на счупената му ръка само 15- 20 дни и че се движел свободно, шофирал и не бил тъжен, не само защото те противоречат както на показанията на свидетелката В., така и на събраните по делото писмени доказателства- медицинско свидетелство от 03.01.2019 г. и амбулаторен лист, а и поради това, че този свидетел не е имал преки впечатления за състоянието на ищеца през целия относим за спора период от време- м.01.2019 г.- м.03.2019 г. Самият свидетел признава, че в началото на 2019 г. е учел в техникум в [населено място], че се е прибирал в [населено място] и в [населено място] само събота и неделя, и то не всяка събота и неделя и че през м.01.2019 г. само веднъж ходил до [населено място] и тогава видял ищеца с гипс. Като взе предвид вида, интензивността и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания, продължителността на необходимия за пълното му възстановяване период от време /около 2 месеца/, неговата възраст, начинът на извършване на деянието и обстоятелствата, при които е било извършено /с палка и без ответникът да е бил провокиран от ищеца да осъществи побоя/ и в съответствие с приетото в ППВС № 4 от 1968 г., съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000 лв. Поради това този иск следва да бъде уважен до пълния му предявен размер, тоест да се присъдят още 8 500 лв. над присъдения от първоинстнационния съд размер от 1 500 лв.
Поради всичко гореизложено обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му за отхвърляне на исковете за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и за имуществени вреди /пропуснати ползи/ в размер на 5 867,49 лв., като вместо това бъде постановено ново решение за уважаване на тези искове до горепосочените размери, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на непозволеното увреждане- 03.01.2019 г. до окончателното изплащане. В останалата част решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК следва да бъде отменено въззивното решение и в частта за разноските, като бъде постановено ново решение за присъждане на разноските съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 2 279,22 лв.: 684,98 лв. държавна такса за завеждане на делото, 1000 лв. адвокатско възнаграждение, 314,24 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 280 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете /уважени искове за 5 867,49 лв. и за 10 000 лв., а отхвърлени иск за 1 000 лв. и иск за разликата над присъдените 5 867,49 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв./, дължимите на ищеца разноски възлизат на 2 127,38 лв. Тъй като ответникът също претендира за направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, на него също следва да се присъдят такива. Ответникът е направил разноски в размер на 2 260 лв.: 1 260 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете /уважени искове за 5867,49 лв. и за 10 000 лв., а отхвърлени иск за 1 000 лв. и иск за разликата над присъдените 5 867,49 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв./, дължимите на ответника разноски възлизат на 150,56 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 341 от 23.07.2021 г. по в.гр.д.№ 276 от 2021 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 8565 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 2144 от 2019 г. на Районен съд- Петрич за отхвърляне на предявените от Б. В. В. срещу К. К. К. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер над присъдените 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/ в размер на 5 867,49 лв. от непозволено увреждане, осъществено на 03.01.2019 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тези суми, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. К. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Б.,[жк], вх.А, ет.5, ап.15 да заплати на Б. В. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.П., обл.Б., [улица] на основание чл.45 ЗЗД следните суми:
- още 8 500 лв. /осем хиляди и петстотин лева/ над присъдените с решението на първоинстанционния съд 1 500 лв. или общо 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от непозволено увреждане- престъпно деяние по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, осъществено от К. К. на 03.01.2019 г. в [населено място], установено с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ 352 от 2019 г. на РС- Петрич, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019 г. до окончателното плащане и
- 5 867,49 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи левовата равностойност на 3 000 евро- обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане- престъпно деяние по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, осъществено от К. К. на 03.01.2019 г. в [населено място], установено с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ 352 от 2019 г. на РС- Петрич, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение през периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считато от 03.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 8565 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 2144 от 2019 г. на Районен съд- Петрич за отхвърляне на иска по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, за разликата над 5 867,49 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ до пълния предявен размер от 6 000 лв. /шест хиляди лева/.
ОСЪЖДА К. К. К. с горепосочения адрес да заплати на Б. В. В. с горепосочения адрес на основание чл.78 ГПК сумата 2 127,38 лв./две хиляди сто двадесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи разноски за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Б. В. В. да заплати на К. К. К. на основание чл.78 ГПК сумата 150,56 лв. /сто и петдесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.