Р Е Ш Е Н И Е № 476 София, 04.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в откритото съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и единадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. дело № 1413 по описа на четвърто гражданско отделение за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационната жалба на „Д. п. б.” П., приподписана от адвокат П., срещу въззивното решение на окръжния съд в гр. Пазарджик от 30 юни 2010 г. по в.гр.д. № 471 по описа на съда за 2010 г. Касационно обжалване е допуснато с определение № 1115 от 8 август 2011 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса промяната в изискването за специалност промяна в образованието или в професионалната квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ли е или е промяна по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. По поставения въпрос касаторът сочи, че правилата на Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование сочат разлика между “професионална квалификация” и “специалност”. Ответницата Д. П. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. К., в писмени бележки сочи, че е налице съществена разлика между основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 и 11 КТ, а в сферата на здравеопазването нормативните актове не се съдържа ограничение за степен на необходимото образование за заеманата от ответницата длъжност; за да е налице основанието по т. 6 за прекратяване на трудовото правоотношение, е необходимо изменението на изискванията да следва от законов акт. В отговор на поставения въпрос касационният съд приема следното: Съгласно чл. 22 от Закона за народната просвета училищното образование според съдържанието на подготовката е общо и професионално. Общото образование осигурява усвояване на общообразователен минимум. Професионалното обучение осигурява придобиване на квалификация по професия или част от професия (чл. 5, ал. 2 от Закона за професионалното образование и обучение), а професионалното образование осигурява усвояването на общообразователен минимум за средно образование и придобиване на квалификация по професия (чл. 5, ал. 3 ЗПОО). Според чл. 6, ал. 1 ЗПОО професионалното обучение и професионалното образование се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за придобиване на професионално обучение и образование. Легални дефиниции на понятията професия, специалност, професионална квалификация, са дадени в § 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДР ЗПОО. „Професия” е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение; „специалност” е самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на дадена професия, а „професионална квалификация” е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупност от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование (чл. 2 ЗВО). Обучението се провежда по специалности за придобиване на образователно-квалификационни степени бакалавър, магистър и специалист по определена специалност (чл. 2 от Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър, магистър и специалист). Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, получават дипломи за завършено висше образование в съответна образователно-квалификационна степен и по съответна специалност и професионална квалификация (чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 13 и чл. 19 от посочената наредба). Посочените разпоредби налагат извода, че специалността е задължителна характеристика на придобитото висше образование, респективно - задължителен реквизит на дипломата за него. Като определяща вида на професионалните компетенции и правоспособност за извършване на дейност, упражняването на която изисква такива, специалността има отношение и към професионалната квалификация, придобита с висше и средно професионално образование, както и към професионално обучение. Следователно, при промяна на изискването за специалност, ако работникът/служителят не отговаря на него, за работодателя възниква право да прекрати едностранно трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (в този смисъл ВКС е уеднаквил практиката с произнасяне по реда на чл. 290 и сл. ГПК с решения № 746 по гр.д. № 119 за 2010 г. на ІІІ ГО, № 208 по гр.д. № 650 за 2009 г. на ІІІ ГО, № 436 по гр.д. № 441 за 2009 г. на ІV ГО). По основателността на касационната жалба: С атакуваното решение въззивният съд потвърдил решението на районния съд в гр. Пазарджик от 13 април 2010 г. по гр.д. № 3336 по описа за 2009 г., с което са уважени предявените от Д. Д. срещу касатора искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Въззивният съд приел, че уволнението на ищцата от длъжността “главен счетоводител” със заповед № 224 от 29 октомври 2009 г. е незаконно, тъй като в заповедта основанието за уволнение е квалифицирано по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и е вписано само, че то е във връзка със заповед за промяна на изискванията за заемане на длъжността “главен счетоводител”, която заповед не е връчена на ищцата и не е станала част от уволнителния акт; доказателствата сочат, че в случая промяната е в изискването за степен на образование – от средно специално на висше, и за специалност, която следва да се квалифицира като такава по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а не по т. 11; уволнението е незаконно, тъй като както правното, така и фактическото основание за уволнение не отговарят на истината, с което е нарушено правото на защита на ищцата – за нея не е ясно дали да се защитава срещу това, че няма нужното образование, или пък за това, че не отговаря на друго изискване за изпълнение на длъжността. Касационната жалба е неоснователна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, неоснователно е оплакването на касатора за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ за уволнение на ищцата поради промяна на изискването за специалност. Както вече бе посочено, такава промяна обосновава право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като касае образователно-квалификационните изисквания за заемане на длъжността. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно предвид липсата на мотиви в заповедта за уволнение. В атакуваната заповед работодателят отразил, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ във връзка със заповед № 223 от 29 октомври 2009 г. (датата и на прекратяване на трудовото правоотношение) на директора на болницата за промяна на изискванията за заемане на длъжността “главен счетоводител”. Със заповед № 223 директорът на болницата изменил изискванията за заемане на длъжността “главен счетоводител” от “средно специално образование” на “висше икономическо с образователно-квалификационна степен “магистър” – “счетоводна отчетност” или “финанси и кредит” и наредил корекция в длъжностната характеристика. К. съд приема в практиката си (например в решение № 99 по гр.д. № 389 за 2009 г. на ІV ГО и др.), че в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Същевременно, задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма (решение № 746 по гр.д. № 119 за 2010 г. на ІІІ ГО). Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което то се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици, но винаги от значение е заповедта да е мотивирана (решение № 346 по гр.д. № 468 за 2009 г. на ІV ГО). В разглеждания случай е безспорно, че работодателят е връчил нова длъжностна характеристика на ищцата, но обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение (решение № 545 по гр.д. № 166 за 2009 г. на ІV ГО). Ако заповедта за уволнение вместо изрично изложени мотиви препраща към друг документ, този документ следва да бъде връчен на уволнения работник най-късно със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (решение № 849 по гр.д. № 40 за 2010 г. на ІV ГО). Не съществува спор, че заповедта, описана в мотивната част на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, не е връчена на ищцата. При фактическата липса на мотиви по описания начин явно липсва яснота за основанието, на което е извършено прекратяването на трудовото правоотношение. Правилно въззивният съд е приел, че липсата на мотиви, съчетана с неправилно посочената от работодателя правна квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, е довела до пълна неяснота кои точно изисквания за длъжността, заемана от ищцата, се изменят, а оттам и до нарушаване правото на защита на ищцата. Касаторът твърди, че във въззивната инстанция представил доказателства по спора, които в нарушение на процесуалните правила не били приети. Предвид липсата на спор относно образованието на ищцата и изискванията в старата длъжностна характеристика, както и действителното основание, на което е извършено уволнението, то следва да се счете, че въззивният съд не е нарушил закона като е отказал да приеме съответните доказателства. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата в касационното производство се дължат сторените разноски, които са в размер на 200 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340 от 30 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 471 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2010 г. ОСЪЖДА “Д. п. б.” [населено място], представлявана от директора д-р Д. А., да заплати на Д. П. Д. от [населено място], [улица], сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: