3 Р Е Ш Е Н И Е № 768 София, 29.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 280/2010 година. Производство по чл. 290 ГПК. Този състав на касационния съд, с определение от 22. 7. 2010 г., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 846/2009 г. на Окръжен съд – Велико Търново по жалбата на М. Й. по въпроса за допустимостта на предявения от нея установителен иск и на обжалваното решение. Въпросът не е бил поставен в изложението на жалбоподателката по чл. 280, ал. 1 ГПК, но е бил съобразен от касационния съд в съответствие с принципа на служебното начало и разрешението, дадено в т. 1, предложение последно, Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по предявен от Й. срещу Н. Д., иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, да се признае за установено, че майката на ищцата В. Р., починала на 19. 12. 2005 г. не е била диагностицирана с конкретно посочени хронични заболявания преди смъртта си, факти, отразени в сведение за смърт, издадено от ответницата д-р Н. Д., лекуващ лекар на починалата.. Искът е отхвърлен с решение от 8. 7. 2009 г. по гр. д. № 855/2008 г. на Горнооряховския районен съд, което е потвърдено от Окръжен съд – Велико Търново с въззивно решение от 26. 11. 2009 г. по гр. д. № 846/2009 год.. Въззивният съд е счел иска за неоснователен поради липса на доказателства за невярно удостоверяване на въпросните обстоятелства в съставения от ответницата документ – сведение за смърт. Посочено е, че ответницата д-р Д. е установила смъртта на майката на ищцата извън лечебно заведение чриез физикален преглед на починалата и по данни на близките и е попълнила „съобщение за смърт” съгласно Наредба № 14/2004 г. за медицинските критерии и реда за установяване на смърт, като е удостоверила основната причина за смъртта – исхемичен мозъчен инсулт, която се възпроизвежда в съставения акт за смърт. В случая, обаче, фактът на отбелязаните заболявания от ответницата в съобщението за смърт на починалата майка на ищцата, сам по себе си, не представлява факт с правно значение за ищцата, тъй-като не поражда и не преобразува нейни права или задължения. От изложението в исковата молба следва, че майката на ищцата е била кредитополучател на „Б. Д.” и в това й качество е била застрахована по групова застраховка „Живот на кредитополучатели” към Ж. компания [фирма], която отказала застрахователно плащане на ползващото се от застраховката лице - кредитодателя „Б. Д.”, позовавайки се на заболяванията на починалата, посочени в съобщението за смърт, които били извън покритите рискове по застрахователния договор. Съобразявайки се с този отказ, ”Б. Д.” насочила претенцията си за получаване на застрахователното обезщетение спрямо ищцата, като наследник на починалата кредитополучателка, за което е бил издаден изпълнителен лист. При тези факти по делото, съдът следваше в съответствие с принципа на служебното начало и в изпълнение на служебното му задължение за проверка на допустимостта на предявения иск с оглед наличието или липсата на правен интерес от търсеното съдебно установяване, както и на задължението му да следи за надлежната процесуална легитимация на страните като участници в спорно материално правоотношение, да съобрази, че действителният правен интерес на ищцата Й. е отпадане на задължението й към „Б. Д.” за плащане по застрахователния договор, сключен от починалата й майка, което задължение е в тежест на застрахователя Ж. [фирма], но той е отказал плащане поради наличие на рискове, непокрити от застраховката. Материалноправният спор за отпадане на задължението на ищцата Й. е между нея и посочените две юридически лица – банката и застрахователя. Ответницата по настоящото дело не е участник в този спор и търсената спрямо нея съдебна защита от ищцата е безпредметна. По изложените съображения касационният съд счита, че първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли недопустимо по съществото на предявения иск, решенията им следва да се обезсилят и производството по делото следва да се прекрати. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 26. 11. 2009 г. по гр. д. № 846/2009 г. на Окръжен съд – Велико Търново и решението от 8. 7. 2009 г. по гр. д. № 855/2008 г. на Горнооряховския районен съд. ПРЕКРАТЯВА исковото производство по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: