О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333 [населено място], 18.05.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2029 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Юробанк България”АД против решение № 118/04.04.2019г. по т.д. № 271/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №19/22.02.2018г. по т.д. № 122/2017г. на ОС-Хасково са отхвърлени предявените от касатора против К. Ж. К. и Д. Г. К. искове за солидарно осъждане на последните двама за задължения на основание договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот с № HL12607 от 07.08.2006г. и допълнителни споразумения към него от 28.04.2009г., 10.05.2010г., 16.08.2011г. и 30.05.2014г., както следва: 52 240,56лв. - главница претендирана като част от общо дължимата такава поради предсрочна изискуемост на кредит; 36 966,53 лв. - договорна лихва за периода 10.07.2014г. - 16.05.2017г; 671,07лв. - такси за периода 10.07.2014 г.- 16.05.2017г.; 637,56лв. - обезщетение за заплатени застрахователни премии; 1039,70лв. - нотариални такси, както и в частта на разноските.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1, и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касацията К. Ж. К. и Д. Г. К. оспорват основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн. чл.430 ТЗ. Установил е сключването на договор за банков кредит между банката и двамата ответници като кредитополучатели. Същите са получили отпуснатата сума в размер на 130000лв. Възнаградителната лихва е уговорена в чл.3, ал.2 от договора и е в размер на БЛП плюс надбавка от 0,9%. В чл.3, ал.3 от договора е уговорена лихва при забава в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл.3, ал.5 от договора БЛП не подлежи на договаряне и промените стават незабавно задължителни за страните. Според чл.18, ал.1 от договора при неплащане на която и да е вноска от кредита и при неизпълнение, на което и да е задължение по същия от страна на кредитополучателите, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. След сключване на договора за кредит са били подписани между страните четири анекса. ПАС е констатирал, че и по четирите анекса е предвидено, че просрочените редовни задължения за главница и лихви се прибавя към редовната главница и този сбор се нарича „общ дълг”, който подлежи на погасяване при подписан нов погасителен план, както и ако в рамките на 12 м. кредитополучателите не заплатят две месечни вноски, те губят правото си на облекчено, предвид конкретни мерки по анексите, погасяване и банката може едностранно и без волеизявление на насрещната страна да прекрати действието на т.V от допълнителните споразумения. ПАС е намерил, че така коментираните клаузи от анексите са нищожни като неравноправни, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Въззивната инстанция е счела, че без тези клаузи допълнителните споразумения не биха били сключени, тъй като тяхната цел е чрез взаимни отстъпки да се създаде възможност за изпълнение на договора, поради което е достигнал до извод за нищожност на самите анекси. За неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП е била счетена и клаузата на чл.3, ал.2 от договора за кредит, предвид уговореното в полза на банката право едностранно да променя БЛП, без да е посочен начина на формирането му и без длъжникът да може да предвиди момента на настъпване на изменението на лихвата. Поради което съдът е приел, че следва да се прилага първоначално уговорения през 2006г. лихвен процент. Въззивната инстанция е констатирала, че на двамата длъжници са били връчени на 15.11.2016г. изявления на кредитора за упражняване на правото му да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Според решаващия състав, тъй като в уведомленията размерът на дълга е бил определен съобразно допълнителните споразумения, а те са приети за нищожни, то банката не е упражнила редовно потестативното си право и не са възникнали условията за предсрочна изискуемост. Посочил е, че в исковата молба съображенията на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се основават на съображения за неизпълнение на задължения по допълнителните споразумения. ПАС е счел, че дължими са само падежиралите и неплатени до завеждане на исковата молба вноски, поради което съобразно допълнителното заключение на ССЕ е установил, че това са сумите от 26 580,34лв. за главница и 1 864,24лв. за възнаградителни лихви. За неоснователни са намерени претенциите на банката по отношение вземането за такси /като основаващо се на нищожна клауза/, за застрахователно обезщетение /поради непредставяне на доказателства за сключване на застрахователен договор/, нотариални такси /липса на доказателства/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Ако отделни клаузи от сделката са неравноправни, означава ли това, че цялата сделка е нищожна, при положение, че страните биха сключили същата и без недействителните клаузи? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът намира, че разрешението, дадено от въззивния съд, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение №236/24.10.2017г. по гр.д. №576/2017г. на ВКС, IV г.о. и Решение №94/13.09.2016г. по т.д. № 3768/2014г. на ВКС, II т.о.; 2/Следва ли при постановяване на своето решение съдът да вземе предвид всички установени по делото факти и доказателства? Като отговорът на този въпрос във въззивното решение според касатора противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 107/10.08.2011г. по гр.д. № 78/2010г. на ВКС, I г.о.; 3/Може ли съдът да възприеме заключението на вещото лице, без да мотивира защо и в коя част не го възприема, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на заключението? Касаторът сочи селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обосновава същия с разрешенията по правния въпрос, дадени в Решение №224/07.01.2019г. по гр.д. №612/2018г. на ВКС, III г.о. и Решение № 241/23.10.2013г. по гр.д. № 3194/2013г. на ВКС, I г.о.; 4/Настъпва ли предсрочна изискуемост на кредита, ако длъжникът е получил уведомление за това от кредитора и са налице обективните предпоставки за нейното настъпване? Навежда се допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради твърдяно противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС; 5/Носи ли кредитодателят /банката/ доказателствена тежест за неплащането на погасителните вноски по кредита? Въведено е допълнително основание за противоречие на въззивното решение по поставения въпрос с практиката на ВКС, съгласно Решение №190/14.12.2016г. по т.д. № 2349/2015г. на ВКС, I т.о.; 6/ Допустимо ли е въззивният съд служебно да събира доказателства при въззивното разглеждане на спора, ако няма искане от някоя от страните? Твърди се противоречие по този въпрос с практиката на ВКС, обективирана в Решение №341/02.07.2010г. по гр.д. №177/2010г. на ВКС, II г.о. Касаторът се позовава и на хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че по първи въпрос относно нищожността на отделна клауза в договора въззивният съд не е отрекъл възможността да бъде прогласена за нищожна само конкретната клауза, но изрично е обсъдил целта за сключване на допълнителните споразумения и съдържанието на коментираните клаузи, поради което е направил извод, че без тези клаузи страните не биха сключили анексите. Поради което този въпрос не изпълнява изискването към общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Четвърти въпрос също не отговаря на условието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въведената с него предпоставка – да е налице изпълнение на всички условия за настъпване на предсрочна изискуемост, не е била установена от въззивния съд. Следователно въпросът насочва към оплакване за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия състав, които могат да бъдат проверени само в дейността по същество на касационната инстанция, след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, но не и във фазата по чл.288 ГПК.
Пети въпрос няма отношение към обуславящите крайното правно разрешение на спора изводи на ПАС. Той е приел, че банката не може да обяви кредита за предсрочно изискуем не поради недоказано неплащане на дължими вноски, а поради факта, че кредиторът се е позовал в уведомленията до длъжниците на задължения по нищожните допълнителни споразумения, а не на основния договор.
Шести въпрос също не изпълнява изискването към общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В решението си ПАС се е позовал на допълнителното заключение на ССЕ, която е била назначена във въззивната инстанция. Част от приетите от съда за релевантни факти / платени от длъжниците суми за главница и лихви/ са били установени още от вещото лице в заключението по първоначалната ССЕ. В останалата част – за дължимите падежирали вноски /включващи лихва и главница/ към датата на подаване на исковата молба, ползването на специални знания се е наложило поради уважаване на довода във въззивната жалба за нищожност на допълнителните споразумения. Поради което ПАС е приел, че предсрочна изискуемост към датата на получаване на уведомленията от длъжниците не е налице и следва да се дължат само падежиралите до подаване на исковата молба вноски. Дали този правен извод е правилен, не може да бъде проверен във фазата по допускане на касационно обжалване.
Трети въпрос се поставя в контекста на довод за необсъждане от въззивния съд в цялост на представените по делото заключения на назначените ССЕ, а именно с оглед констатациите откога датира липсата на редовни плащания по отпуснатия кредит; относно размера на отделните задължения. Следователно той по същество се свързва с втори въпрос относно задължението на въззивния съд да вземе предвид всички установени по делото факти и обстоятелства. Както вече бе посочено във въззивното решение единствено е обсъдено допълнителното заключение на ССЕ и то в частта относно съществуващите задължения към датата на подаване на исковата молба. Следва да се има предвид, че в съществуващата практика на ВКС, включително и в посоченото от касатора решение, последователно касационните състави приемат, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК.
Настоящата инстанция намира, че с оглед така коментираните втори и трети въпрос след преформулирането им от състава на ВКС, за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях ?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Юробанк България”АД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1831,11лв.
Водим от което, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118/04.04.2019г. по т.д. № 271/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №19/22.02.2018г. по т.д. № 122/2017г. на ОС-Хасково са отхвърлени предявените от „Юробанк България”АД против К. Ж. К. и Д. Г. К. искове за солидарно осъждане на последните двама за задължения на основание договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот с № HL12607 от 07.08.2006г. и допълнителни споразумения към него от 28.04.2009г., 10.05.2010г., 16.08.2011г. и 30.05.2014г. суми, както следва: 52 240,56лв. главница претендирана като част от общо дължимата такава поради предсрочна изискуемост на кредит; 36 966,53 лв. - договорна лихва за периода 10.07.2014г.- 16.05.2017г; 671,07лв. - такси за периода 10.07.2014 г.- 16.05.2017г.; 637,56лв. - обезщетение за заплатени застрахователни премии; 1039,70лв. - нотариални такси, както и в частта на разноските.
УКАЗВА на касатора „Юробанк България”АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1831,11лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|