Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
София, 31 март 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет
и пети февруари двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия
Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
Лиляна Методиева
Елена Авдева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 58/2009 год.
Производството по чл. 346 т.2 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия З. Р. П. против присъда № 381 от 7.11.2008 год. постановена по ВНОХ дело № 470/2008 год. на Благоевградския окръжен съд.
В жалбата, в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция с осъждането му за деяние, което не е престъпление поради липса на съставомерни признаци и за съществено ограничаване на процесуалните му права с осъждането му за фактически елементи от обективния състав на престъплението, за които не се е защитавал и с липсата на правни съображения за взетото решение. По същество се иска новата присъда да бъде отменена и да бъде оправдан.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на новата присъда на Благоевградския окръжен съд, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 1* от 20.05.2008 год. постановена по НОХ дело № 1019/2007 год. Разложкият районен съд е признал подсъдимия З. Р. П. за невиновен в това за времето 11-16.04.2007 год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у С. Й. М. и П. А. С. че притежава парични средства и ще заплати предоставяната му през този период туристическа услуга и с това да е причинил имотна вреда на “България холидейз” ЕАД в размер на 959.91лв, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 209 ал.1 НК.
С присъда № 381 от 7.11.2008 год. постановена по ВНОХ дело № 470/2008 год. Благоевградският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която го е признал за виновен в това, че за периода 11-16.04.2007 год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Й. М. и П. А. С. , че притежава парични средства и ще заплати предостявана му през този период туристическа услуга и с това причинил имотна вреда на “България холидейз ЕАД гр. С. в размер на 959.91лв, поради което и на основание чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК съдът му е определил общо наказание от една година лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 704/2007 год. на Гоцеделчевския районен съд.
На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил да изтърпи и наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено му по присъдата по НОХ дело № 981/2006 год. на Гоцеделчевския районен съд.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му за деяние, което не е престъпление по чл. 209 НК. В този смиъл е изложеното съображение, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна страна, защото не е извършил нито едно действие, с което да формира неверна представа в администратора и управителя на хотела, че притежава парични средства и ще заплати предоставената му туристическа услуга. Доводът не намира опора в данните по делото.
Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, приети за установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не се спори по възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че подсъдимият се регистрирал в хотел “Разлог” с чужд документ за самоличност, че за инкриминирания период под това име ползвал предлаганите услуги, като поръчал в хотелската си стая храни и напитки, че не оспорил дължимостта на натрупалата е значителна сума, но на поканата да я заплати отговорил, че в момента не разполага с пари в брой и на следващия ден ще се издължи, като изтегли пари от банкоман, че когато били извикани за съдействие полицейски органи се легитимирал със собствения си документ за самоличност и се представил като гост на наемателя на стаята, който в момента отсъства, че по-късно признал пред полицаите, че не разполагал с парични средства и възнамерявал да напусне хотела без да заплаща.
При тези фактически констатации въззивната инстанция не е възприела правния извод на първоинстанционния съд за липса на съставомерни белези от състава на престъплението измама. В новата присъда е посочила допуснатото нарушение с оправдаването на подсъдимия и е мотивирала извода, че деянието обективира признаците от състава на престъплението по чл. 209 НК. Като е отменила оправдателната присъда и го е осъдила, е приложила точно материалния закон. Налице са всички съставомерни белези от състава на това престъпление.
Неоснователен е довода, че деянието е несъставомерно като престъпление поради липса на извършени обективни действия, с които да е формирал невярна представа в съответните лица за наличието на парични средства и в резултат на това да ги е мотивирал да извършат имущественото разпореждане. При това следва да се посочи, че въззивната инстанция неоснователно е упрекната, че е направила правните си изводи без събиране на доказателства разполагал ли е с парични средства. Наличието или липсата на такива са извън предмета на доказване, доколкото е предявено обвинение за въвеждане в заблуждение на съответните лица относно действителното му намерение да поеме задължение по сключения договор за туристическа услуга. Те могат да се преценяват в светлинана на начална липса на намерение за действително поемане на задължение по договора, както е приела въззивната инстанция. Чуждият документ за самоличност сам по себе си не е достатъчен да се приеме измамливо намерение за причиняване на имотна вреда. Той е послужил за въвеждане в заблуждение на администраторката относно самоличността на лицето, което настанява, с оглед бъдещото плащане, но не е създал правно основание за имущественото разпореждане. Въвеждането в заблуждение с цел получаване на имуществена облага е извършено още в момента на регистрация в хотела. По делото не се спори, че именно подсъдимият е лицето, което е пожелало да ползва услугите и е дължало заплащането им. Той е въздействал пряко и непосредствено върху лицето, което може да извърши имущественото разпореждане, че ще бъде гост на хотела, като е създал в него неверна представа, че ще заплати разходите по престоя и го е мотивирал да го настани. Тези измамливи действия са продължили и по-късно с извършваните поръчки. Договорите се сключват да бъдат изпълнени и администрацията на хотела е изпълнила своето задължение като го е настанила в хотелската стая и му е предоставила пакета услуги, в това число и ежедневно поръчаните храни и напитки. Цялостното му поведение и действията, в които се е обективирало по време на престоя му в хотела подкрепят направения извод за първоначално измамливо намерение да ползва туристическата услуга без да я заплаща, поради което неоснователно се поддържа че се касае до неизпълнение на гражданско задължение. Фактът на регистрация под чуждо име сам по себе си не е достатъчен да се приеме наличието на измамливо намерение за причиняване на имотна вреда, но изследван в съвкупността с всичките му последващи действия, като укриване на лицето при регистрацията, направата на всички заявки за доставка на храна от чуждото име, изявлението, че това лице, което не е познавал, ще заплати сметката, сочи на направения извод.
Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Производството пред възивната инстанция е проведено по реда регламентиран в глава ХХІ-ва НПК. Въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Възприела е направените от тях фактически констатации, но е направила други изводи по приложението на материалния закон. Новата присъда е изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК, като на стр. 24-26 от мотивите е посочено в какво се изразява допуснатото нарушение от първоинстанционния съд и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането му. Между фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и формулираното с диспозитива обвинение от една страна и приетите за установени от съдилищата е налице съответствие, поради което е неоснователен довода, че въззивната инстанция е въвела нови фактически елементи от обективната страна на деянието, по които не се е защитавал.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила присъда № 381 от 7.11.2008 год. постановена по ВНОХ дело № 470/2008 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда № 1* от 20.05.2008 год. по НОХ дело № 1019/2007 год. на Разложкия районен съ д и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият З. Р. П. е признат за виновен по обвинението по чл. 209 ал.1 НК и осъден на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: