Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 07 април 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 74 по описа за 2015 г Производството е образувано по искане на осъдения О. Г. П., депозирано на 22.12.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 855/14 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 254 от 12.09.14 г, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд № 203 от 12.06.2014 г, по НОХД № 1883/14, с която молителят е признат за виновен в това, че на 22.12.2013 г в [населено място], чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е направил опит да отнеме чужда движима вещ, на стойност 113, 05 лв, от владението на З. А. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: че авторството на деянието не е доказано съобразно процесуалните изисквания, че осъдителната присъда почива на показанията на св. К., който е дал описание на извършителя, несъвпадащо с външните белези на осъдения, че неправилно са интерпретирани показанията на св. П., заявила, че на инкриминираната дата молителят е бил в дома си през целия ден, че показанията на св. К., св. К., св. А., не подкрепят изводите за начина на извършване на престъплението и за автора на деянието, че при разпознаването не е спазено изискването за осигуряване на лица със сходна външност, че неправилно е отказано допускането до разпит на нови свидетели за установяване на обстоятелството, че на инкриминираната дата осъденият не е напускал дома си, че не е приобщена отвертката, за която е съобщил св. К., че на местопрестъплението не са открити следи, които да сочат на авторството, че материалният закон е приложен неправилно. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. При съвкупната преценка на събраните доказателства изводът на въззивния съд, че следва да потвърди осъдителната присъда, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В подкрепа на обвинителната теза са показанията на св. К., очевидец на деянието, който е възприел извършителя, опитал се е да го задържи, дал е подробно описание за неговия външен вид и облекло, а впоследствие го е разпознал, по реда и при условията на НПК. По даденото от св. К. описание осъденият е бил задържан от органите на МВР, докато е стоял приклекнал зад автомобил. При приближаване на полицаите са намерени ръкавици, отвертка и ключ, скрити зад лявата задна гума на превозното средство. Независимо че изброените вещи не са приложени като веществени доказателства, фактът, че са открити при задържането на лицето, косвено подкрепя доказателствените изводи на съдилищата относно авторството на деянието. Неоснователно се възразява срещу годността на протокола за разпознаване от досъдебното производство. Към протокола е приложен фотоалбум, установяващ, че представените за разпознаване лица са сходни по вид и възраст, с което е спазен чл. 171, ал. 2 НПК. Разследващият орган е изпълнил надлежно и изискването за провеждане на разпит на свидетеля непосредствено преди провеждане на следственото действие. Св. К. е проявил категоричност, описвайки извършителя, когото е възприел, докато се е боричкал с него / тогава осъденият му е нанесъл удари с отвертката, с които му е причинил лека телесна повреда /. Свидетелят е заявил, че се касае за мъж, на възраст около 35-40 години, с ръст 170 см, с топчесто лице, пълен, с набито и здраво телосложение, с късо подстригана тъмна коса, с плешиво теме и леко набола брада, облечен с черно яке и тъмни дънки, с черна шапка с козирка / шапката е намерена на местопроизшествието и приложена като веществено доказателство /. В протокола за разпознаване е вписано изявлението на свидетеля относно белезите, по които е посочил извършителя, а именно: че го е разпознал по лицето, косата, телосложението и по дрехите / осъденият е бил облечен със същите дрехи, каквито е носил по време на деянието /. В протокола фигурира и репликата на разпознаващия: „Сигурен съм, че това е той”. Същата категоричност е проявена и в съдебно заседание, когато св. К. е видял присъстващия в залата подсъдим и го е посочил като лицето, което е наблюдавал. Вярно са интерпретирани показанията на св. Х., приятел на осъдения. Този свидетел е разказал, че през деня е бил заедно с молителя, но не е бил с него в интервала от 15, 30 ч до 15, 45 часа, когато е извършено деянието. Правилно са оценени и показанията на св. П., майка на осъдения. Тя е заявила, че на 22.12.2013 г синът й е излязъл привечер от къщи, но не е уточнила часа. Вярно е становището, че показанията й не могат да бъдат противопоставени на казаното от св. К., който, за разлика от нея, е изцяло незаинтересован от изхода на делото. Обстоятелството, че не са намерени годни за идентификация следи, не оборва обвинителната теза, тъй като доказателствата в подкрепа на авторството са достатъчно убедителни и категорични, тоест, са в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Правилно е прието, че с оглед на събрания доказателствен материал, делото е изяснено от фактическа страна, тоест, не се е налагало събиране на други доказателства. Ето защо, отказът да бъдат разпитани нови свидетели, които биха установили алибито на осъдения, не представлява процесуално нарушение, а и от друга страна, версията за алибито е проверена чрез показанията на св. Х. и св. П.. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че липсва релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти сочат на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Друг е въпросът, че употребата на насилие спрямо св. К. гравитира към по-тежко наказуемо престъпление, но такова обвинение не е предявено. Този факт завишава степента на обществена опасност на деянието и би бил релевантен при определяне на наказанието, но в искането липсва оплакване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК / относно справедливостта на наложеното наказание /. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. Г. П. за възобновяване на ВНОХД № 855/14 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 254 от 12.09.14 г, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд № 203 от 12.06.2014 г, по НОХД № 1883/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: