6 гр. д. № 1521/2010 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 21 София, 28.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ДИАНА ЦЕНЕВА при секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1521/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Х., З. В. С. и В. Д. К., подадена чрез процесуалния им представител адв. В. Т. от САК срещу решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 567/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С това решение Бургаски окръжен съд е отменил частично първоинстанционното и е постановил друго, с което квотите на съделителите в допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 67800.501.427 и построената в него двуетажна сграда, в [населено място], са определени на 15.7/47 кв. м. ид. ч. от дворното място и сградата за ищцата Х. Б. З. и по 10.43/47 кв. м. идеални части за всеки от ответниците, сега касатори. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното в останалите му части. Поддържат се доводи за неправилно прилагане на процесуалния закон поради незачитане силата на пресъдено нещо формирана с влязло в сила решение постановено по друго дело между страните с предмет имота, предмет на иска за делба. С определение № 820 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 1521/2010 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос обвързан ли съдът от силата на пресъдено, нещо формирана между страните без Д. Н. Х. с решението по гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, ІV г. о. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК и намери следното: С обжалваното решението е отменено постановеното по гр. д. № 4450/08 г. на Бургаски районен съд, в частта с която са определени квотите на ответниците по делбата и е постановено друго, с което правата на съделителите в допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 67800.501.427 и построената в него двуетажна сграда са определени в размер на 15.7/47 кв. м. ид. ч. от дворното място и сградата за ищцата Х. Б. З. и по 10.43/47 кв. м. идеални части за всеки от ответниците Д. Х., З. С. и В. К., сега касатори. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Х. З. е предявила срещу касаторите иск за делба на поземлен имот с идентификатор 67800.501.427 и новопостроената в него двуетажна сграда. Легитимацията си на собственик на 15.7 кв. м. или толкова ид. ч. от дворното място и сградата основава на решение от 31.07.2003 г. по гр. д. № 3021/2000 г. на Бургаски РС, влязло в сила на 6.10.2005 г. Ищцата Х. З. черпи вещни права върху имота от договор за дарение от 1975 г., с който наследодателката й София З. й е дарила правото на собственост върху парцел Х-465, в кв. 28 по плана на [населено място], целия с площ от 47 кв. м., и „къща-жилищна сграда” построената в него (н. а. № 160, т. ХІІ, н. д. № 4164/75 г.). Установено е по делото, че същата година на 19.11.1975 г. Х. З. е продала по реда на ЗСГ на А. и С. А. от къщата: част от мазе, част от партера и втория етаж и 28 кв. м. (съответстващи на толкова идеални части) от дворното място ( н. а. № 145, т. ХХ, н. д. № 6653/75 г.). През 1982 г. А. са продали по реда на ЗСГ същия имот на Г. К. – наследодателка на касаторите, ответници по иска за делба, който договор е обективиран в н. а. 69 от 08.07.1969 г. През 1978 г. София З. е продала по реда на 60 ПМС на [фирма] останалите й в собственост магазин в партерния етаж на сградата и 1/3 кв. м. от дворното място. За този имот е бил съставен акт за държавна собственост през 1980 г. Така по отношение на дворното място е възникнала съсобственост между Г. К., която е била собственик и на жилището в сградата и [фирма], което е било собственик и на магазина в сградата. През 1988 г. на основание договор за групов строеж сключен между касаторите и [фирма] е била съборена съществуващата сграда и построена нова двуетажна сграда върху площта на целия имот от 47 кв. м. в груб вид, в същия вид и обем, с магазини в партерния етаж и жилище във втория етаж. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 2123/1992 г. на Бургаски районен съд, договорът за групов строеж е бил обявен за нищожен. Касаторите с вносна бележка от 7.10.1994 г. са заплатили на [фирма] сумата 10000 лв., като са посочили основание за това - „за погасяване по договора за групов строеж”. След влизане в сила на ЗВСВНМРСА по искане на С. З. е издадена заповед № 226 от 02.06.1996 г. на кмета на [община] за деактуване на описания в А. от 1980 г. имот, без да е съобразено, че той не съществува във вида, в който е бил през 1978 г., тъй като сградата е съборена и е построена нова. Установено е и това, че получената цена от продажбата му е била възстановена. София З., считайки се за собственица на магазина от новопостроената сграда и част от дворното място с площ от 14 кв. м. на основание реституция по ЗВСВНМРСА, с нот. акт № 60 от 30.09.1992 г. е дарила този имот на дъщерите си Х. Б. З. и Д. Б.. С решение от 20.07.2000 г. по гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, ІV г. о., е уважен предявен от З. С. и В. К. иск по чл. 108 ЗС като Х. Б. Р. (З.) и сестра й Д. Б. М. са осъдени да ревандикират магазина, намиращ се в приземния етаж на сградата, построена в УПИ Х-456 в кв. 28 по плана на [населено място]. В мотивите е прието, че с договор от 1978 г. С. З. е продала на СД Търговия магазина в сградата и 14 кв. м. от дворното място. От това е направен извод, че ответниците, нейни дъщери, не се легитимират като собственици на спорния имот на основание дарение от майка им, тъй като при сключване на договора за дарение майката не е била собственик на дарения имот на основание реституция. Искът за ревандикация е уважен само по отношение на магазина, тъй като само той е бил предмет на иска. През 2000 г. Х. З. е предявила срещу касаторите и сестра си Д. М. установителен иск за собственост на 15.7 кв. м. от дворното място. С решение от 31.07.2003 г. по гр. д. № 3021/2000 г. на Бургаски районен съд е уважил иска по отношение на касаторите, а по отношение на М. го е отхвърлил като неоснователен. Приел е, че през 1975 г. майката С. З. е дарила на Х. целия имот – дворно място и къща, поради което договорът за продажба сключен от София в полза на [фирма] не е породил транслативно действие по отношение на описаните в договора 14 кв. м. от дворното място и те са останали собственост на Х. З.. Намерил е за установено, че към дворното място са придадени по регулация 5 кв. м. и съобразявайки и правата на касаторите в дворното място, е приел, че ищцата Х. се легитимира като собственик на 15.7 кв. м. от него в актуалното му регулационно състояние. По отношение на Д. М. е приел, че дарението от 1992 г. на дворното място не е породило права за нея, тъй като дарителката София не е била собственик на този имот, поради извършеното разпореждане с него в полза на друга дъщеря през 1975 г. При уважаването на иска за делба на дворното място, съдът е съобразил влязлото в сила решение по установителния иск по гр. д. № 3021/2000 г. на БРС и е приел, че ищцата Х. З. се легитимира като собственик на посочената ид. ч. от дворното място и на същата част от сградата построена в него. Решението е постановено в нарушение нормата на чл. 224 ГПК отм. Съдът не е зачел формирана сила на пресъдено нещо с решение от 20.07.2000 г. по гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, ІV г. о., с което е прието, че Х. З. не се легитимира като собственик на магазина на основание реституция. Решението обвързва страните по него, задължително е и за съдилищата. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което предявеният иск за делба на магазина следва да се отхвърли. Незаконосъобразен е изводът на съда, че Х. З. се легитимира като собственик на идеална част от жилищния етаж в сградата на основание приращение. Сградата е съборена през 1982 г., когато теренът е бил съсобствен между държавата и праводателите на касаторите и тогава е построена нова сградата в същите параметри (обем и самостоятелните обекти в нея). В резултата на това и по силата на суперфициарното право, което не се прекратява със събаряне на сградата, касаторите са придобили правото на собственост върху жилищния етаж с припадащите му се общи части от новопостроената сграда (чл. 66, ал. 2 ЗС). На същото основание магазинът и съответните общи части от сградата са станали собственост на държавата, тъй като по разпореждане на закона държавните предприятие и държавните стопански организации не са били носители на право на собственост, а само на право на стопанисване и управление на държавните недвижими имоти, предоставени им за извършване на дейността, за която са били създадени. Съобразно това изводът, че върху сградата е възникнала съсобственост по приращение е незаконосъобразен. Решението и в тази част следва да бъде отменено, като се отхвърли иска за делба и на тази част от сградата. … По отношение съделителката Д. Х., наследница на Г. К., която не е била страна по предявения срещу З. ревандикационен иск за магазина предмет на гр. д. № 770/97 г. на БРС, поради което не е обвързана от силата на пресъдено нещо, формирана с решение от 2000 г. на ВКС по гр. д. № 2043/1999 г., с което този спор е решен по същество, е следвало да се проследи легитимацията на ищцата като съсобственик на дворното място и сградата. От представения договор за дарение в полза ищцата З., обективиран в н. а. № 160, т. ХІІ, н. д. № 4165/1975 г., се установява, че предмет на дарението е била частта от сградата, която е служела за задоволяване на жилищни нужди. Магазинът не е могъл да бъде предмет на валидно разпореждане, поради ограничението, установено с нормите на ЗСГ относно вида на недвижимите имоти, които гражданите са могли да притежават. От това следва, че С. З. е останала собственик на магазина и прилежащата му част от дворното място. С този имот З. се е разпоредила с продажба през 1978 г. в полза на СД Търговия. През 1988 г. сградата в имота е била съборена и вместо нея построена друга. В резултат на това към влизане в сила на ЗВСВНМРСА имотът не е съществувал във вида, в който е бил при продажбата му, поради което не е подлежал на реституция. Такава не е настъпила по силата на закона, поради което София З. не се легитимирала като собственик на магазина и 14 кв. м. от дворното място при сключване на договора за дарение с дъщерите й през 1992 г., поради което дарението не е породило транслативно действие. Тази част от дворното място и магазинът в сградата са собствени на държавата, поради което не е налице съсобственост между ищцата З. и сестра й Д. Б. М. и касаторите по отношение на дворното място. Следва да се вземе предвид и това, че в резултат на застрояването на дворното място то изцяло е заето от построената в него сграда. С самостоятелните обекти в нея принадлежат на различни съсобственици, поради което то е загубило самостоятелния си статут и е придобило такъв на обща част, поради което не подлежи на делба. Статутът му на обща част е основание правата на съсобствениците върху него да бъдат определени по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС. Обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, което обуславя основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК след отмяната му ще бъде постановено друго, с което искът за делба предявен от Х. З. ще бъде отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищцата З. ще бъде осъдена да заплати на касаторите направените от тях разноски по делото, които възлизат на сумата 80 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 567/2010 г. на Бургаски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Б. Р. (З.) срещу З. В. С., В. Д. К., Д. Н. Х. (тримата наследници на Г. К.) и Д. Б. М. иск за делба на поземлен имот с идентификатор 67800.501.427 и построената в него двуетажна сграда. ОСЪЖДА Х. Б. З. да заплати на З. В. С., В. Д. К., Д. Н. Х., тримата със съдебен адрес [населено място], ул. Проф. Н. М.” № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, чрез адв. В. Т., сумата 80.00 лв., разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: