Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр.София, 20 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар Иванка Илиева и в присъствие на прокурора Петър Долапчиев, изслуша докладваното от председателя н.д. № 159/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото се провежда по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, пред петчленен състав на ВКС, с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 354, ал. 5 от НПК. Образувано е по искане /назовано „молба”/ на осъдения С. Р. Р. за проверка по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 106 от 04.06.2014год. на Върховния касационен съд, І-во наказателно отделение, постановено по реда на чл. 354, ал. 5, предл. 2 от НПК по н.д. № 132/2014 година, с което е оставена в сила присъда от 25.06.2010год. по нохд № 11520/2009год. на Софийския районен съд. В искането на осъдения са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и на правилата относно справедливостта на наказанието са съществени. Твърди се, че фактическите изводи са формирани върху ненадлежна доказателствена основа и това е довело до неправилно изградено вътрешно убеждение на съдебния състав и до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт, с който е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Р.. Излага се доводът за допуснато съществено нарушение, с оглед наименованието на съдебния акт, с който, според осъдения, е решен въпросът за виновността и е ангажирана наказателната му отговорност и това следва да е нова присъда, което предпоставя спазване на изискванията за форма и съдържание, както и реда по чл. 310 НПК, уреждащ постановяването и обявяването й в присъствието на подсъдимия, а не касационно решение. С искането се претендира отмяна на атакувания съдебен акт по реда на възобновяване на наказателни дела и оставяне в сила на присъдата от 10.10.2013год., постановена по внохд № 837/2013год. по описа на Софийския градски съд. При условията на алтернативност се иска изменяване на касационното решение и намаляване размера на определеното по вид наказание, както и определения на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок. В съдебно заседание пред касационната инстанция искателят С. Р. участва лично и със защитника си адвокат П. К., която поддържа искането, при изложените в него отменителни основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъдения и оставянето му без уважение, доколкото всички наведени от защитата на осъдения доводи са получили отговор съобразно изискванията по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК в атакуваното решение на ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира искането за възобновяване на делото за процесуално допустимо. То е направено от лице, което има право на това, съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на проверката е решението на ВКС, І н.о., постановено в рамките на производство пред тричленния състав по реда на чл. 354, ал. 5, предл. 2 от НПК. Този състав е проверил събраните по делото доказателства и е отменил постановената от въззивния съд нова присъда, с която осъденият е бил оправдан по обвинението по чл. 195, ал 1,т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като е потвърдил присъдата от 25.06.2010год., постановена по нохд № 11520/2009год. на Софийския районен съд. С първоинстанционната присъда Р. е бил признат за виновен в това, че в периода от 01.07.2008год. до 30.09.2008год. в [населено място], [улица], от касета № /номер/, находяща се в приземното помещение на обществен трезор, собственост на [фирма] е отнел чужди движими вещи-сумата от 2000 евро от владението на Б. П. С., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена по специален начин, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години. С присъдата С. Р. е осъден да заплати на Б. П. С. сумата от две хиляди евро, представляващи обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2008год. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата такса на държавата върху размера на уважения иск, които присъдил в тежест на подсъдимия. Производството по делото е преминало през едно първоинстанционно разглеждане, три въззивни проверки и три касационни, като при последната е постановен съдебният акт, атакуван сега по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела. Първата по делото и единствена първоинстанционна присъда е осъдителна и е постановена по нохд № 11520/2009год. на СРС. Тя е атакувана с въззивна жалба от Р., съдържаща искане за оправдаване и отхвърляне на предявения от гражданския ищец и частен обвинител С.. С нова присъда, постановена по внохд № 317/2011год. на Софийския градски съд, първоинстанционната присъда е отменена, като Р. е признат за невинен по предявеното му обвинение и оправдан по квалификацията на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. По жалба на частния обвинител Б. С. за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и констатации за такова, по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НПК, с което са ограничени процесуалните му права, с решение № 230 от 08.05.2012год. по н.д. № 631/2012год. ВКС, първо н.о., е отменил обжалваната пред него присъда и е върнал делото за ново разглеждане, с указания за отстраняване на нарушението чрез провеждане на съдебно следствие. С нова присъда № 312 от 25.10.2012год. по внохд № 2260/2012год. на Софийския градски съд, присъдата на Софийския районен съд отново е отменена и подсъдимият Р. е оправдан, като е отхвърлен и предявеният от ищеца граждански иск като неоснователен. Тази нова присъда е била предмет на разглеждане по н.д. № 2339/2012год. от състав ВКС, трето н.о., образувано по протест на прокурор при СГП, с основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В допълнението към протеста са развити и доводи за неправилна интерпретация на събраните доказателства, в разрез с действителното им съдържание, от което касационният състав е приел, че по същество от изложения довод, може да се изведе и основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В мотивите на решението касационният състав е изложил съображения, че по това основание протестът е основателен, тъй като изводите на контролираната инстанция не са изградени съобразно изискването за обективност, всестранност и обективност при изследване на обстоятелствата по делото и с нарушаването на принципа по чл. 14, ал. 1 от НПК съществено са ограничени правата на държавното и частното обвинение. Констатираните пороци при формирането на вътрешното убеждение на съда, постановил протестирания съдебен акт и пропускът да включи и обсъди приложени към делото писмени доказателства, подкрепящи тезата на обвинението, са мотивирали касационната инстанция да отмени с решение № 56/14.02.2013год. въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от същия съд от стадия на съдебното заседание. Софийският градски съд за трети път е постановил нова оправдателна присъда на 10.10.2013год. спрямо Р. по внохд № 837/2013год., която по протест на прокурор при СГС, с доводи за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения свързани с оценката на събраните по делото доказателства е била предмет на проверка от ВКС, първо наказателно отделение. При хипотезата на чл. 354, ал. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК, след констатация за основателността на протеста, касационния състав е отменил въззивната присъда и постановил решението си, предмет на проверка в настоящото производство. Постановените от ВКС отменителни решения, посочени по-горе, по същество констатират неизпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени в първото от тях-решение по к. д. № 631/2012 година. Общото в тях се състои в констатациите за формален, едностранчив и избирателен подход при оценка на доказателствените източници, вкл. относно наличието на дактилоскопна следа от десния палец на Р. върху плика, в който е съхранявал парите си свид.С.; установеният достъп на подсъдимия до резервните ключове на касетката; графикът на работното му време, през което е оставял сам в трезора; знанията му да „шунтира“ чрез подаване на ел. ток касетката и да има достъп до съдържанието й, без в компютърната система да остане запис от проникването. Последното разглеждане на делото е пред Върховния касационен състав, първо н.о., който е извършил проверка на въззивната присъда, встъпвайки в правомощията на въззивна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 354, ал. 5, предл. 2 от НПК и е постановил атакуваното сега пред петчленния състав на ВКС, по реда на възобновяване на наказателните дела, решение, с което е отменил присъдата от 10.10.2013год. по внохд № 837/2013год. на Софийския градски съд и потвърдил присъдата, постановена по нохд № 11520/2009год. на Софийския районен съд. Искането на осъдения Р. за възобновяване на делото е неоснователно. Както бе посочено по-горе, производството по делото е преминало през две касационни проверки, приключили с отменителни решения и дадени указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при последната, трета касационна проверка е постановен актът, предмет на искането за възобновяване. Върховният касационен съд и друг път се е произнасял, че указанията на касационната инстанция по въпросите, предвидени в чл. 355 от НПК, включително и претендираните от осъдения допуснати съществени процесуални нарушения /освен при хипотезата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК/ са задължителни за всички, включително и за настоящия съдебен състав и не подлежат на ревизия. Когато тези възражения са обсъдени от предходните касационни състави и са отхвърлени като неоснователни, при последващото разглеждане на делото, те няма как да получат различен отговор, освен, ако на вниманието на следващия въззивен състав са поставени за първи път възражения за други нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, какъвто конкретният случай не е. Основното оплакване на осъдения е, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: - касационният съд се е произнесъл за авторството, за вината и е ангажирал отговорността на осъдения с решение, а не с присъда, в която съобразно чл. 301 от НПК тези въпроси следва да намерят отговор и не е спазен редът по чл. 310 от НПК за обявяването й незабавно, след като е подписана от всички членове на състава. - обвинението срещу осъдения Р. не е доказано по начина, който законът изисква; - по делото липсват преки доказателства, относими към главния факт на процеса, както той е посочен в чл. 102 от НПК; -в решението липсва задълбочен доказателствен анализ на източниците на доказателствени факти. При хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК Върховният касационен съд решава делото, без да го връща за ново разглеждане, като има и правомощията на въззивната инстанция, дефинирани в чл. 334 от НПК, включително и да отмени обжалваната пред него присъда и постанови нова присъда, когато стигне до различни от проверяваната инстанция фактически и правни изводи. При тази ситуация касационният съд е длъжен да изследва въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК и да спази изискването по чл. 305 от НПК за съдържание на присъдата, както и редът за обявяването й по чл. 310 от НПК. В случая, обаче, не може да се сподели доводът, че с отмяна на оправдателната въззивна присъда, при направените изводи за незаконосъобразността й, касационната инстанция е следвало да се произнесе с присъда. Това е така, защото наказателната отговорност на осъдения е била ангажирана за първи път от съдебния състав на СРС, касационната проверка е инициирана по протест на прокурора срещу въззивното решение и защото, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, съдът постановява решение, когато се произнася по основателността на жалба или протест. В касационното производство съдържанието на решението е уредено в разпоредбата на чл. 354, ал. 4, изр. 1 от НПК, препращаща към правилата за изготвянето му по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. Ето защо, съобразно инстанционното движение и разглеждане на делото, решавайки го при хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, касационният състав правилно се е произнесъл с решение, а не с присъда. Поради това, оплакването на осъдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с формата, съдържанието и реда на обявяване на постановения от касационния състав съдебен акт, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, е неоснователно. Заявените отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК се подкрепят с доводи, относими по-скоро към обосноваността на фактическите констатации, която е извън предмета на настоящата проверка. Молбата/искането за възобновяване/, съдържа недоволството на осъдения Р. от оценката на доказателствените източници, в т. ч. на гласните доказателствени източници, поради което той пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 от НПК. ВКС отчита, че дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото в значителна степен е била затруднена, защото доказателствената съвкупност не изобилства от преки доказателства от първични доказателствени източници относно главния факт на процеса - осъществяването на деянието и участието на осъдения Р. в него. От обстоятелството, че деянието не е установено от свидетели-очевидци, обаче, не могат да се черпят аргументи в полза на тезата на защитата за недоказаност на деянието и на неговия автор по изискуемия от закона начин. Съдържанието на проверявания съдебен акт дава основание за следните изводи: ВКС, І н. о., е възприел отрицателно доказателствената дейност на СГС, както и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите от значение за правилното решаване на делото и в обратна положителна насоченост на същата тази дейност на СРС. В решението си ВКС е обсъдил поотделно и в тяхната взаимна връзка, противоречивост и относимост всички ключови и спорни доказателствени източници - обясненията на осъдения Р., показанията на свидетелите Л. А., В. Д. и експертните изследвания на намерените върху пощенския плик дактилоскопни следи. Съдебният състав на ВКС е извършил касационна проверка по правилата и в обхвата именно на тази проверка, независимо, че в процедурата по чл. 354, ал. 5, предл. 2 от НПК е ползвал правомощията на въззивна инстанция за проверката на част от събраните по делото доказателства, без това да променя естеството и параметрите на неговата дейност. Касационният състав е констатирал, че изводите по фактите на проверяваната въззивна инстанция, са направени при съществени пропуски в доказателствената дейност на съда, някои от доказателствата са надценени, а други, изцяло игнорирани, като изградената хипотеза за наличието на дактилоскопната следа, почива изцяло на предположения и не дава отговор как, след като пликът, оставен от св.С. е „съхраняван” между пликовете със заплатите на служителите, отново е намерен в касетата, но с липса от 2000 евро. Предходният касационен състав по принцип е утвърдил доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като е изложил и допълнителни съображения относно доказателствата по делото, вкл. и събраните от въззивните инстанции нови такива. При това положение, този състав не е бил длъжен да обсъжда отново всичко онова, което е задължително за постановилия присъдата съд, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. При условие, че фактическите констатации са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа, искането делото да се пререши по същество, е неоснователно. В заключение, по възраженията срещу анализа на доказателствената съвкупност от СРС и от състава на ВКС, би могло да се обобщи, че тази дейност не разкрива визираните в молбата за възобновяване на делото съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили крайния съдебен акт по начин, предпоставящ неговата отмяна. От съдържанието на контролирания съдебен акт е видно, че доказателствата, произтичащи от доказателствените източници, са проверени за достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Известно е, че косвените доказателства могат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, наред и във взаимодействие с преките доказателства, макар и от производни доказателствени източници, ако всички те представляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на процеса и водят до изводи, които са единствено възможни и изключващи всички останали, какъвто е настоящият случай. Откритият пръстов отпечатък от палеца на дясната ръка на осъдения върху плика, в който са се съхранявали парите в касетката, няма друго житейски оправдано и логическо заключение, освен, че Р. е имал достъп до него и неговото съдържание. Доводът, че дактилоскопната следа е оставена върху плика случайно, тъй като той се намирал между оставените пликове със заплатите на служителите, е отхвърлен от касационния състав като несъстоятелен и опроверган от показанията на свид. А., който заявил, че „заплатите ни се плащаха на ръка, като е имало случаи, в които заплатите ни бяха поставяни в бели пликове...аз поставях парите в пликовете...не е имало случай, в който служителите да си вземат пликове, в мое отсъствие...лично съм давал съответния плик или пари на служителя в ръцете, на всеки поотделно”. Този извод кореспондира и с установените обстоятелства, че в инкриминирания период от време подсъдимият е бил на работа сам и необезпокояван в трезора, имал е достъп до касетата с „резервните ключове“, а освен това, знаел и как да я отвори чрез подаването на ел. напрежение от независим токов източник, без това да остави следа в компютърната система. В резултат на извършен цялостен анализ, касационният съд е направил оценката си за годност и достоверност на доказателствените източници, като този анализ не разкрива игнориране или превратност в тази му дейност. Затова ВКС намира, че заявеното отменително основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на закона. При установените фактически положения е приложена съответната материалноправна норма, което обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. В мотивите на присъдата са изложени подробни съображения относно приложимото право, които няма причини да не бъдат споделени, както правилно е сторил предходният касационен съдебен състав. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При индивидуализирането му по вид и размер съдилищата са отчели всички обстоятелства по чл. 54 от НК от значение за определянето му и са съобразили други, които са го мотивирали да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, определяйки подходящ изпитателен срок на „условното осъждане“. Така определеното наказание отговаря на критерия за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, с него ще се постигнат целите на наказанието и поради това, доводът за явна несправедливост се явява неоснователен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ намира, че не са налице визираните от осъдения основания за възобновяване на наказателното дело и поради това, искането му следва да се остави без уважение. Ето защо и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. Р. за отменяване по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 106 от 04.06.2014год., постановено по н.д. № 132/2014год. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :