Р Е Ш Е Н И Е №. 20 гр. София,28.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2074/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване само по жалбата от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] -гр.София срещу решение от 08.05.2012 г. по в. гр.д. № 9340/2011 на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.01.2011 г. постановено по гр.д. № 30792/2009 г. на СРС,ГО-30 с-в в частта , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Столична община за заплащане на сумата 24 500 лева на основание чл.191 ал. 1 ЗЗД –стойност на гражданските плодове,които ищецът е осъден да върне на действителния собственик на имота, от който е бил съдебно отстранен и в частта за разноските. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост . Ответната страна Столична община не изразява становище в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че на 27.06.2002 г.между страните по делото е бил сключен договор за продажба на общински недвижим имот-магазин 2а /кафе аперитив/ в [населено място], [улица] между праводателя на ищеца като купувач и ответната община като продавач при цена 17 000 лева-платени изцяло от купувача-ищец. С влязло в сила съдебно решение от 17.01.2005 г. по гр.д.1901/2003 на СРС-49 с-в е уважен ревандикационен иск на [фирма] срещу праводателя на ищеца относно правото на собственост и предаване фактическата власт върху процесния имот. По силата на издаден в полза на действителния собственик изпълнителен лист по т.д. №1424/2002 г. СГС,VІ-5 с-в и споразумение между ищеца и [фирма] от 04.02.2008 г. първият е заплатил на втория пропуснати ползи на основание чл.59 ЗЗД в размер на 37 000лева-общо. На база така установените факти по спора, съдът е развалил приватизационния договор на основание чл.189 във връзка с чл.87 ал.3 ЗЗД, поради принадлежността на продадения имот изцяло на трето лице и е осъдил продавача СО да заплати на ищеца-купувач сумата от 17000 лева-продажна цена на основание чл.189 ал.2 ЗЗД във връзза чл.55 ЗЗД. Доколкото по делото е установено, че на ищеца-купувач към датата на сключване на приватизационната продажба са били известни претендираните права на третото лице въру имота , тъй като от негова страна е подписана декларация, че е запознат с тръжната документация, в която фигурира правният анализ , в който от своя страна са отразени и претенциите за собственост на [фирма], то съдът е направил извод,че отношенията между страните по спора следва да се уредят в хипотезата на чл.192 ал.1 ЗЗД, която изключва правото по чл.191 ал.1 ЗЗД на евицирания купувач на стойността на плодовете, които е осъден да върне на действителния собственик и е отхвърлил този иск. С определение постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение в отхвърлителната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: дали под знанието на купувача по чл.192 ал.1 ЗЗД за правата на трети лица върху имота предмет на договора за продажба се има в предвид и запознаването на същия със заявените претенции отразени в правния анализ към тръжната документация при извършване на приватизационна продажба на общински имот или законът има предвид само знание за признати действителни права, които легитимират третото лице като носител на вещни права върху имота, каквато позиция е застъпена в решение №860 по гр.д. №548/2010 на САС,ГК-1 с-в. Относно правният въпрос от значение за изхода на спора: Настоящият състав на ВКС , съобразно своите правомощия по чл.291 т.2 ГПК счита, че отговорът на правния въпрос, възприет в цитираното съдебно решение №860 по гр.д. №548/2010 на САС,ГК-1 с-в., представляващо казуална практика на съдилищата е неправилно по следните съображения: Преди всичко едно отграничение: сключеният договор за покупко-продажба, при който купувачът безсъмнено знае за действително възникнали и съдебно признати права на трето лице върху вещта –предмет на продажбата, т.е. е информиран за това, че правата,които цели да придобие от продавача срещу платената цена не принадлежат на последния,т.е. не би могъл да ги придобие, би бил сключен без основание и в този смисъл ще се явява нищожна сделка по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД и отношенията между мнимия собственик на вещта като продавач и купувача по отношение на реституция на даденото ще се регулира просто от правилото на чл.34 ЗЗД При регулиране отношенията между купувача и продавача, съгласно 192 ЗЗД по отношение стесняване обема на отговорността на продавача за евикция на купувача от действителния собственик на вещта се има в предвид случая, когато купувачът по своя воля, материализирана в самия договор купува вещта „на свой риск”. Рискът се състои именно в това, че той знае за действителните права на трето лице върху вещта, която придобива, но се надява, че впоследствие те ще се погасят /съотв. преминат върху неговия праводател по сделката, а от тук по действието на последната в неговия патримониум / или в това, че в него съществува съмнение, че тези права не принадлежат на продавача, но пренебрегва това съмнение или, с други думи, приема риска-т.е. възможността да не придобие права по сделката. Достатъчно е купувачът да е знаел за евентуалното наличие на предпоставките, от които възниква правото на третото лице, за да не бъде добросъвестен и по отношение на съответните последици-възникване на конкретните права на последното върху вещта, т.е. очакването или основателното съмнение, че такива права ще възникнат е достатъчно, за да се приеме, че купувачът знае за права на трети лица върху вещта по смисъла на чл.188 ЗЗД във връзка с чл.192 ал.1 ЗЗД. В този случай, купувачът губи правото да иска от продавача на чуждата вещ стойността на плодовете, които той е осъден да върне на действителния собственик на вещта и има право само на връщане на платената цена , за разлика от общия случай на чл.191 ал.1 ЗЗД, когато купувачът е добросъвестен, т.е. купува чуждата вещ, без нито да знае, нито да предполага, че същата принадлежи на трето лице, което вече не е продажба на риск на купувача. Следователно случаят, когато купувачът се е запознал със заявените претенции на трето лице върху обекта на продажбата отразени в правния анализ към тръжната документация при извършване на приватизационна продажба на общински имот осъществява фактическия състав на правната норма в разпоредбата на чл.192 ал.1 ЗЗД за знание за правата на трето лице върху имота и същият има право само на връщане на цената, но не и на стойността на плодовете, които е осъден да върне на действителния собственик. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е неоснователна. По делото е установено, че на ищеца-купувач към датата на сключване на приватизационната продажба са били известни претендираните права на третото лице върху имота, тъй като от негова страна , преди сключването на самата продажба е подписана декларация, че е запознат с тръжната документация, в която фигурира правния анализ , в който от своя страна са отразени и претенциите за собственост на действителния собственик [фирма]. Следователно, с оглед отговора на правния въпрос, изложен по-горе се явява законосъобразен изводът на въззивния състав в обжалваното решение ,че отношенията между страните по спора следва да се уредят в хипотезата на чл.192 ал.1 ЗЗД, която изключва правото по чл.191 ал.1 ЗЗД на евицирания купувач на стойността на плодовете, които е осъден да върне на действителния собственик. С оглед изложеното в обжалваната част решението се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 08.05.2012 г. по в. гр.д. № 9340/2011 на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.01.2011 г. постановено по гр.д. № 30792/2009 г. на СРС,ГО-30 с-в в частта , с която е отхвърлен искът на [фирма]-гр. София срещу Столична община за заплащане на сумата 24 500 лева на основание чл.191 ал. 1 ЗЗД –стойност на гражданските плодове,които ищецът е осъден да върне на действителния собственик на имота, от който е бил съдебно отстранен и в частта за разноските. . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.