РЕШЕНИЕ № 183 гр. София, 15.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 730/2010 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационни жалби на поде. В. Е. В. от гр. Шумен, чрез неговия защитник - адвокат Ю. Г. и на поде. И. Д. Р. от гр. София, чрез неговия защитник -адвокат И. Т., против въззивна присъда на Варненския окръжен съд, постановена по внохд № 768/2010 г. Сочи се в двете, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, а във втората - при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и алтернативно: за оправдаване на подсъдимия, за връщане за ново разглркдане или намаляване на наложеното наказание с приложение на чл. 66 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 118/04.11.2010 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 102/17.02.2010 г., постановена по нохд № 325/2008 г., на Варненския районен съд, 6-ти състав и вместо нея е признал поде. В. Е. В., за виновен в извършено на 16.08.2006 г., в [населено място], като помагач в съучастие с поде. И. Д. Р., престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20 НК и при условията на чл. 58, б. „б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при "строг" първоначален режим, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, като го е оправдал по първоначалните обвинения по чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. Със същата присъда е признал и поде. И. Д. Р., за виновен в извършено на 16.08.2006 г., в гр. Варна в съучастие с поде. В. Е. В., като извършител, престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода при „строг" първоначален режим, в затвор. Оправдал го е по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. Присъдил е направените по делото разноски. По довода в двете жалби за допуснато нарушение на материалния закон: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод изложени в жалбите при релевираното основание, по същество се свеждат до твърденията, за липса на доказателства, за неправилна преценка на събраните и от там за незаконосъобразен извод, че двамата престъплението за което са били осъдени. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК направеният извод, че поде. В. В. и И. Р., съответно като помагач и извършител, са осъществили от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. При това въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността им, са подкрепени изцяло от показанията на разпитаните свидетели Ченчоти, К., А., Н., С., И., Др. М. и А. М., на които е дадена вяра, приложените многобройни писмени доказателства, подробно изброени в мотивите - л. 5, 6, експертните заключения. Налице са доказателства, които установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин, участието им в извършване на деянието, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението, за което са били осъдени. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводът, че обвинението е доказано по несъмнен начин и за правната квалификация на деянието, е законосъобразен. Приложен е бил законът, който е следвало да бъде приложен. Посочените в касационната жалба възражения, във връзка с направения довод, са идентични с поддържаното становище и пред въззивният съд, по повод на подадения протест от прокуратурата. Същият подробно се е занимал с тях, включително и за съставомерността на деянието по посоченият текст от НК, за показанията на св. Ченчоти, К., А., Н., И., С., Др. М., за годността на извършените разпознавания и е направил законосъобразни изводи, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения в мотивите са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства, представляват подробен и изчерпателен анализ на тях и същевременно ц31 правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е посочено, че участието на тези подсъдими в извършване на деянието, следва да се квалифицира като помагачество за В. и извършителство на Р.. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивният съд относно постановяването на осъдителната присъда за двамата подсъдими, по посоченият текст от НК, за всеки един. С оглед на това счита, направените възражения за неоснователни, поради което жалбата в тази й част не следва да се уважава. Осъдителна присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единствено възможното заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимите, а не от други лица. В настоящия случай, въззивният съд в мотивите си е направил вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимите като извършители на деянието, в посочената форма на съучастие за всеки един. В тази връзка следва да се посочат протокола за претърсване и изземване на л.а. БМВ ДКН 7478 АТ, от полицата между двете седалки на който е намерено и иззето шишенце с парфюм „B.", протокол за личен обиск на поде. Р. със иззетата сума и вещи, протокол за оглед на мястото, където е бил поставен същия подсъдими с иззетите суми и парфюм, протокола за оглед на л. а. „Мерцедес" с [рег.номер на МПС] А със иззети дактилоскопни и одорологични следи и изготвеното експертно заключение и изследване, протоколи за следствен експеримент, за оглед на веществени доказателства, за разпознаване на предмети от св. Ченчоти, разпознал като свои двете шишенца със иззети парфюми, показанията на разпитаните посочени по - горе свидетели. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са извършили посоченото престъпление. За това няма никакво основание, за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на присъдата и оправдаването им. По довода в жалбата на поде. И. Р., за допуснати съществени процесуални нарушения: / И това посочено касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия в процеса. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд, да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Варненският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно -релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал, включително и след проведено собствено съдебно следствие за събиране на доказателства. Подсъдимият лично и със защитник, е имал възможност да се защитава по обвинението и дава обяснения, да иска събиране на доказателства, осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1-4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от поде. Р., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения и приложените многобройни писмени, чрез които е установил точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че обвинението по този текст от НК, % доказано по несъмнен начин и че е осъществен съставът на това престъпление от касатора. При положение, че въззивния съд не е допуснал нарушение на правилата при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Твърденията на защитата на подсъдимия, че са били допуснати съществени процесуални нарушения - относно показанията на св. Ченчоти, приложението на чл. 281, ал. 4 НПК, годността на протоколите за извършени разпознавания, за участие на преводач, за допуснатата неточност от прокуратурата досежно начина на извършване на деянието, са били обсъдени обстойно в мотивите, съгласно разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и с основание отхвърлени. По довода в жалбата на поде. И. Р. за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита и това оплакване, за изцяло неоснователно. В тази връзка от въззивната съдебна инстанция, са били подложени на внимателен анализ, всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Точно са били приложени принципите за индивидуализацията и разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с оглед на обществената опасност, на деянието, личността на дееца и големия период от време, от извършване на деянието до реализиране на отговорността. Именно с оглед на това правилно е било прието, че наказанието следва да се определи в посочения размер от две години лишаване от свобода. Предмет на внимание е била и възможността за приложение на чл. 66, ал. 1 НК и с основание отхвърлена с оглед данните за деянието и дееца и постигане на целите му по чл. 36 НК. За това и съставът на Върховния касационен съд счита, че същото се явява напълно справедливо по размер и начин на изтърпяване, че в най - пълна степен ще способства за осъществяване целите на индивидуалната и генерална превенции. По - нататъшно снизхождение не би отговаряло на задачите на наказателната репресия. С оглед на всичко изложено, касационните жалби като изцяло неоснователни, следва да бъде отхвърлени, а въззивният съдебен акт - оставен в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 118/ 04.11.2010 г., постановена по внохд № 768/2010 г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове: