Ключови фрази
Разваляне на договор * нередовност на исковата молба * недопустимост на решение * саморъчно завещание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

гр. София 29.06.2016 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3362 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците О. К. А. и Б. М. А., двамата чрез особения представител по чл.47, ал.6 ГПК С. Д. срещу решение № 531/17.03.2015 г. по в. гр. дело № 4787/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 5240/03.07.2014 г. по гр.дело № 3244/2008 г. на Софийски градски съд и вместо него е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 29.06.1992 г., обективиран в нот.акт № 155/92 г. на нотариус при СРС по силата на който К. А. А. и М. Й. А. са прехвърлили на О. К. А. правото на собственост върху ½ ид.част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.4 със застроена площ от 134.42 кв.м., заедно с прилежащото мазе и таван, както и 5.18 /100 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на прехвърлите по иска на М. Й. А. срещу О. К. А. и Б. М. А. на осн.чл.87,ал.3 ЗЗД.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателите обжалваното решение е неправилно, тъй като задълженията на приобретателите по сключения алеаторен договор са неделими, че ищцата не твърди, че другия приобретател по договора не изпълнява съвместно поетите с ответника задължения, че поради това като се приложи приетото с т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че не са налице основания за разваляне на договора спрямо ответниците, без това да засегне другия приобретател. Сочат, че въззивното решение на Софийски апелативен съд противоречи на практиката на ВКС в цитираното т.решение № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС и същото следва да се отмени. Вместо това предявеният иск следва да се отхвърли.
С определение № 1262/12.11.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решение от 17.03.2015 г. по в.гр.дело № 4787/2014 г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба, подадена от ответниците О. К. А. и Б. М. А., чрез адв.С. Д., поради вероятност въззивното решение да е недопустимо.
Ответницата по касационната жалба М. Й. А. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с пр.осн.чл.87,ал.3 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 155/1992 г. К. А. и М. А. прехвърлили на синовете си А. А. и О. А. недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица] срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на прехвърлителите.
Прието е за безспорно между страните и установено от приложените писмени доказателства, че договорът е сключен по време на брака на О. А. с ответницата Б. А..
Въззивният съд е приел, че прехвърлителят К. А. е починал на 29.12.2000 г. и е оставил за наследници по закон – М. А.-преживяла съпруга и двама сина – А. А. и О. А.. Със саморъчно завещание К. А. завещал цялото си имущество на съпругата М. А..
От правна страна е прието, че ответниците – сега жалбоподатели са поели задължение спрямо повече от едно лице и поради естеството на дължимата престация, която е неделима всеки един от кредиторите има право да претендира разваляне на договора изцяло. Прието е, че неделимостта е била прекратена с факта на настъпилата смърт на прехвърлителя К. А., че ищцата е активно материално правно легитимирана да претендира разваляне на договора до ½ ид.част в лично качество и като универсален правоприемник на починалия си съпруг.
Според въззивния съд правото на собственост е било прехвърлено на две лица, като в договора не е отразено каква е частта на всеки от приобретателите и поради това е прието, че всеки от тях е придобил по ½ ид.част. Посочил е, че към този момент приобретателят О. А. е имал сключен граждански брак с Б. А. и с оглед на това имуществото е придобито в условията на СИО.
Въззивният съд е приел, че с оглед естеството на договора е неприложимо правилото на чл.87,ал.1 ЗЗД, според което кредитора следва да даде срок на длъжника за изпълнение и след изтичането на същия да счита договора за развален. Посочил е, че при този вид договор е налице неотлагаемост на изпълнението, тъй като дължимия резултат – осигуряване на храна, подслон и др.следва да се осъществява ежедневно и последващо изпълнение в натура е невъзможно.
Съдът е приел, че ответниците, чиято е доказателствената тежест не са ангажирали доказателства за установяване изпълнението на поетите с договора за издръжка и гледане задължения. Поради това е направил извода, че последните не са изпълнявали задължението си по договора, който следва да бъде развален до ½ ид.част, каквато е притежаваната от тях част.
Прието е, че съдът не може служебно да се произнася по въпроса дали другия длъжник е изпълнявал изцяло задължението по договора, в който случай това изпълнение има погасителен ефект и по отношение на ответниците по иска, доколкото отговорността на задължените лица по отношение на кредиторите е солидарна. Прието е също, че този въпрос може да стане част от предмета на доказване само по възражение на ответниците, които следва да го установят в условията на пълно доказване. Посочил е, че в случая това не е установено.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод за основателност на предявените искове и ги е уважил.
Въззивното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, като недостатъците не са отстранени по реда на чл.129,ал.2 и ал.4 ГПК.
В исковата молба са изложени фактически твърдения за сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 155/29.06.1992 г. между ищцата М. Й. А. и съпругът й К. А. А. в качеството на прехвърлители от една страна и от друга ответникът О. К. А. и трето неучастващо по делото лице А. К. А. – приобретатели и техни синове. Недвижимия имот, предмет на сделката е апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на IV етаж със застроена площ от 134.42 кв.м., заедно с мазе с площ от 11.39 кв.м., таван с площ 28.65 кв.м. и 5.18% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща парцел II в кв.148 по плана на [населено място], м.”Л.”. Въз основа на сключения договор приобретателите О. К. А. и А. К. А. поели задължението за издръжка и гледане на родителите си К. и М. А., като им осигурят спокоен и нормален живот докато са живи. Договорът бил сключен по време на брака на ответника О. А. с Б. А. – също ответник по иска. В исковата молба се твърди, че след сключване на договора ответниците – О. А. и съпругата му напуснали РБългария и считано от 1998 г. ищцата и съпругът й не са получавали дължимите от сина О. А. грижи, че такива грижи не са полагани лично, както и за негова сметка и от трети лица. Твърди се, че е налице пълно неизпълнение на поетите с договора задължения от О. А. и съпругата Б. А.. Твърди се също, че праводателят по договора К. А. починал на 29.12.2000 г., че на основание саморъчно завещание ищцата е универсален правоприемник на съпруга си.
Искането е за разваляне на сключения договор с нотариален акт № 155/1992 г., поради неизпълнението му да размера на притежаваните от ответниците ½ идеална част от апартамента, находящ се в сградата в [населено място], [улица].
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87,ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на основание чл.129,ал.2 ЗЗД.
Според твърденията в исковата молба задължението на приобретателите О. А. и А. А. по сключения договор с нотариален акт № 155/1992 г. за издръжка и гледане на прехвърлителите е общо и неделимо. Както вече се отбеляза изложени са твърдения за пълно неизпълнение на задължението по договора от О. А. и съпругата му Б. А.. Искането е за разваляне на сключения договор, поради неизпълнение от страна на О. А. и Б. А.. Тъй като се касае за общо и неделимо задължение за издръжка и гледане, поето от приобретателите О. А. и А. А. в исковата молба липсват твърдения относно неизпълнение на неделимото задължение за издръжка и гледане от страна на приобретателя А. А.. С оглед на това съдът преценява, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което представлява нередовност на последната. Тази нередовност не е констатирана и отстранена по реда на чл.129,ал.2 и ал.4 ГПК от първоинстанционния съд. Въззивният съд не е изпълнил задължението, произтичащо от чл.129,ал.1 ГПК да извърши проверка за редовността на исковата молба според практиката на ВКС в т.4 от т.решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС за правомощията на въззивната инстанция, което решение не е изгубило сила и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. и не е привел петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част по реда на чл.129,ал.2,вр.ал.4 ГПК.
Освен изложеното следва съдът преценява, че приобретателите по договора за издръжка и гледане са необходими задължителни другари с оглед на поетото общо и неделимо задължение за издръжка и гледане, въз основа на този договор на прехвърлителите К. и М. А.. В тази хипотеза предявяването на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивнотопроизводство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Когато задължителният другар е ответник/пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита.
С оглед на изложеното съдът намира, че въззивното решение следва да се обезсили и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за конституиране на приобретателя по договора за издръжка и гледане А. К. А., който има качеството на необходим задължителен другар на ответника О. К. А.. Следва да се отстранят и нередовностите на исковата молба, посочени по-горе на основание чл.129,ал.2,вр.ал.4 ГПК.
Поради недопустимост на въззивното решение съдът преценява, че не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба, касаещи правилността на решението.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 531 от 17.03.2015 г. по в.гр.дело № 4787/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: