Р Е Ш Е Н И Е   № 160   София, 01 април 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....двадесет и втори март.....  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря……....КРИСТИНА ПАВЛОВА.....…и в присъствието на прокурора....ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ...............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 42 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. Г. Д. и на частните обвинители и граждански ищци Г. М. Я. и М. В. Я. срещу решение № 188/ 17.12.2009 г. по внохд № 380/2009 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се сочат нарушения, относими към трите касационни основания по чл.348 от НПК. Алтернативно се претендира да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане или се намали размера на наказанието и обезщетенията и на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на пострадалите. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието, на присъдените обезщетения и разноските по делото. Иска се да бъде увеличен размера на обезщетенията, да бъдат присъдени в цялост направените разноски за процесуално представителство, а в наказателната част решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане с указания за увеличаване на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК, установи следното:   С решението е потвърдена изцяло присъда № 99/ 14.09.2009 г. по нохд № 1067/09 г., с която Варненският окръжен съд признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 06.07.2008 г. при управление на т.а. “Ф” нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДП и чл.21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Г. Я. и на основание чл.343 ал.1 б. В и чл.55 от НК го осъдил на пробация, като наложил пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служил за срок от по една година и шест месеца, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и десет месеца. Осъдил Д. да заплати на М. и Г. Я. по 50 хиляди лева обезщетение на неимуществени вреди, както и по 700 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Отхвърлил частично исковата претенция и искането за разноски.   По жалбата на подсъдимия. Оплакването за допуснати процесуални нарушения е мотивирано с довода, че изводите на съда за причините за произшествието почиват на предположения. Твърди се, че не е установена причинна връзка между скоростта на лекия автомобил и настъпилия резултат, който се дължи на неравности по пътя, които водачът не е длъжен да очаква. Доводите не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като са лишени от фактическо основание. Производството е протекло по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал всички факти по обвинението- че е управлявал МПС със скорост 109.77 км.ч., което е довело до отклоняване на автомобила в ляво от праволинейното му движение, след което не е успял да я овладее, въпреки, че е имал такава възможност. В изпълнение на задълженията си по установяване на обективната истина първоинстанционният съд е извършил проверка на събраните на досъдебното производство доказателства и е мотивирал извод, изцяло възприет като правилен и законосъобразен от въззивната инстанция, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от свидетелските показания, писмените доказателства и заключенията на експертите. При това положение, възражението за неустановеност на причините на катастрофата не може да бъде споделено. Варненският апелативен съд, в съответствие с доказателствата по делото подробно е мотивирал решението си, че пътно-транспортното произшествие е резултат от превишената скорост на движение, довела до отклоняване на автомобила и последвала невъзможност на дееца да го овладее. Атакуваният съдебен акт не е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, а фактите по престъплението са установени по несъмнен и категоричен начин. Правилно е приложен материалният закон, което прави несъстоятелно искането за оправдаване на подсъдимия. Смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка с допуснатото от Д. нарушение по чл.21 от ЗДП, а не се дължи на обстоятелства извън поведението му, както се намеква в жалбата. Съобразно приетата причина за произшествието- превишена скорост, въззивният съд е следвало да оправдае подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП. Текстът на чл.20 ал.2 от ЗДП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Второто изречение от нормата очертава задълженията на водача в случай на възникнала опасност за движението. Що се отнася до задължението по чл.20 ал.1 от ЗДП- упражняване на постоянен контрол върху превозното средство- то е самостоятелно и няма отношение към режима на скоростта. Ако загубата на контрол върху автомобила се дължи на превишената скорост, както в случая е прието от съда, то извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 21 ал.1, а не по чл.20 ал.1 от ЗДП. Изложеното обаче не води до извод за несъставомерност на извършеното от Д. деяние, нито до промяна на правната квалификация на престъплението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При индивидуализацията на санкцията, съдът е взел предвид обстоятелствата, цитирани в жалбата, включително съпричиняването от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен колан. В достатъчна степен е отчетено личното отношение на подсъдимия към извършеното и изразеното дълбоко съжаление за случилото се. Наказанието е определено при условията на чл.55 от НК, като продължителността на пробационните мерки съответства на тежестта на престъплението и личната обществена опасност на дееца. Искането за намаляване на размера на присъдените обезщетения не е подкрепено с доводи, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.   По жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Предвид на изложеното по-горе в мотивите, настоящият състав приема за неоснователно оплакването на жалбоподателите, че наказанието на подсъдимия е несправедливо занижено. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, което да налага отмяна на решението в наказателно-осъдителната му част. Обезщетенията за неимуществени вреди са справедливи по размер. Съобразени са с формата на вината на подсъдимия и с тежестта на понесените от гражданските ищци болки и страдания от загубата на сина им. Този съд се съгласява с възражението, че имущественото състояние на виновния не е обстоятелство, имащо значение за размера на обезщетението, тъй като на оценка подлежат причинените от деликта вреди. Счита обаче, че моралните вреди на жалбоподателите са възмездени в пълна степен с присъдените обезщетения от по 50 хиляди лева и няма основание за тяхното завишаване. Върховният касационен съд намира за основателно оплакването, касаещо размера на присъдените разноски на частните обвинители и граждански ищци. От представените по делото договори за правна помощ е видно, че всеки от тях е платил на повереника адвокатско възнаграждение от по 1300 лв., като последният е осъществявал правна помощ както по отношение на гражданската им претенция, както и в качеството им на частни обвинители. Поначало липсва яснота за начина, по който първоинстанционният съд е изчислил размера на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения дори и върху уважената част от гражданския иск за всеки от ищците минималното възнаграждение за повереника е 1650 лв. И то за процесуално представителство само на една инстанция. Затова касационната инстанция намери, че следва да измени решението, като присъди на жалбоподателите направените от тях разноски в пълен обем, т. е по още 600 лева за всеки.   Въз основа на тези съображения и на основание чл. 354 ал.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение           Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА решение № 188/ 17.12.2009 г. по внохд № 380/09 г. на Варненския апелативен съд в частта му за разноските, като осъжда подсъдимия П. Г. Д. да заплати на М. В. Я. 600 лева и на Г. М. Я. 600 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :