Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 25.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 6259 /2015 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 70 от 09.02.2016 г. по касационна жалба на Н. К. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 504/19.10.2015г. по гр.д.№ 344/2015г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 231 от 26.06.2015г. по гр. д № 117/2015 г. по описа на Районен съд – Смолян, и вместо това е отхвърлен предявеният иск на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР/ от касаторката против С. Р. Д., да се признае за установено по отношение на ответника, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], обл. С. със заповед № РД-18-20 от 20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, ищцата е собственик по давностно владение, считано от 1989 г. на реална част с площ от 68 кв.м., която е заснета неправилно по действащата кадастрална карта в очертанията на поземлен имот с идентификатор 44402.505.64, вместо в рамките на поземлен имот с идентификатор 44402.505.66 В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – института на придобивната давност и задължителната практика по него, за нарушение на процесуалните правила изразяващо се в обсъждане на доводи, които не са били въведени от въззивника като възражения в отговора на исковата молба и не са били част от доклада, за липса на идентичност и за необоснованост. Ответникът по касация оспорва жалбата, тъй като е заявил в срок възражение за придобиване на спорната площ по давност, доказал е идентичност между спорния имот и нот. акт от 1999г., от който черпи права, счита, че свидетелските показания, на които се позовава ищцата изхождат от заинтересовани свидетели и са оборени от писмените доказателства. Моли да се остави в сила решението. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: дали позоваването на придобивна давност е елемент от фактическия състав за придобиване на правото, или това е само средство за процесуална защита. С ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а е процесуално средство за защита, от което следва, че с изтичане на давностния срок, правото на собственост се придобива автоматично дори лицето да не се е позовало на този придобивен способ, който може да релевира и по-късно. До приемане на това ТР в доктрината и съдебната практика съществуваше и становище, изложено в решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904 от 1994 на ВС, 4-то г.о., според което „изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение”. Като последица от това второ становище, позоваването на придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от шест месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсване на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. С приетото ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС е възприето първото становище за автоматичното придобиване правото на собственост след изтичане на давността при наличие и на двата елемента на владението, като прекъсването след изтичане на давностния срок няма значение, защото правото на собственост вече е придобито. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите са съдебната власт независимо дали прилагащият ги съдия е съгласен с приетото в тях. По делото е установено следното: Ищцата твърди, че е купила неформално от наследници на С. С. С. през 1989-1990г. имота, който сега е заснет в кадастралната карта с идентификатор 44402.505.66 заедно със спорната площ от 68 кв.м., която неправилно е заснета в кадастралната карта в очертанията на имот 44402.505.64, колорирана в синьо в скицата към заключението на вещото лице. Твърди, че е ползвала тази площ за да си поставя дърва и листак, и за паша на животни. В отговора към исковата молба, ответникът твърди че праводателите му са признати за собственици по давност на целия имот 44402.505.64 с н.а. № 58,г.1 рег. № 509, дело № 129 от 1999 г. и са му го прехвърлили с н.а. № 58,т.І/1999 г., а той през 1999-2000 г. е построил в това место дървен гараж с керемиди и го ползва, за да си паркира колата и да си складира дърва. Искът е предявен на 12.02.2015г. Като свидетели, доведени от ищцата, са разпитани Т. М. и М. Д.. Свидетелката М. обяснява, че ответника имал имота си от Р., който никога не е ползвал спорното место. Н. купила терена, /който сега може да се идентифицира като имот 44402.505.66 с граница от север и от юг – път на наследниците на С. С. и конкретно от съпругата на сина му С., починал 1980г. 2-3 години след 1989г. Преди 5-6 години /считано от разпита на свидетеля- 27.05.2015г./, а може и повече ответникът С. построил в спорното место гараж, а зад него държал дърва. Свидетелят М. Д. обяснява, че имота на С. /сега имот 44402.505.66 / бил с граници от юг и от север път. След смъртта на С., имота продължил да го стопанисва сина на С. / С./, след смъртта на който през 1980 г., съпругата му го продала на Н. Продаденото место било на С., който дал къщата да я ползва брат му А., но последния не ползвал двора, защото нямал животни. Върху спорното место С. построил гараж. С. и А. са братя. Първият е починал на 30.05.1962г., а втория – 1989г. Двамата свидетели са наследници на С. /внучка и син/. Те нямат родствена връзка с Р., който бил баща на ответника С.. От показанията на св. К. и К., посочени от ответника се установява, че около 1999-2000 г. ответника си построил гараж в спорното место, което се ползвало още от баща му, но върху него до построяване на гаража нямало нищо. Той е придобил чрез сделка, оформена с н.а. № 88,т. І/ нот. д. № 13005.05.1999г. на нотариус Н.К., вписана в службата за вписванията под № 75,т.І д. 326/1999г. от Ф. С., И. Р. Ч. и Е. Р. Б. имот, който е заснет в кадастралната карта с идентификатор № 44402.505.64 с. Прехвърлителките не са наследници нито на С., нито на А.. Те са се легитимирали за собственици на продаваното дворно место с н.а. № 58,т.І/ нот. д. № 129 от 12.09.1999г., издаден по обстоятелствена проверка от същия нотариус. Идентичност между имота, описан в нота. Акт и имот 44402.505.64 се установява от отразеното в скицата на л. 55 от делото на РС. От СТЕ се установява, че до одобряване на кадастралната карта на 20.04.2010г. не е имало друг план, или околовръстен полигон. Установява се, че ищцата е предприела действия по поправка на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-20 от 20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК при действието на чл. 53, ал.2 ЗКИР в първоначалната му редакция, но ответника и други лица са отказали да подпишат акта за непълнота, поради което е постановен отказ до разрешаване на спора за правото на собственост. С н.а. № 168,т.1/ от 18.05.2015г., представен пред въззивната инстаниця се установява, че наследниците на А. Д. А. са признати за собственици на имот 44402.505.65 с площ 702 кв.м. Този имот е ситуиран така, че няма директна граница между имота на ищцата № 44402.505.66 и на ответника 44402.505.64. РС е уважил иска, като е приел въз основа на гласните доказателства, че ищцата е владяла процесното место и го е придобила по давност. Не са обсъдени установените факти, за които има твърдения в отговора на исковата молба за изграждане от ответника на гараж през 1999-2000 г. и дали ищцата е била собственик към момента на одобряване на кадастралната карта на 20.04.2010г. и към момента на предявяване на иска предвид изискването за актуалност на кадастралната карта. Въззивната инстанция е приела, че с изграждането на гаража, ответникът е прекъснал течението давността на ищцата и тя не е защитила владението си чрез предявяване на посесорен иск в срок от шест месеца. Съгласно чл. 81 ЗС, в този случай давността се счита прекъсната, поради което към момента на влизане в сила на кадастралната карта, тя не е станала собственик по давност. Предвид отговора на поставения въпрос, даден в ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС и едновременното позоваване на решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904 от 1994 на ВС, 4-то г.о., с което е застъпена обратната теза, мотивите на обжалваният съдебен акт са неправилни. Като краен резултат обаче решението е правилно, но поради други съображения. Предвид отговора на поставения правен въпрос, даден в ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, дори да се приеме, че ищцата е придобила владението върху дворното место през 1989г. /което би противоречало на показанията на св. М., според която дворното место било предадено 2-3 години по-късно/, до 1999 г. е изтекъл период от време, необходимо за придобиване на правото на собственост по давност, но след това владение са установили праводателите на ответника и той го е придобил от тях. Възражение за това че той ползва имота на правно основание като собственик, придобил права по сделка, по която праводателите му са се легитимирали с нот. акт по давност, той е направил изрично в отговора на исковата молба и се е позовал на н.а. № 88,т. І/05.05.1999 г. /виж л. 50 и л. 54 от делото на РС/ Видно от този нот. акт, прехвърлителите му са се легитимирали като собственици по давност с нот. акт, издаден по предходния номер нот. дело от същата 1999г. Свидетелите установяват, че върху спорното место ответникът е изградил гараж през 1999-2000 г., което не се оспорва от ищцата, а доказателствата в този смисъл не са оборени. Така към момента на влизане в сила на кадастралната карта – 20.04.2010г. е изтекъл десет годишен срок, в който ответника, а преди това праводателите му са владяли процесния имот – спорната част от имот 44402.505.64 и същия е придобит от него. Съгласно чл. 51 ЗКИР, към кадастралната карта има изискване за актуалност, т.е. всички промени, настъпили след одобряването й също подлежат на отразяване в нея дори без изрична заповед за това – чл. 52-53а ЗКИР /редакция ДВ бр. 49/2014г. и разясненията, дадени в ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС т.4 и т.5/. След одобряване на кадастралната карта също не са настъпили нови обстоятелства, които да са променили правото на собственост на ответника. Затова процесната площ правилно е заснета в очертанията на имот № 44402.505.64. Междувременно пред въззивната инстанция е представен и н.а. № 168,т.1/18.05.2015г., с който наследниците на А. Д. А. са признати за собственици на имот 44402.505.65 с площ 702 кв.м. Този имот не е предмет на спора, но той разделя имота на ищцата 44402.505.66 и имот 44402.505.64 на ответника, в очертанията на който попада спорната площ и между двата няма връзка, поради което процената площ не би могла да бъде част от имота на ищцата. По тези съображения, настоящата инстанция намира предявеният иск за неоснователен, поради което решението, с което е отхвърлен ще се потвърди, защото е правилно като краен резултат по изложените в настоящото решение съображения. Ответникът по касация претендира присъждане на делобовни разноски за всички инстанции и предтавя списък. Съдът контатира, че с решенията на РС и на въззивната инстанция са присъдени разноски. За настоящата инстанция следва касаторката да бъде осъдена да плати направените от С. Д. деловодни разноски до доказания и посочен в списъка размер 455 лв., от които 400 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение за касационна инстанция и 55 лв. общо платени държавни такси / Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 504/19.10.2015г. по гр.д.№ 344/2015г. на Смолянски окръжен съд ОСЪЖДА Н. К. Д. да плати на С. Р. Д. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 455 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: