О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 287 София, 04.05. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
| ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2009/2019
година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. В. от [населено място] срещу решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., изцяло са отхвърлени предявените от касатора срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.): иск за сумата 26 000 лв., като част от общата сума 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013 г. и иск за сумата 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на мотоциклета, причинил процесното произшествие. Релевира подробни оплаквания за това, че: В нарушение на чл. 235 ГПК не са обсъдени и взети предвид всички събрани по делото доказателства; Не е допуснато изслушването на свидетелски показания за установяване механизма на произшествието и за поведението на участниците в него; Изводът относно посоката на движение на пешеходеца (пресичане на пътното платно от дясно наляво, а не от ляво на дясно, поради което ударът е бил непредотвратим) е изграден въз основа само на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което обаче няма задължителна сила за гражданския съд и поради това същият не може да се позовава на приетите за установени в него факти; В противоречие с обясненията на самия водач на мотоциклета, дадени в досъдебното производство, е прието, че деянието му не е виновно и противоправно; Въззивният съд не е извършил преценка дали скоростта на движение на мотоциклета е съобразена по смисъла на чл. 20 ЗДвП, а е изходил единствено от факта, че същата е в рамките на допустимата по закон.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал; 2. Налице ли е преклузия досежно искане на ищеца за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същото е заявено в първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, след обявяване на доклада по делото; 3. Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства; 4. Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор; 5. Могат ли фактите, установени в разследването по случая, и обясненията на страна в наказателното производство да се ползват в гражданското съдопроизводство и да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти; 6. Дали наличието на виновно и противоправно поведение на водач на МПС следва да се преценява с оглед възможността/невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача или следва да се вземе предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача зона, когато тя е следвало да се предположи като налична; 7. Въпросът за приложението на чл. 20 ЗДвП и в кои случаи водачът нарушава чл. 20 ЗДвП – дали ако скоростта на МПС е в рамките на допустимата за конкретния пътен участък, същата се явява съобразена, въпреки че при възникнала опасност на пътя водачът не е могъл да спре; 8. Следва ли съдът по дела за транспортни произшествия задължително да извърши преценка дали скоростта на МПС е съобразена по смисъла на чл. 20 ЗДвП, когато същата тази скорост е в рамките на допустимата такава по чл. 21 ЗДвП“.
По отношение на въпросите по т. 1 - т. 7 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с практиката на ВКС) с позоваване съответно на: решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I г. о., решение № 166 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на III г. о. и решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на I г. о.(за първия въпрос); решение № 219 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на IV г. о. (за втория въпрос); решение № 67 от 24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г. на II т. о. IV г. о. (за третия въпрос);
решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на IV г. о. (за четвъртия въпрос); решение № 166 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на III г. о. и решение № 605 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 1846/2008 г. на I г. о. (за петия въпрос); решение № 577 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 1741/2009 г. на III г. о. и др. (за шестия въпрос) и решение № 52 от 08.05.2008 г. по т. д. № 1498/2013 г. на II т. о. (за седмия въпрос).
По отношение на последния осми въпрос се поддържа, че същият е от значение за развитието на правото.
Освен това, касаторът счита обжалваното решение и за очевидно неправилно, като препраща към изложените в касационната жалба свои аргументи.
Ответникът – VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично. С оглед императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационен контрол единствено в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото цената на същия (26 000 лв.) надвишава установения в закона минимален размер от 5 000 лв. – за гражданските дела, каквото е и настоящото след изменението на чл. 113 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.). Поради обстоятелството, че претенцията за имуществени вреди е под този размер (1 530.27 лв.), постановеното по нея решение не подлежи на обжалване и затова касационната жалба срещу тази част от акта следва да бъде оставена без разглеждане.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната негова част, с която предявеният от С. К. В. от [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 12 000 лв., и да отхвърли същия изцяло, въззивният съд е приел, че водачът на мотоциклет „Хонда“ с немски регистрационен номер не е допуснал нарушение на правилата за движение, както и че деянието му е „случайно” по смисъла на чл. 15 НК, т. е. не е виновно, тъй като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди поведението на пешеходеца и настъпването на общественоопасните последици. Този извод е формиран с оглед данните по делото, че: произшествието е станало на 28.06.2013 г. около 11.10 часа в [населено място], [улица], пред тото пункт; мотоциклетът се е движил с около 37.7 км/ч, т. е. със скорост, по-ниска от максимално разрешената за движение в населено място; пострадалият като пешеходец е навлязъл на платното за движение, за да го пресече на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, като не се е съобразил с разстоянието до мотоциклета; ударът е бил непредотвратим за водача чрез аварийно спиране от момента, в който пешеходецът е предприел пресичането и е възникнала опасност за движението.
Решаващият състав е приел за установено по делото – както от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, така и от постановлението на Районна прокуратура – Пазарджик за прекратяване на наказателното производство, че пострадалият е започнал пресичане на пътното платно в посока отдясно наляво спрямо ориентацията на превозното средство, поради което, каквато и да е била скоростта му на движение, то същият е попадал в опасната зона на мотоциклета и ударът с него е бил неизбежен. Направеният от първата инстанция обратен извод – за пресичане на пътното платно от страна на пешеходеца отляво надясно и съответно за предотвратимост на сблъсъка – е преценен като основан само на хипотетична възможност, посочена в отговора по точка втора от заключението на вещото лице по въпрос, който е поставен от една от страните.
По отношение направените във въззивната жалба на ищеца С. В. искания за допускане на доказателства, с определение от 21.03.2019 г. – разпит по делегация по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. на Съвета на Европа от 01.05.2001 г. на немския гражданин Силекен относно установяване механизма на произшествието, както и за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, която, след изслушване на показанията на свидетеля Силекен, да отговори на въпроси, свързани с механизма на ПТП и предотвратимостта на удара за водача на мотоциклета – решаващият състав е преценил същите за неоснователни. Искането за гласни доказателства е счетено за преклудирано, тъй като не е заявено в исковата молба, а искането за допускане на допълнителна експертиза – за неоснователно, доколкото срещу изготвеното от вещото лице заключение не са били направени възражения в заседанието, в което то е прието.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на три от поставените в изложението въпроси, а именно – по въпроси № 2, № 3 и № 4. По отношение на тях е осъществено както общото изискване да са обусловили изхода на конкретното дело, така и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС. Всички останали въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като са относими към правилността на акта.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото същата изобщо не е аргументирана, а е извършено препращане към оплакванията за неправилност на акта, развити в касационната жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., изцяло е отхвърлен предявеният от С. К. В. от [населено място] срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 26 000 лв., като част от общата сума 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013 г.
УКАЗВА на С. К. В. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, а. 2,т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 520 (петстотин и двадесет) лева.
При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., изцяло е отхвърлен предявеният от С. К. В. от [населено място] срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 1 530.27 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013г.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото. В останалата му част – определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|