3 Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр.София, 05.06. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 15 май 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6067 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.05.2013 г., постановено по гр.д. № 9073 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в частите, с които е отменено решение № ІІ-65-71 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 8795 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 65 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.177 от КТ до размера от 9 265,77 лв., на иска по чл.86 от ЗЗД до размера от 1 590 лв. и на иска по чл.224 от КТ до размера от 5 016,77 лв. и е постановено друго, с което тези искове са уважени. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Ответникът по жалбата М. Б. М. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 239 от 12.02.2014 г. по настоящото дело по въпросите дали възнагражденията за труд по клинични пътеки, за здравни услуги/избор на екип/ и за хирургичен труд се включват в брутното трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 от КТ и обезщетението по чл.224 от КТ и каква е базата за определяне на възнаграждението по чл.177 и обезщетението по чл.224 от КТ. Отговорите на тези въпроси се съдържат в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 174 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 1250 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 538 по описа за 2010 г. на ІV ГО на ВКС. Според тези решения сумите за работа по клинични пътеки се включват в брутното трудово възнаграждение на основание чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ като възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното. Тези суми не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл.224, ал.2 от КТ, когато са начислени и платени през последния отработен месец, но са дължими като възнаграждение за труд по клинични пътеки, положен преди този месец. Основанието, на което възнаграждението по клиничните пътеки се третира като възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда, не важи за възнагражденията за избор на лекар и за хирургически труд. Тези възнаграждения нямат постоянен характер, поради което не могат да се включат в базата за определяне на възнаграждението по чл.177 от КТ и на обезщетението по чл.224 от КТ на основание чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ. В обжалваното решение съдът се е позовал на приложимата съдебна практика и съобразявайки се с нея е следвало да присъди възнаграждение по чл.177 от КТ, мораторна лихва върху него и обезщетение по чл.224 от КТ, включвайки само възнаграждението за клинични пътеки. Въззивният съд обаче е уважил исковете съобразно вариант втори от заключението на вещото лице, в който са прибавени още и възнагражденията за избор на лекар и за хирургически труд, които не е следвало да бъдат включени. Ето защо въззивното решение трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, тъй като се налага изслушване на нова съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице следва да включи във възнаграждението по чл.177 от КТ и обезщетението по чл.224 от КТ само възнагражденията по клинични пътеки. Във връзка с възражението на ответника вещото лице трябва да отговори и на въпроса дали в брутното трудово възнаграждение за месец декември 2010 г. са включени възнаграждения за текущия или за предходния месец с оглед използването му като база за определяне на обезщетението по чл.224 от КТ. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.05.2013 г., постановено по гр.д. № 9073 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в частите, с които е отменено решение № ІІ-65-71 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 8795 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 65 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.177 от КТ до размера от 9 265,77 лв., на иска по чл.86 от ЗЗД до размера от 1 590 лв. и на иска по чл.224 от КТ до размера от 5 016,77 лв. и е постановено друго, с което тези искове са уважени. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд в отменените части. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: