6 Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр.София, 12.05.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 1728 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. Б. от АК-Варна срещу решение № 366/6.3.2020 г, постановено по гр.дело № 2471/2019 г на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 5311/29.11.2019 г по гр.дело № 12019/19 на Варненски районен съд.С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът Б. В. Й. не дължи сумата 7 536, 86 лв, представляваща начислена електроенергия по фактура № [ЕГН]/29.5.19 г за периода 22.5.17 г-21.5.18 г на основание чл.124 ал.1 ГПК. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Ответникът по касационната жалба Б. В. Й. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Ц. Д. от АК-Варна.Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски. В открито съдебно заседание, проведено на 25.2.2020 г и постъпила писмена молба вх.№ 1611/25.2.2021 г, подадена от ищеца Б. Й., с която заявява, че на основание чл.233 ГПК прави отказ от иска за сумата 2550 лв и моли до размера на същата производството по делото да бъде прекратено, а решенията на РС и ОС-обезсилени. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК поради което производството по делото по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за сумата 2550 лв следва да бъде прекратено, а въззивното решение, в частта с която потвърждава това на РС-Варна следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо.На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски във връзка с прекратяването в размер на 572, 46 лв./цена на иска 7536, 86, разноски сторени от касатора пред ВКС-1692 лв/.Направено е възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното : Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът е потребител на електрическа енергия за стопански нужди, като имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което за потребителят произтича задължение да заплаща използваната електрическа енергия.Въз основа на констатациите от съставен констативен протокол от 21.5.18 г е начислено допълнително количество ел.енергия за обект с аб.№ [ЕГН] за периода 22.5.17 г-21.5.18 г, въз основа на осъществен прочит на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел.енергия.Издадена е фактура за сумата 7536, 86 лв.Установена е външна намеса в тарифната схема на електромера-наличие на преманала енергия на Тарифа1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.Според неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза е налице софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ, софтуерно препрограмиране/претарифиране/ на СТИ със специализирана техника и известна парола да достъп, с която т.нар „невидим регистър“ се пренасочва записване на част от потребената ел.енергия ; извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел.енергия на КЕВР.За да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.След отмяната на чл.41-чл.44 и чл.47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метереологична, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.Следователно ответникът няма право да преизчислява сметка на потребителя въз основа на извършената на 21.5.18 г проверка.Доставчикът би могъл да коригира сметката на крайния потребител, при установеност по делото, че отклонението в показателите на консумираната енергия се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното измерване и отчетената реално консумирана ел.енергия за миналия период, което в случая не е доказано.Не е установена грешка при измерване на консумираната енергия, която следва да се отчита на тарифите, въз основа на които се извършва отчитането на ел.енергия и които са видими за потребителя.Не е установен и дефект в тарифния превключвател.В резултат на намесата в софтуера част от ел.енергията е отчитана по невизуализирана е недостъпна за потребителя тарифа, която освен, че не осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване, което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой часови диапазон е потребявана натрупаната в скрития регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена от ищеца, а не от предходен абонат, тъй като липсват данни към датана на монтиране на СТИ тази тарифа да е била нулирана.Предвид изложеното предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. С определение № 641 от 27.10.2020 г, постановено по гр.дело № 1728/20 г, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т. ГПК по въпроса „налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г. Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, решение № 144 от 12.3.2021 г на ВКС по гр.дело № 1251/20 г на ВКС, Четвърто ГО, с решение № 120 от 26.1.2021 г по гр.дело № 3754/2019 г на ВКС, Трето ГО, както и решение № 124 от 18.6.2019 г по гр.дело № 2991/2018 г на ВКС, Трето ГО споделена и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуреденни в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр. решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г.о., по гр.д. № 1096/2020 г., .). Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя.Следователно трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 ПИКЕЕ, действали през исковия период. В периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на основание чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена елекроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно осн. чл. 200 ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. По касационните оплаквания: По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения по-горе отговор от състава на Върховния касационен съд.В случая съдилищата са приели, че нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ са неприложими и е трябвало да съобразят приложимата към материалноправното правоотношение норма на чл.200 ал.1 ЗЗД.В случая обаче не се касае за недопустимост на съдебното произнасяне, а за неправилност на постановеното въззивно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд, който трябва да изясни твърденията на ответника - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното, като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението, да допусне повторна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника за необходимостта от извършването й.Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с така, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК, поради което производството по делото по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за сумата 2550 лв следва да бъде прекратено, а въззивното решение, в частта с която потвърждава това на РС-Варна следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими. Делото в непрекратената част относно иска по чл.124 ал.1 ГПК за сумата 4986, 86 лв следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за изпълнение на горните, дадени от ВКС задължителни указания. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 ГПК производството по предявения от Б. В. Й. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място] иск по чл.124 ал.1 ГПК до размера на сумата 2550 лв, поради отказ от иска. ОБЕЗСИЛВА на основание чл.233 изр.3 предл.2 ГПК като процесуално недопустимо решение № 366/6.3.2020 г, постановено по гр.дело № 2471/2019 г на Окръжен съд-Варна, с което потвърждава решение № 5311/29.11.2019 г по гр.дело № 12019/19 на Варненски районен съд, за признаване за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, по иска предявен от Б. В. Й. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място], че не дължи сумата 2550 лв и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ решение № 366/6.3.2020 г, постановено по гр.дело № 2471/2019 г на Окръжен съд-Варна в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 5311/29.11.2019 г по гр.дело № 12019/19 на Варненски районен съд, като е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че Б. В. Й. не дължи на„Енерго-Про Продажби“ АД на основание чл.124 ал.1 ГПК сумата 4986, 86 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в непрекратената част от друг състав на въззивния съд. Решението в частта относно прекратяването на производството по делото има характера на определение и подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца-ответник по касация. РЕШЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.