Р Е Ш Е Н И Е № 270 гр.София, 02.06.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1661/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 89/ 25.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1661/ 2010 г. по жалба на [фирма], е допуснато до касационно обжалване решение на Пловдивски окръжен съд № 1053 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1518/ 2010 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Т. В., извършено със заповед № 221/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „касиер – левов и валутен” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 5 560,20 лв. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл.291 от ГПК на материалноправният въпрос дали уволнителното основание по чл.328 т.3 от КТ предполага съществуваща връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция на освободения служител и носи ли тежестта работодателят да докаже такава връзка. Междувременно на въпроса частично е даден отговор с решение на ВКС, ІV г.о. № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д.№ 265/ 2010 г., с постановяването на което практиката следва да се счита уеднаквена. Наличието на такава връзка е елемент от фактическия състав, при който за работодателя възниква потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление (в този смисъл са и решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1370/30.07.2004 г. по гр.д.№ 2415/ 2002 г.; решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1371/ 14.07.2004 г. по гр.д.№ 2416/ 2002 г.). Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. То е необосновано, тъй като въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал намаляване на обема на работа в дружеството, макар същият да е ангажирал писмени доказателства за това, че туристическите полети, обслужвани от летището, е намалял през 2009 г. в сравнение с 2006 г. повече от четири пъти. Доказателствата не са счетени за недостоверни, поради което крайният фактически извод е направен в нарушение на правилата на формалната логика. Въз основа на констатираното касационно основание, обжалваното решение следва да бъде отменено. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата е работила в търговското предприятие на [фирма] въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор от 17.01.2008 г, на длъжност „касиер – левов и валутен”. Зимният сезон на 2007/ 2008 г. на летището са обслужени 443 туристически полета (58 134 пътници), следващият сезон са обслужени 160 полета (20 879 пътници), а през сезон 2009/ 2010 г. обслужените полети са 149 (16 439 пътници). Очертана е тенденция на намаляване на обема на работата, която се илюстрира и от това, че съветът на директорите на дружеството е натоварил с две свои решения от есента на 2009 г. изпълнителния директор да съкрати щатното разписание и да оптимизира състава на работещите в дружеството. Последният обаче е този, който е компетентен да предприеме конкретни действия в тази насока – както съкращаването на щата, така и уволнението на работници е изцяло в правомощията на изпълнителния директор, поради което изявленията му са валидни, независимо дали са възложени с решение на СД или имат последващо одобрение от този орган. Намаляването на обема на работата по необходимост касае и конкретно длъжността, заемана от ищцата. По-малкият брой обслужени полети и пътници пряко рефлектира върху на обема на непосредствената работа, изпълнявана от С. Т. В.. Това следва от самото естество на заеманата от нея длъжност, тъй като отчитането на събрани материални ценности е свързано с паричните потоци в предприятието на работодателя, а те от своя страна са функция на броя обслужени полети и пътници. При тези факти уволнението е законно, а исковете за отмяната му, за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но тъй като не е отправено искане за присъждането им, по отговорността за разноски произнасяне не следва да има. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Пловдивски окръжен съд № 1053 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1518/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Т. В., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. Т. В., извършено със заповед № 221/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на С. Т. В. на заеманата преди уволнението длъжност „касиер – левов и валутен” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 560,20 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: