Ключови фрази
Иск за установяване на трудово правоотношение * правен интерес * съществуване на трудово правоотношение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр.София, 05.04.2016г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и петнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 3874 по описа за 2015 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационното обжалване по делото е допуснато с определение №1006/03.11.2013 г. по касационна жалба на С. Иванова П. от [населено място] , [община] , обл. Р. , чрез адв. Т. В. против решение № 189/17.04.2015 г., постановено по гр.д. № 173/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение №113/26.11.2014 год., постановено по гр.д. № 824/2014 г. на Беленския районен съд и производството по делото е прекратено.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: „Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на трудово правоотношение по чл. 124,ал.1 ГПК във вр. чл. 357 КТ.” Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 458/29.06.2010 г. по гр.д № 1526/2009 г. на ВКС, постановено при усл. на чл. 290 ГПК .
В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. , приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение.
С Р № 458/29.06.2010 г. по гр.д № 1526/2009 г. на ВКС е прието , че наличието на изрична законова разпоредба за правото на установяване на съществуването на трудови правоотношения , легитимира интереса на ищците от търсената съдебна защита. Прието е, че когато такъв иск е предявен съдът не може да излиза извън пределите на дължимите от него действия по чл. 7 ГПК и субективно да преценява целесъобразността на търсената защита като с това накърни правото на избор на правна защита съгласно чл. 6 ГПК и диспозитивното начало в процеса. Следователно в отговор на поставения правен въпрос следва да се приеме, че при наличие на законова регламентирано право на иск е налице правен интерес от неговото предявяване.
По касационната жалба:
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост.Излагат се съображения относно наличието на правен интерес от предявяване на исковете както срещу Кмета на [населено място] , [община], обл. Р., така и срещу [община]. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивната инстанция за постановяване на решение по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба - [община], оспорва касационната жалба.Счита, че постановеното по отношение на общината решение е правилно, доколкото тя не е страна по трудовия договор с ищцата. Счита, че ако нормата на чл. 105,ал.1 ИК / отм./ има конститутивен ефект последният изключва правният интерес и процесуалната възможност да се установява съществуването на трудово правоотношение. Моли решението да бъде оставено в сила.
Другият ответник по жалбата - Кметът на [населено място] , [община], обл. Р. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е основателна:
В случая ищцата е предявила иск с пр. осн.чл. 124,ал.1 ГПК във вр. чл. 357,ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците , че между нея и Кмета на [населено място] съществува трудово правоотношение , възникнало по силата на закона и въз основа на подадена молба с вх. № 104/07.11.2011 г., за длъжността секретар „Главен специалист канцелария”, при пълно работно време с място на работа Кметство [населено място] за неопределен срок , при възнаграждение съгласно утвърдено щатно разписание, което трудово правоотношение съществува и понастоящем.
Първоинстанционният съд е разгледал субективно съединените установителни искове по същество и ги е уважил.Въззивният съд е обезсилил постановеното решение и прекратил производството по делото .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск , установителен по своя характер, е недопустим поради липса на правен интерес.Прието е , че ищцата има правен интерес от друг вид защита с оглед пропуснатото от нея трудово възнаграждение и причинени вреди от недопускането й да работи на процесната длъжност – напр. за обезщетение по чл. 213 КТ.Срещу втория ответник - [община], според въззивният съд искът е недопустим и на второ основание -същата не е работодател на ищцата, поради което не се явява надлежен ответник.
С оглед възприетият отговор на поставения правен въпрос ,тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени.
Доколкото е предявен иск, който цели да установи със съдебно решение съществуването на трудово правоотношение и този иск е изрично предвиден от законодателя следва да се приеме, че интереса на ищцата от търсената защита е законово предвиден / легитимиран/ и съдът няма правото на преценка относно наличието на интерес от друг вид защита. С оглед на това решението е постановено при нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено като делото бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на спора по същество. Решението следва да бъде отменено и по отношение на [община].Съображението, че предявеният установителен иск срещу Общината е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес и за това , че същата не е работодател на ищцата е релевантно в производство по иск с правно основание чл. 344,ал.1,2 и 3 КТ , но не и в настоящото, доколкото ищцата принципно може да има друг интерес извън отношенията „работодател – служител” за установяване на трудовото правоотношение по отношение и на този ответник,който следва да бъде посочен. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и възраженията направени от този ответник в отговора на исковата молба с оглед правилното приложение на разпоредбата на чл. 105,ал.1 от Изборния кодекс / отм./ и данните за заемане на друга длъжност от ищцата по делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията за направени разноски , които следва да се присъдят с оглед изхода от спора.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 189/17.04.2015 г., постановено по гр.д. № 173/2015 г. на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: