4 Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 1983/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е № 780 гр.София, 04.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Виолета Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 1983/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 455 на 14.04.2009 год. по в.гр.дело № 493/2008 год., с което е отменено решение № 3618/14.12.2007 год. на Варненския районен съд, ХІV състав по гр.дело № 8950/2007 год., като е постановено друго за отхвърляне предявения от А. Д. Д., ЕГН [ЕГН], П. Д. П. ЕГН [ЕГН], Р. Г. П. ЕГН [ЕГН], М. П. П.-Г. ЕГН [ЕГН], Г. П. Л. ЕГН [ЕГН] и конституираните на основание чл.120 от ГПК/отм./, в качеството им на наследници по закон на М. А. П., починал на 25.12.2007 год., б.ж. на[населено място], П. Б. П. ЕГН [ЕГН], Е. М. К. ЕГН [ЕГН] и Т. М. М. ЕГН [ЕГН], срещу ОСЗ В. и [община] иск за приемане за установено, че наследниците на С. А. Д., б.ж. на[населено място], починала на 30.01.1970 год., имат право да възстановят правото й на собственост върху нива с площ от 2.5 дка, находяща се в м.”С. бостан”, при граници: В. Д., С. Г. Б., път и Г. Г. Б. и нива с площ от 2.5 дка в м.”С. Б.”, при граници: В. Д., В. Г. Б. и училищна нива в землището на[населено място], кв.”Вл.В.”, придобити въз основа на покупко-продажби, обективирани в нот.акт № 139/1939 год. и нот.акт № 134/1939 год., на основание чл.11 от ЗСПЗЗ. Недоволни от въззивното решение са част от ищците по спора, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като касаторът М. П. П.-Г., представлявана от адвокат Л. Ш. от АК-В., счита че е „неправилно и незаконосъобразно” и претендира за отмяната му с „потвърждаване решението на районния съд”. Жалбоподателят поддържа и лично оплакванията по съображения, че и понастоящем земята е пустееща, а А. Д. Д., П. Д. П., Р. Г. П., Г. П. Л., представлявани от адвокат С. Н. Ж. от АК-В. навеждат основание за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – чл.188, ал.2 ГПК/отм./, чл.11, ал.2, чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Процесуалният представител поддържа жалбите и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по касация П. Б. П., Е. М. К. и Т. М. М. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че към настоящия момент процесните имоти са включени в държавни горски фонд, което е отнело качеството им на земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.2 ЗСПЗЗ, поради което възстановяването на правото на собственост не може да се извърши по реда на ЗСПЗЗ доколкото разпоредбата на § 9 ПЗР на ЗВСГЗГФ предвижда, че правото на собственост се възстановява при условията и по реда на ЗВСГЗГФ. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима. С определение № 1087 от 30.09.2009 год. по гр.дело № 1106/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховният касационен съд, касационните жалби са върнати на въззивния съд за представяне обосновано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК и представяне на влезли в сила решения, на които се позовават с оглед противоречива съдебна практика. С определение № 431 от 20.05.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК с оглед приложението на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и легитимацията на страните по спора. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоначалното законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ, бр.98/1997 год. С приемането на ЗВСГЗГФ/ДВ, бр.110/25.11.1997 год./ се възприема друго разрешение. Съгласно § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал.2 на § 9 /ДВ, бр.26/2001 год./ е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл.1 от ЗВСГЗГФ. Когато е подадена искова молба за признаване правото на възстановяване на собствеността върху такива залесени или самозалесили се земеделски земи, или земи, включени в Д., за които е пропуснат законният срок за заявяване пред общинските служби по земеделие, съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищците. Правната квалификация на иска е дейност на съда. Той е длъжен да даде точната квалификация по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, без да е обвързан от правното основание по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, посочено в исковата молба. В този смисъл са и постановените междувременно решения по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – решение № 147/13.04.2010 год. по гр.дело № 505/2009 год. на ВКС, ІІ ГО и решение № 305/01.04.2010 год. по гр.дело № 640/2009 год. на ВКС, І ГО. В настоящия случай ищците са подали исковата молба на 28.11.2006 год., преди изтичане на преклузивния срок по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ/ДВ, бр.13/2007 год./. По делото е представено и удостоверение от общинската служба по земеделие, че процесният имот не е заявен за възстановяване пред общинската служба по земеделие в законния срок. С оглед данните от техническата експертиза, че към момента на обобществяването на имота през 1956 год. той е имал характер на земеделска земя, а след това е залесен и включен в Д., съдът е следвало служебно да преквалифицира иска по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗДГФ и да конституира като ответници лицата по чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ-регионалната дирекция по горите и държавното ловно стопанство по местонахождението на имота. Като не е сторил това, районният съд е постановил недопустимо решение, което неправилно е било отменено с решението на въззивния съд. Тези решения следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, след конституиране като ответници на лицата по чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 455 от 14.04.2009 год. по гр.дело № 493/2008 год. на Варненския окръжен съд и отмененото с него решение № 3618/14.12.2007 год. по гр.дело № 8950/2007 год. на Варненския районен съд. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за постановяване на решение по предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: