2 Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 06.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3483 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1222 от 05.11.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1430 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Софийски градски съд, с което с отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. Д. К. от [населено място] против [фирма], [населено място] Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос в кои случаи несъгласието на подлежащия на трудоустрояване работник да заеме предложената му работа съставлява спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, по който въпрос Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Трудовото законодателство предвижда специална закрила за лицата с намалена работоспособност. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия се трудоустроява на друга или същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи – чл. 314 КТ. Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи (чл. 317, ал.1 КТ), като работодателят е длъжен на премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието в седемдневен срок от получаването му (чл. 317, ал.3 КТ). Компетентни да издадат предписания за трудоустрояване здравни органи, които съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване (ДВ, ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г.) са лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В заключението на здравния орган изрично се посочват здравните противопоказания – какви трудови функции и кои условия на труд са противопоказни за здравето на работника и каква е работата, която той може да изпълнява без опасност за здравето му. Когато работникът счита, че предложената му от работодателя длъжност е несъвместима със здравните противопоказания за трудоустрояването му, той уведомява за това работодателя, отказвайки да заеме длъжността. В този случай възниква спор по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, компетентен да се произнесе по който е единствено здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Доколко предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за здравето на работника; дали вменените за длъжността трудови функции и създадените от работодателя условия на труд за изпълнението им са съобразени със здравните противопоказания е медицински въпрос от компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, в чиято компетентност е и да изменят или допълнят предписанието за трудоустрояване – чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване. До произнасянето им по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме длъжността не е основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че от 17.11.2011 г. ищцата е заемала по трудово правоотношение длъжността „консултант продажби” в дирекция „Магазини” при [фирма], гр. София. С решение на ТЕЛК от 05.03.2013 г. на ищцата е била призната 71 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.03.2014 г. с предписание за изпълняваните трудови задължения: „при възможност на място без контакт с клиенти” и противопоказания на труд: „значително психическо натоварване”. След заседание на комисията по трудоустрояване при ответното дружество, на ищцата е била предложена работа „търговски консултант” при непълно работно време от четири часа, която тя е отказала със заявление от 02.04.2013 г., тъй като трудовите функции са били свързани с работа с клиенти. След запитване на работодателя до Службата по трудова медицина, на ищцата е била предложена работа като „деловодител” – длъжност, съобразена със здравословното и състояние, образование и професионална квалификация, свързана с водене на документооборота и без непосредствен досег с клиенти, която ищцата отново е отказала, след което трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 5096 от 11.04.2013 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ – поради отказ на служителя да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно. Прието е, че противопоказанията за работа са били посочени ясно и конкретно в предписанията за трудоустрояване на здравните органи; че работодателят е предложил подходяща за здравословното състояние на служителката работа, която тя е отказала да заеме, поради което трудовото правоотношение е прекратено при наличие на фактите, обуславящи приложението на чл. 330, ал.2, т.5 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, постъпила от М. Д. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод по въпроса възникнал ли е спор дали предложената от работодателя длъжност е подходяща за трудоустроения работник съобразно здравните противопоказания, дадени от ТЕЛК. Изложени са оплаквания за неправилност на изводите, че спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване възниква само при мотивиран отказ на работника да заеме длъжността, както и че Службата по трудова медицина при работодателя е компетентен орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове се уважат като основателни. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. По делото е безспорно установено, че след отказ на ищцата да заеме предложената и от работодателя длъжност „деловодител”, трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ без да е взето становище на ТЕЛК – здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Становището на Службата по трудова медицина или друг здравен орган не може да замести решението на ТЕЛК дали предложената работа за трудоустрояване е съобразена със здравните противопоказания по експертното решение. Извън компетентността на работодателя е да извърши сам преценка за съответствието на предложената длъжност със здравните противопоказания, нито такава преценка може да бъде извършена от гражданския съд в рамките на спора за незаконност на уволнението – компетентността е на здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване, чието решение, вкл. за изменение или допълване на предписанието за трудоустрояване подлежи на обжалване по административен ред. Предвид изложеното, уволнението по чл. 330, ал.2, т.5 КТ е извършено незаконно, без да е взето и съобразено становище на ТЕЛК по спора дали предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за здравето на служителката. Въззивното решение, с което е отхвърлен искът за отмяна на уволнението, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът с правно основание чл. 344, алр.1, т.1 КТ се уважи като основателен. С оглед обусловения му характер като основателен следва да бъде уважен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „консултант продажби” в дирекция „Обслужване на клиенти и техническа поддръжка” при [фирма]. Основателен и доказан е и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ – след прекратяване на трудовия договор с ответника ищцата не е реализирала социално осигурен доход (служебна бележка от А. по заетостта от 23.09.2013 г.), а с оглед размера на последното, получено преди уволнението брутно трудово възнаграждение от 1040,33 лева, обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 6241,98 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство в размер на 2350 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1430 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Софийски градски съд, ІІ „а” въззивен състав. ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. Д. К. с ЕГН [ЕГН], извършено на основание чл. 330, ал.2, т.5 КТ със заповед № 5096 от 11.04.2013 г. на Директор на [фирма], която ОТМЕНЯ. ВЪЗСТАНОВЯВА М. Д. К. с ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „консултант продажби” в дирекция „Обслужване на клиенти и техническа поддръжка” при [фирма]. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Д. К. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата 6241,98 (шест хиляди двеста четиридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2013 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 2350 (две хиляди триста и петдесет) лева разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 349,68 лева държавна такса по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: