Р Е Ш Е Н И Е №136
гр.София, 17.08.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 774/2010 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1198 от 11.12.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 338 от 05.01.2010 год. по гр.дело № 10926/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-д въззивен състав, с което е отменено решението от 17.06.2009 год. по гр.дело № 22657/2007 год. на Софийския районен съд, 36-ти състав и е отхвърлен предявения от касаторите Т. З. И. и И. Ц. Д. срещу [фирма]-в несъстоятелност и Столична община иск за установяване на собственост по давност на апартамент № * находящ се в [населено място], кв.”Б.-І”, [жилищен адрес] със застроена жилищна площ от * кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: от изток-фасада, от запад-стълбище, от север-а. № * и от юг-а. № *, ведно с и. п. № *, застроено на * кв.м. при граници: от изток-фасада, от з.-м. № *, от север-м. № * и от юг-м. № * заедно с припадащите се *% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на решението с практиката на ВКС, и в частност с решение № 1222 от 16.12.2008 год. по гр.дело № 4794/2007 год. на І г.о., според което е достатъчно едно лице да докаже, че е упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато през определен период от време, за да се приеме, че владее имота като свой, както и че упражняващият фактическата власт не следва да доказва намерение за своене, а оспорващото иска лице следва да установи, че фактическата власт е упражнявана чрез другиго или без намерение за придобиване на имота по давност.
С касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на ответниците Столична община и [фирма]-в несъстоятелност, че Т. З. И. е собственик на процесния апартамент въз основа на изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност за времето от 20.12.1996 год./когато е доплатена продажната цена на жилището, определена със заповед № ДИ-03-808/1993 год. от 16.05.1994 год. на ТОА-К./ до подаване на исковата молба на 15.10.2007 год. Прието е, че макар и сумите по продажбената преписка да са заплатени след изтичане на шестмесечния срок от издаване на заповедта, погасяването на правото да се закупи имотът няма отношение към установеното вече владение като факт. Според районния съд, не се установява изплатените суми да са били върнати на вносителя с основание прекратена преписка или да е сключен договор за продажба на жилището по реда на чл.119 и сл.Н./отм./.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищците/сега касатори/ упражняват фактическа власт върху апартамента от 1981 год. и е налице обективния признак на владението, но липсва субективния му признак – намерението за своене на вещта. Според градския съд, от доказателствата се установява, че ищците/касатори/ са съзнавали, че не са собственици, тъй като макар и да са заплатили цената на жилището, нямат сключен договор по чл.18 ЗС и няколкократно са правили неуспешни опити да сключат такъв, поради което е оборена презумпцията по чл.69 ЗС.
Градският съд е изложил и още един мотив за неоснователност на иска, като е приел, че дори и да е било установено десетгодишно владение с начален момент 20.12.1996 год./датата на окончателното плащане на продажната цена/, давностният срок би изтекъл на 21.12.2006 год., към който момент обаче, считано от 31.05.2006 год. до 31.12.2011 год. е в сила мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в частта, с която установителният иск за собственост е отхвърлен по отношение на [фирма]-в несъстоятелност, въззивното решение противоречи на материалния закон.
По делото е безспорно, че със заповед № 1593 от 26.09.1980 год. на заместник-изпълнителния директор на [фирма] четиричленното семейство на ищцата/сега касатор/ Т. З. И. е било настанено под наем в процесното ведомствено жилище.
С писмо от 25.11.1993 год., на основание чл.111 от Н./отм./ и изменението на § 2, т.2 от ПМС № 32 от 23.07.1983 год., Стопанският съвет при Ц. на [фирма] е дал съгласие ищцата да закупи обитаваното от нея жилище. Решението на Стопанския съвет е било утвърдено от изпълнителния директор на дружеството, като в писмото до ТОА”К.” е посочено сумите от продажбата на ведомственото жилище да се внесат по сметка № 181/177 към Д.-Окръжен клон-С..
Със заповед № ДИ-03-808 от 16.05.1994 год. на кметския наместник на ТОА”К.” е било наредено на основание чл.13 от ЗС и чл.120 Н./отм./ апартаментът да бъде продаден на ищците/сега касатори/ Т. З. И. и И. Ц. Д. за сумата 75 750 лева, като е посочено, че собствеността на имота ще премине върху купувачите след заплащане на продажната цена и сключването на договора за продажба.
С писмо от 30.04.1996 год./с копие за ищците/ „Д. и.”-район К. е изпратил на Д.”Ж. к.” преписка № ДИ-03-808/1993 год. за покупката на жилището, като е посочено, че купувачите следва да се явят в клона на Д. не по-късно от два месеца от датата на писмото, за да внесат необходимите средства и за сключване на договор за заем. На 27.06.1996 год. ищцата заплатила сумата 22 236 лева, а на 20.12.1996 год. са били доплатени 52 000 лева, както и 1% режийни разноски в размер на 756 лева и 1 514 лева за данък оборот, с което е изплатена окончателно продажната цена на апартамента, но договор за продажба не е бил сключен.
От показанията на свидетелката В. М. Я./съсед на ищците-касатори/е видно, че когато се е нанесла да живее в същия вход през 1985 год., ищците и тяхното семейство са били там. Свидетелката е заявила още, че ищците и семейството им никога не са напускали жилището и че други лица не са се нанасяли в него. Казала е още и че ищците са се притеснявали, че нямат документ за собственост, въпреки че са платили жилището.
Свидетелката Е. И. Д.-дъщеря на ищците/касатори/ е заявила, че е правила опит да получи документ за собственост през 1998-99 год., но ръководството на дружеството-ответник категорично отказало да стори това, както тогава, така и след смяната на собствеността на [фирма].
Според свидетелите, на жилището бил извършен основен ремонт, за който и за обзавеждане били платени около 25 000 лева.
При тази фактическа обстановка, градският съд незаконосъобразно е приел, че е оборена презумпцията на чл.69 ЗС, тъй като липсвал субективния признак на владението – намерението за своене на вещта. Според въззивния съд, ищците/сега касатори/ съзнавали, че не са собственици на процесното жилище, тъй като макар да са заплатили цената му, нямали сключен договор за продажба по чл.18 ЗС, като няколкократно правили неуспешни опити да сключат такъв.
Да се държи една вещ за другиго, означава фактическата власт върху нея да е била придобита на някакво правно основание /например: договор за заем, за заем за послужване, за наем, за влог и др./. Когато някой започне да държи една вещ за друго лице, предполага се, че държането продължава на същото основание. Макар и да не е уредена изрично от закона тази презумпция, произтичаща от принципите на логиката съществува, обаче е оборима и може да се докаже противното, а именно, че е било изменено основанието на държането. Промяната в основанието на държането може да настъпи в резултат на едностранни действия на държателя, с които да обори презумпцията, че като е получил държането върху вещта, продължава да я държи за другиго. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на владелеца. На следващо място, държателят да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си – към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяната в основанието да са стигнали до знанието на владелеца.
В настоящия случай не се спори, че ищците/сега касатори/ са заплатили изцяло продажната цена на процесното жилище, определена със заповедта на кметския наместник, с която е разпоредено да се извърши продажбата на имота по реда на чл.13 ЗС/отм./ и чл.120 Н./отм./. Ответното дружество е приело платените суми, но е отказало да сключи договор за продажба. В същото време не е върнало и изплатените от вносителите суми, и то без да се позовава на прекратяване на преписката по продажбата поради неспазване на шестмесечния срок по чл.121 Н./отм./, т.е. на липса на правно основание за получаването на тези суми. Няколкократните опити на ищците/касатори/ да се снабдят с документи за собственост на свое име; обстоятелството, че след внасянето на продажната цена на 20.12.1996 год. са преустановили заплащането на наем за апартамента, както и извършения основен ремонт на жилището, сочат на действия, които отричат правата на собственика и са станали негово достояние. Следователно, ищците/касатори/ са упражнявали фактическата власт по отношение на конкретния имот с намерението да го държат като свой за времето от 20.12.1996 год. до деня на подаване на исковата молба за собственост – 15.10.2007 год., т.е. налице са двата елемента на придобивната давност – упражняване на непрекъснато владение и изтекъл десетгодишен срок по чл.79, ал.1 ЗС.
По делото няма спор, че процесното жилище е било включено в основните средства на комбината и при преобразуването на ДФ”К.” в търговско дружество е станало негова собственост, поради което именно [фирма]-в несъстоятелност е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявения установителен иск, който е основателен и следва да бъде уважен спрямо него. В частта, с която искът е отхвърлен срещу Столична община, въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, [фирма]-в несъстоятелност следва да бъде осъдено да заплати на ищците/касатори/ разноски по делото за всички инстанции в размер на 225,52 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 338 от 05.01.2010 год. по гр.дело № 10926/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-д въззивен състав в частта, с която е отхвърлен иска на Т. З. И. и И. Ц. Д. срещу [фирма]-в несъстоятелност и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Т. З. И. и И. Ц. Д. срещу [фирма]-в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], че Т. З. И. и И. Ц. Д., двамата с адрес: [населено място], кв.”Б.-І”, [жилищен адрес] са собственици на апартамент в [населено място], кв.”Б.-І”, [жилищен адрес] със застроена жилищна площ от * кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: от изток-ф., от запад-с., от север-а. № * и от юг-а. № *, ведно с избено помещение № *, застроено на * кв.м. при граници: от изток-ф., от запад-м. № *, от север-м. № * и от юг-м. № *, заедно с припадащите се *% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, одържавено с акт № *.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338 от 05.01.2010 год. по гр.дело № 10926/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-д въззивен състав в частта, с която е отхвърлен иска на Т. З. И. и И. Ц. Д. срещу Столична община.
Осъжда [фирма]-в несъстоятелност, [населено място], кв.Б., да заплати на Т. З. И. и И. Ц. Д. сумата 225,52/двеста двадесет и пет + 0,52/лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ |