РЕШЕНИЕ № 31 София, 22. март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1393 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 18.03.2010 г. по гр.д. № 3826/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 14.07.2008 г. по гр.д. № 21295/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 92 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 79 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение на кредитора, ако не изпълни задължението си по причина, за която отговаря. Когато длъжникът не изпълнява по причина за която не отговаря, той не дължи обезщетение съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК. Ако причините, поради които длъжникът не изпълнява са различни: за част от тях отговаря той, а за друга част – кредиторът, съдът може да намали обезщетението и дори да освободи длъжника от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на различни причини, съдът преценява в тези рамки, като съобразява какви са причините и в каква степен всяка от тях е попречила на изпълнението. На основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД може да бъде намалена и уговорена неустойка извън хипотезата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и без да се нарушава забраната на чл. 309 ТЗ, когато договорът е сключен между търговци. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата не е изпълнила задължението да придобие специалност по “педиатрия” по сключения договор за повишаване на квалификацията, тъй като работодателят не е изпълнявал в пълен размер задължението си да й осигури ползването на платен отпуск в размер на 6 месеца годишно. Правилно въззивният съд е приел, че като е осигурявал ползването на платен отпуск по 3, вместо по 6 месеца годишно ищецът не е изпълнявал точно задълженията си по договора и също правилно е приел, че неизпълнението на ответницата се дължи и на причина, за която отговаря ищецът. По същество правилно съдът е приел и че на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД уговорената неустойка може да бъде намалена извън хипотезата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, но в случая неустойката е уговорена според фактически даденото от кредитора по договора. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ответницата е поела задължението да придобие специалност по “педиатрия” по сключения договор за повишаване на квалификацията, като работодателят се е задължил да й разрешава пратен отпуск по 6 месеца годишно. Работодателят не е изпълнявал в пълен размер поетото задължение, тъй като през процесните 3 години и 4 месеца той е разрешил ползването само 12 месеца платен отпуск (вместо обещаните 18), след което ответницата е прекратила едностранно трудовия си договор и така е прекъснала обучението си. Видно от изложеното, като е прекъснала едностранно обучението и работата си при ищеца ответницата не е изпълнила задължението да придобие специалност по “педиатрия” и работи определено време след това при ищеца по причина, за която тя отговаря. Неизпълнението се дължи и на неразрешаването на платен отпуск в обещания обем по 6 месеца годишно (или общо 18 месеца), но това е неизпълнение, което само затруднява изпълнението от ответницата, без да го осуетява. При тези обстоятелства отговорността на ответницата за обезщетение в никакъв случай не може да бъде изключена. Тя не може също да бъде намалена, тъй като неустойката не е уговорена като абсолютна сума, която се дължи при всяка форма на неизпълнение. Неустойката е уговорена според фактически даденото от кредитора по договора. На практика полученото от ответницата по договора е уговорено да са върне като неустойка. Така уговорена неустойка не подлежи на намаляване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 18.03.2010 г. по гр.д. № 3826/2008. ОСЪЖДА Д. И. Т. – М. да заплати на [фирма] сумата 3.415,20 лева на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 30.05.2007 г. и сумата 196,00 лева изтекли лихви до тази дата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 670,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.