3 Р Е Ш Е Н И Е № 532 Гр. София, 30 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................. и в присъствието на прокурора Явор Гебов ............................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 1690 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Д. С., служебен защитник на подсъдимата Й. Д. А., против определение № 420 от 27.06.2012 г. по в.н.ч.х.д. № 777/ 2012 г., по описа на Варненски окръжен съд, с искане за неговата отмяна. Наведено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Жалбоподателят поддържа направеното искане. Подсъдимата Й. Д. А. не взема становище пред касационната инстанция. Частният тъжител Д. Х. Ж. също не изразява становище пред Върховния касационен съд. Неговият повереник адв. П. П. предлага жалбата да бъде оставена без последици. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като подсъдимата лично оттеглила въззивната жалба, подадена без нейно съгласие, поради което окръжният съд законосъобразно прекратил въззивното съдебно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди постъпилата касационна жалба, наведените от страните доводи и извърши проверка в очертаните касационни предели, намира за установено следното: Касационната жалба на служебният защитник е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 278 от 15.05.2012 г. по н.ч.х.д. № 6994/ 2011 г. Варненският районен съд признал подсъдимата Й. Д. А. за виновна в извършването на престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146 от НК, за които при условията на чл. 23 от НК наложил едно общо, най-тежкото наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК в размер на шест месеца. Подсъдимата била осъдена да заплати обезщетения в размер на 300 лева имуществени вреди за причинената на Д. Х. Ж. лека телесна повреда и 1 300 лева за причинени неимуществени вреди от обида. В тежест на подсъдимата били възложени разноските по делото. Пред първоинстанционния съд тя била подпомагана от служебен защитник, поради липса на финансови средства. В срок адвокат Д. С. обжалвал присъдата. Образуваното пред Варненския окръжен съд в.н.ч.х.д. № 777/ 2012 г. било насрочено за 05.07.2012 г. На 26.06.2012 г. подсъдимата А. подала в съда (вх. № 20616) молба, с която оттеглила подадената без нейно знание и съгласие въззивна жалба. С определение № 420, постановено в закрито заседание на 27.06.2012 г., съдът прекратил съдебното производство, на основание чл. 326, във вр. с чл. 324, ал. 1 от НПК. Определението на Варненският окръжен съд е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 324, ал. 1 от НПК страната подала жалба може да я оттегли до началото на съдебното следствие, а ако такова не се провежда – най-късно до започване на съдебните прения. Производството се прекратява в закрито съдебно заседание (чл. 326 от НПК). В дейността си защитникът подпомага упражняването на процесуалните права от подсъдимото лице. Той осъществява всички свои действия съгласувано с лицето, което защитава и в рамките на защитната позиция, която двамата съвместно са изградили за модел на процесуално поведение. Защитникът може да подаде жалба срещу актовете на съда (прокурорските и разследващите органи в този казус нямат роля), с които се накърняват законните права и интереси на подсъдимия. Това защитата може да стори и без предварителното съгласие на подзащитния, за да спази законов срок, който е започнал да тече. Не е необходимо доверителят изрично да потвърди тези действия, след като е съгласен с тях. Има случаи, когато по различни съображения подсъдимият се отказва от упражняване на свое право, например – от право на жалба. Настоящият случай е именно такъв. Служебният защитник подал изготвената от него въззивна жалба, която по-късно подзащитната оттеглила. След като волята на подсъдимата А. е била да не се разглежда делото от въззивна инстанция, окръжният съд е бил десезиран. Той не може да изпълни правомощието да разгледа делото и правилността на атакуваната пред него присъда. Затова и законът е регламентирал процедура по оттегляне на жалбата и действията на съдебния орган, свързани с това. Варненският окръжен съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което постановеното от него прекратяване на въззивното съдебно производство е законосъобразно. Не е налице посоченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. В настоящото производство касационният съд не разполага с правомощия служебно да коригира неправилността на постановената присъда. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 420 от 27.06.2012 г. по в.н.ч.х.д. № 777/ 2012 г. на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.