Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 10.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4994/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищцата З. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. Изгрев” № 33, ет. 1, чрез процесуален представител адвокат В. Г.-Адвокатска колегия-Б., против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, V граждански въззивен състав № V-5/15.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2092/2012 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Несебър № 114/1.08.2012 г., допълнено с решение № 689/13.09.2012 г., двете постановени по гр. д. № 1019/2011 г., с изключение на частта, с която е прекратен брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, вместо което е постановено друго решение, с което е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат мъжа и жената; упражняването на родителските права по отношение на двете родени от брака деца /Е., родена на 8.12.1997 г. и Л., родена на 9.04.2004 г./ е предоставено на бащата; определен е режим на лични отношения между майката и децата и последната е осъдена да заплаща издръжка за двете деца за минало и бъдещо време, както и държавна такса. Жалбоподателят З. И. К. се е позовала на касационните основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че решението следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което да се уважат изцяло предявените от нея искове с присъждане на разноски по делото или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подробни съображения са изложени от процесуалния представител на ищцата адвокат В. Г. с писмена защита. Приложен е договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция. За ответника по касация Е. К. К. е подаден писмен отговор на жалбата и писмена защита, изготвени от процесуалния му представител Ж. И.-АК-Б.. Изложени са съображения в подкрепа на изразеното и в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция становище за неоснователност на жалбата с молба за присъждане направените по делото разноски. За ответника Е. К. К. е подадена насрещна касационна жалба, чрез процесуален представител адвокат Ж. И., срещу въззивното решение в частта за вината. Моли в тази част въззивното решение да се отмени и да се постанови друго решение, с което да се отхвърли претенцията на ищцата за вина на съпруга с присъждане на разноски. Заявени са доводи и съображения за неправилност на решението в посочената част, поради наличие на касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. С определение № 1063/1.11.2013 г. по гр. д. № 4994/2013 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата З. И. И. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е прието, че в противоречие с ППлВС № 1/12.ХІ.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. въззивният съд е решил материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които при постановен развод на съпрузите съдът преценява на кого от двамата родители следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца. Отговор на правния въпрос: Съгласно Постановление № 1/12.ХІ.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на Върховния съд в понятието „интереси на децата” по чл. 29 СК се включват правилното отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето-обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси от аспект на всестранното развитие на личността. Производството по настоящото дело се е развило при действието на Семейния кодекс /обн., ДВ, бр. 47/23.06. 2009 г., в сила от 1.10.2009 г., изм. и доп./. С разпоредбите на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 4 СК /2009 г./ по легален път са предвидени критериите, които след развода съдът следва да съобрази при решаването на въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях да предостави упражняването на родителските права, при определянето на мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Посочените въпроси съдът решава, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Касационната жалба на ищцата е основателна. Въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон /чл. 59, ал. 2 вр. ал. 4 СК, 2009 г. и Постановление № 1/12.ХІ.1974 г. на Пленума на Върховния съд/, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е разрешил спора между страните относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им деца /Е.-16 години и Л.-9 години/ в полза на бащата на двете деца, като е посочил, че и двамата родители имат еднакви възпитателски и морални качества. Даденият на бащата приоритет съдът е обосновал с обстоятелствата, че бащата е останал да живее в семейното жилище и в интерес на децата е те да не променят своето местоживеене и че това би създало допълнителен стрес на тях наред със стреса от развода на родителите им. Както се признава в писмената защита на процесуалния представител на бащата пред настоящата инстанция адвокат Ж. И. действително посочените изводи са направени от въззивния съд без да се извърши съвкупна преценка на всички касаещи интереса на децата обстоятелства на комплициран случай съобразно всички събрани по делото доказателства. По делото е приета съдебно-психологическа експертиза на вещото лице психолог Д. Г. П.. Вещото лице психолог обстойно е изслушано в открито съдебно заседание. В заключението си вещото лице е заявило, че родител, който се опитва да изключи другия от живота на децата показва липса на родителски способности, а липсата на такива не е основание за присъждане на родителски права. От психологична гледна точна вещото лице е дало категорично заключение, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, след като при изследването вещото лице е установило у децата синдром на родителско отчуждение по отношение на тяхната майка в резултат на поведението на бащата и неговата майка, баба на двете деца, насочено към пълно елиминиране на родителския авторитет на майката и пълно и окончателно прекъсване на естествената връзка между майка и дъщери. При обсъждането на събраните по делото доказателства въззивният съд изобщо не е обсъдил и преценил заключението на вещото лице психолог Д. П.. Въпреки заключението на вещото лице, прието от въззивния съд /съдът е оставил без уважение искането на ответната страна за назначаване на повторна експертиза/ и други събрани по делото доказателства, съдът е направил погрешния си правен извод, че и двамата родители имат еднакви морални и възпитателски качества. Чрез игнорирането на събрани по делото годни доказателствени средства съдът е постановил решението си в противоречие със закона и установената трайна съдебна практика относно режима на лични отношения между родители и деца, които следва да бъдат отглеждани и възпитавани с участието и на двамата родители. Съдът не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай участието и на двамата родители в отглеждането и възпитанието на двете деца е невъзможно при положение, че родителските права върху децата се упражняват от бащата. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че бащата има по-добри битови условия за отглеждането на децата. В тази връзка не е съобразено, че през летния сезон /м. май-м. октомври/ семейното жилище се освобождава, за да бъде предоставено на туристи, през който период децата живеят в таванските стаи на сградата. Тези данни не са съпоставени с данните, че майката на децата живее в собствено жилище, че има по-добри доходи от бащата и че разполага с необходимите материални условия за отглеждането на децата. При предоставяне на родителските права съдът е посочил, че бащата може да разчита на помощта на своята майка, макар че е отчел основната роля на бабата във формиране негативното отношение на децата към собствената им майка. Не е съобразено, че децата не са в ниска възраст, за да е наложителна помощта на трето лице за отглеждането и възпитанието им. По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. Налице са всички касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решаването на основния спорен въпрос по делото на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права налага при новото разглеждане на делото и на основание чл. 59, ал. 6, изр. последно СК, 2009 г. въззивният съд да допусне разширена комплексна експертиза с вещи лица-специалисти-психолог и детски психиатър. По убедителен и ясен начин следва да се изясни в конкретния случай в интерес на децата ли е да се преодолее съществуващото насадено у децата негативно отношение към тяхната рождена майка и възможно ли е да се очаква, че този резултат е реално постижим. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ответникът по касация следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на сумата 722 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски окръжен съд, V-ти граждански въззивен състав № V-5/15.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2092/2012 г. по касационната жалба на ищцата З. И. К.. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ОСЪЖДА Е. К. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на З. И. К. ЕГН [ЕГН] направените по делото разноски в размер на сумата 722 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: