Р Е Ш Е Н И Е № 201 [населено място], 26. 09. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря E. П., като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2840 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. срещу решение от 13.12.2012 г. по в.гр.д.№ 16972 от 2011 г. на Софийския градски съд, ВК, II-ро Б отделение, с което е потвърдено решение № I-49-67 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 30084 от 2009 г. на Софийския районен съд, 49 състав за отхвърляне на предявения от К. Д. К. срещу К. И. Д. и Н. И. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост върху гараж № 31, находящ се в сградата на ЖСК „Канарче” в [населено място], [улица] за уважаване на насрещните искове, предявени от К. И. Д. и Н. И. А. срещу К. Д. К. по чл.108 от ЗС за същия имот и по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на гаража през периода от 03.05.2005 г. до 03.05.2010 г. в размер на 7 605 лв. Ответниците по касационната жалба К. И. Д. и Н. И. А. оспорват същата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД за сума над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 299 от 03.06.2013 г. на ВКС по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността и 2. Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено. По тези два въпроса обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС: По първия въпрос въззивният съд е приел, че след като самият владелец на процесния гараж Д. К. С. не се е позовал на придобивна давност, то неговият наследник и ищец по делото К. Д. К. няма право да се позовава на тази давност- становище, което противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.гр.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. По втория въпрос съдът е приел, че придобивната давност в полза на наследодателя на ищеца Д. К. С. е била прекъсната със завеждането на гр.д.№ 5730 от 1993 г. на Софийския районен съд, 43 състав, макар това дело по-късно да е било прекратено и да не е завършило с решение- становище, което противоречи решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 961 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което давността не се прекъсва с предявяването на иск, производството по който по-късно е прекратено. Поради гореизложеното обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 от ГПК настоящият състав на ВКС следва да постанови решение по съществото на спора, без да връща делото за ново разглеждане от въззивния съд. По същество установителният иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от К. Д. К. е основателен, тъй като е основателно направеното от този ищец твърдение за придобиване на процесния гараж по давност: От 23.03.1993 г. /когато сградата, в която се намира процесния гараж вече е била завършена и ответниците са се снабдили с нотариален акт за гаража № 36 от 23.03.1993 г./ до 21.09.2003 г. /смъртта на бащата на ищеца К. К.- Д. К. С./ Д. С. е владял гаража непрекъснато повече от 10 години- период, достатъчен съгласно чл.79, ал.1 от ЗС за придобиването на този имот по давност. През този период владението на Д. С. върху гаража е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Предявяването на иска по гр.д.№ 5730 от 1993 г. на Софийския районен съд, 43 състав не е довело до прекъсване на придобивната давност за гаража, тъй като делото впоследствие през 2003 г. е било прекратено /чл.84 от ЗС във връзка чл.116, ал.1, б.”б” от ЗЗД/. Владението на Д. С. не е било прекъснато и със смяната на ключовете на гаража през есента на 1993 г. и през 2002 г., тъй като и в двата случая Д. С. си е възстановил владението на гаража след по-малко от една седмица, а съгласно чл.81 от ЗС давността се прекъсва с изгубване на владението за период повече от шест месеца. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответниците, че владението на Д. С. върху процесния гараж не било необезпокоявано, тъй като били налице спорове между владелеца и ответниците и било водено гражданско дело между тях. Владението е неспокойно, когато е установено с насилие или когато се оспорва и отнема с насилие. Завеждането на гражданско дело срещу владелеца или отнемането на владението за по-малко от 6 месеца не прави владението неспокойно и както бе изложено по-горе не го прекъсва. Неоснователно е и възражението, че Д. С. не е имал анимус да свои процесния гараж, тъй като знаел, че правата му се оспорват. Знанието, че имотът е чужда собственост, е необходима предпоставка за установяване на владение, тъй като именно защото владелецът знае, че имотът не е негов, той установява владение върху него с цел след изтичане на определения от закона срок да го придобие по давност. Поради всичко гореизложено настоящият състав на ВКС приема, че ищецът К. К. е собственик на процесния гараж по давност и наследство от баща му Д. К. С., поради което предявеният от него иск по чл.124, ал.1 от ГПК за този гараж следва да се уважи, а съответно предявените от ответниците насрещни искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 5 238,54 лв., представляващи 4 400 лв. адвокатски възнаграждения, 402,54 лв. държавна такса за завеждане на делото, 203 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 233 лв. държавни такси за касационно обжалване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 13.12.2012 г. по в.гр.д.№ 16972 от 2011 г. на Софийския градски съд, ВК, II-ро Б отделение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на К. И. Д. от [населено място], [улица],вх.В, ет.1, ап.8 и Н. И. А. от [населено място], [улица], че К. Д. К. от [населено място], [улица], ет.4, ап.10 е собственик на следния недвижим имот: гараж № 31 с площ от 19,37 кв.м., находящ се в сградата на ЖСК „Канарче” в [населено място], [улица] при съседи: двор, калкан, гараж № 32 и гараж № 30. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от К. И. Д. и Н. И. А. срещу К. Д. К. искове с правно основание чл.108 от ЗС за горепосочения гараж и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на гаража през периода от 03.05.2005 г. до 03.05.2010 г. в размер на 7 605 лв. /седем хиляди шестстотин и пет лева/. ОСЪЖДА К. И. Д. и Н. И. А. с горепосочените адреси да заплатят на К. Д. К. на основание чл.78 от ГПК сумата 5 238,54 лв. /пет хиляди двеста тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.