Р Е Ш Е Н И Е № 227 София, 22.11.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 779 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Т. Й. срещу решение № 168 от 24.04.2018 г. по внохд № 98/18 г. на Софийския апелативен съд. Релевирани са трите касационни основания по чл. 348 ал.1 от НК и се отправят алтернативно искания: за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наказанието. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 193/ 09.06.2015 г. по нохд № 1509/13 г. Софийският градски съд признал подсъдимия К. Й. за виновен в това, че на 17.10.2012 г. без надлежно разрешение държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- кокаин на обща стойност 1342.40 лв. и на основание чл. 354а ал.1 пр.4 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Присъдата е отменена с решение № 152/ 26.04.2016 г. по внохд № 51/16 г. на Софийския апелативен съд на процесуално основание. При повторното разглеждане на делото, с присъда № 290 от 28.11.2017 г. по нохд № 2066/ 2016 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Й. за виновен по повдигнато обвинение го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбата е частично основателна. Касаторът развива оплаквания за допуснати нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Твърди, че решаващите съдилища не са спазили изискванията по чл. 13 и чл.14 от НПК и са стигнали до неправилен извод за авторството на деянието в негово лице. Сочи, че част от доказателства не са събрани по реда на НПК, че не е доказана идентичност между иззетото веществено доказателство и изследваното от химическата експертиза, че е пренебрегнато заключението на дактилоскопната експертиза. Твърди, че с решението не е даден отговор на възраженията във въззивната жалба, както и че първоинстанционният съд е нарушил принципа за неизменност на състава, а въззивният е бил предубеден. На първо място, касационният състав намира за несъстоятелни изложените в жалбата съображения за допуснато от първата инстанция нарушение на основен принцип на наказателния процес. Изискването за неизменност на съдебния състав, прогласен в нормата на чл. 258 ал.1 от НПК, произтича от основополагащите принципи за непосредственост и устност на наказателното производство и означава, че съдебният състав, който постановява присъдата трябва да е персонално идентичен със състава, участвал в дейността по събиране и проверка на доказателствата. В настоящия случай един и същ персонален състав на съда е провел съдебното следствие и е постановил присъдата. В съдебното заседание на 31.05.2016 г. не е даден ход на съдебното следствие и не са събирани никакви доказателства, поради което е без значение участието на съдебния заседател И. Р., който не е член на състава, постановил присъдата. Неоснователно е и възражението, че решението е постановено от незаконен въззивен състав, който бил предубеден, защото използвал „изрази, внушения и предположения” и не пожелал „да изследва в дълбочина всички доказателства”. Аргументите на защитата разкриват несъгласието й с решението на съда по съществото на спора, но не подкрепят оплакването за липса на безпристрастност, защото от гледна точна на съдържанието, съдебният акт не съдържа изрази и/или внушения, които да сочат на предубеденост на съдебния състав. Лишен от фактическо основание е и доводът, че съдът не е изпълнил задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Софийският апелативен съд е осъществил дължимата проверка за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Установил е, че първостепенният съд е извършил задълбочен анализ на показанията на свидетелите С. и Н., дадени по време на съдебното следствие, както и на депозираните на досъдебното производство, приобщени по законосъобразния процесуален ред. Като е съобразил, че съобщените от свидетелите факти се подкрепят от обективните находки, намерени по време на извършения оглед на местопроизшествието е направил извод за достоверност на свидетелските показания, възприет като обоснован и от въззивната инстанция. С касационната жалба се възразява срещу решението на съдилищата да кредитират с доверие показанията на двамата полицаи, защото протоколите от разпитите им пред разследващия орган били с идентично съдържание. Сравнението на двата протокола действително разкрива голяма степен на сходство в начина на изразяване на свидетелите, но това не може да се тълкува еднозначно като нарушение на чл. 139 ал.5 от НПК. Двамата свидетели, във формата на свободен разказ, са потвърдили и пред съда лично възприетото от тях поведение на подсъдимия, а св. Н. е потвърдил, че е видял как той изхвърля опаковката от „Упсарин”, съдържаща инкриминираните пакетчета с кокаин. Безпредметно е да се обсъжда възражението за процесуална негодност на протокола за оглед на жилището, обитавано от подсъдимия, тъй като той не е ценен от първостепенния съд при формиране на фактическите му изводи. Неоснователно е искането на защитата за изключване от годните за оценка доказателствени материали на протокола за оглед на местопроизшествието на [улица], както и възражението, че не е установена идентичност между иззетите и изследвани 7 бр. пакетчета с прахообразно вещество. Доводите, изложени в подкрепа на тези оплаквания, са обсъдени както от първостепенния, така и от въззивния съд и правилно са отхвърлени като несъстоятелни. Процесуално следственото действие „оглед на местопроизшествие” има за цел да разкрие, изследва и запази следи от престъплението, поради което извършването му никога не се нуждае от предварително разрешение, съотв. изготвеният за него протокол- от последващо одобрение от съда. При претърсването и изземването се цели намирането на предмети, книжа, компютърни или други данни, които могат да имат значение за делото и това действие по правило се извършва в жилища, съотв. служебни кабинети на физически лица или офиси на юридически лица. Изискванията на чл. 161 и сл. от НПК, на които се позовава защитата, се отнасят именно до този способ за доказване и са предвидени от законодателя с цел охрана на личната или професионална сфера на засегнатите лица и предотвратяване на нерегламентирана и прекомерна намеса на разследващите органи в нея. Последващо одобрение на протокола за оглед в частта, касаеща изземване на предмети не е необходимо, когато местопроизшествието е на публично място и с изземването не се засяга неприкосновеността на подсъдимия, както правилно са решили съдилищата. Първоинстанционният съд внимателно е проследил начина, по който са иззети, запечатани, предадени за изследване на вещото лице и изследвани веществените доказателства- пликчетата с прахообразно вещество- и на л.5 и 6 от мотивите е изложил подробни и убедителни аргументи защо намира за неоснователни възраженията на подсъдимия, че не е установена идентичност между иззетите и изследвани инкриминирани вещи. На същото възражение е даден отговор и в атакуваното решение, поради което касационният състав не намира за нужно да ги повтаря отново. Не е пренебрегнато и заключението на експертизата, установяващо липса на годни дактилоскопни следи върху опаковката от „Упсарин”, съдържаща пакетирания кокаин, като съдът е изложил съображения защо този експертен извод е недостатъчен да обори достоверността на гласните доказателствени източници. Въззивното решение е изготвено по начин, удовлетворяващ изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК, поради което ВКС не намира основания за отмяната му. Въз основа на установените факти апелативният съд правилно е потвърдил присъдата, приемайки, че касаторът е осъществил признаците на престъпния състав по чл. 354а ал.1 от НК. Подсъдимият Й. е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните пакетчета, с което е осъществил обективния признак на състава- „държане” на високорискови наркотични вещества. Налице е и специфичната цел на държането на инкриминираните пакетчета, а именно с цел разпространение, която съдът е извел от обстоятелствата, че наркотичното вещество е било разпределено на дози и опаковано по еднообразен начин, както и от факта, че в жилището на подсъдимия е установена електронна везна със следи от кокаин. Правните съображения на апелативния съд следва да бъдат споделени изцяло. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. Защитата с основание сочи, че продължителността на наказателното производство е нарушила принципа по чл. 22 от НПК и е накърнила правото на подсъдимия да получи правосъдие в разумен срок, прогласено в нормата на чл. 6.1 от КЗПЧОС. Прегледът на материалите по делото разкрива, че досъдебното производство е образувано на 17.10.2012 г. по реда на чл. 212 ал.2 от НПК, когато подсъдимият е заловен на местопрестъплението. Делото е внесено за пръв път в съда с обвинителен акт на 27.03.2013 г. и въпреки, че не се отличава с фактическа и правна сложност е продължило повече от шест години. С процесуалното си поведение касаторът не е допринесъл за продължителността на наказателното производство, поради което ефективното средство за защита на нарушеното му право на съдебен процес в разумен срок е смекчаване на присъдата чрез намаляване на наказанието. Касационният състав, съобразявайки се с практиката на ВКС и на ЕСПЧ реши, че решението следва да бъде изменено, като на подс. Й. се определи наказание при основанието по чл. 55 ал.1 от НК, а именно една година и десет месеца лишаване от свобода. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т. 4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 168/ 24.04.2018 г. по внохд № 98/18 г. на Софийския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К. Т. Й. от две години и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: