19
Р Е Ш Е Н И Е № 26
Гр. София, 23 март 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП, ИВ. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1011/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се разглежда за трети път пред ВКС, който съгласно разпоредбата на чл.354, ал.2 от НПК разполага с правомощията на въззивна инстанция. Образувано е по жалби на частните обвинители и граждански ищци М. И. К. и Я. И. З., чрез повереникът им, адв. И., на служебния защитник на подсъдимия С. О. А., адв. В. и на служебно назначения защитник на подсъдимия М. С. А., адв. Г. срещу нова въззивна присъда № 124/04.07.2017 г. на Апелативен съд–гр. Бургас, наказателно отделение, постановена по в.н.о.х.д. № 135/2017 г., с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Окръжен съд-гр. Варна, № 80/18.09.2014 г., по н.о.х.д. № 403/2013 г. и подсъдимите са признати за виновни в това, че на 24.11.2010 г. в [населено място], област Варна, в съучастие като извършители, умишлено са умъртвили И. Г. З., поради което и на осн. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 са осъдени, всеки един от тях, на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което наказание да изтърпят при първоначален строг режим, на осн. чл.57, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. С присъдата на апелативния съд, на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието на подсъдимия С. А. от шест месеца лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 1100/2009 г., по описа на ВРС, което да изтърпи отделно при първоначален строг режим. Със същата присъда на подсъдимия М. А. е определено общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода измежду наложеното по настоящото дело и наказанията по н.о.х.д. 186/2012 г. по описа на РС-Поморие и по н.о.х.д. № 264/2012 г. на РС-Поморие, което да се изтърпи при първоначален строг режим. При изтърпяване на общото наказание на подсъдимия А. и при изтърпяване на наказанието по делото на подсъдимия А. е приспаднато предварителното им задържане и времето, през което са търпели мярка за неотклонение “домашен арест“ по настоящото дело. Със същата присъда подсъдимите А. и А. са осъдени да заплатят солидарно в полза на гражданските ищци М. К. и Я. З. сумите от по 90 000 лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законните последици. На осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на двамата подсъдими са възложени направените по делото съответни разноски в полза на държавното и частно обвинение и държавните такси. С въззивната присъда, присъдата на окръжния съд е била потвърдена само в частта относно произнасянето по веществените доказателства.
Присъдата на Апелативен съд-гр. Бургас, която е предмет на проверка по настоящото касационно производство е постановена след отмяна по касационен ред с решение № 66/07.04.2017 г. на ВКС, I НО, на въззивно решение № 252/28.11.2016 г. на Варненски апелативен съд, по в.н.о.х.д. № 276/2016 г., с което е била потвърдена втората по ред първоинстанционна оправдателна присъда № 80/18.09.2014 г. по н.о.х.д.№ 403/2013 г. на Окръжен съд-гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Преди това с решение на ВКС № 133/28.06.2016 г. на III НО е отменена въззивна присъда на Апелативен съд-гр. Варна, № 15/18.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 307/2014 г., с която е била отменена оправдателна присъда, № 80/18.09.2014 г. по н.о.х.д.№ 403/2013 г. на Окръжен съд-гр. Варна, и двамата подсъдими са били признати за виновни в извършване на престъплението по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което са предадени на съд и са им били наложени наказания в размер на по петнадесет години лишаване от свобода за всеки един от тях, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и са били осъдени да заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в полза на гражданските ищци З. и К. от по 90 000 лв. След отмяната на въззивната присъда от първия състав на ВКС делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Преди да се постанови втората по ред първоинстанционна оправдателна присъда на Окръжен съд-гр. Варна, с решение № 47/22.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 9/2013 г. по описа на Апелативен съд-гр. Варна е била отменена изцяло първата оправдателна първоинстанционна присъда на Окръжен съд-гр. Варна, № 110/26.11.2012 г. по н.о.х.д. № 918/2012 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се съдържа оплакване за занижен размер на наложените наказания на двамата подсъдими и се иска същите да бъдат увеличени, което сочи на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Касационната жалба на защитата на подсъдимия С. А. съдържа касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В подкрепа на тезата за допуснати съществени процесуални нарушения се навеждат доводи за неправилна оценка на гласните доказателствени средства, без да бъдат отчетени наличните противоречия между тях и поради неправилна интерпретация на съдържанието им. Отделно от това се излага довод за доказателствена непълнота относно подлежащите на изясняване обстоятелства, като за преодоляването й се прави искане за назначаване на допълнителна тройна техническа експертиза, с предмет изследване на мобилните телефони, използвани от подсъдимите и обслужващите ги клетки на съответните оператори, за да се установи местонахождението им по време на инкриминирания период на извършване на деянието. Едновременно с това назначаването от въззивния съд на допълнителна комплексна експертиза се оценява като съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до установяване на нови факти. Оспорва се предявяването на веществените доказателствени средства / ВДС /, събрани с помощта на специални разузнавателни средства / СРС /, които са били на чужд език, без присъствие на преводач в съдебно заседание. Нарушението на материалния закон се поддържа по съображения за постановяване на осъдителната присъда на базата на предположения, при липсата на преки и при недостатъчен обем косвени доказателства, от които не може да се направи еднозначен извод за виновността на двамата подсъдими. Авторството на деянието се оспорва и поради недоказаност на обективната и субективна връзка, характеризираща съучастието и липсата на данни, от които да бъде изведена общност на умисъла. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, с която да се отхвърлят и предявените граждански искове. В допълнение към жалбата, постъпило по реда на чл.351, ал.4 от НПК се съдържа подробна мотивировка на релевираните касационни основания и на оспореното авторство на подсъдимите. Поддържа се тезата за неизяснен мотив за убийството, като се твърди, че посочения в обвинителния акт – с цел противозаконно отнемане на селскостопанска техника, е останал непълно недоказан. Сочи се, че осъдителната присъда е основана изолирано върху показанията на свидетеля В. Х. и не е съобразена с липсата на данни по делото подсъдимият А. да е посещавал [населено място] / каквито не са установени и от техническата експертиза за проведените мобилни разговори / и да се е срещал с подсъдимия А., като не е проверено твърдението му, че по време на деянието се е намирал в [населено място] с неустановено по делото момиче. Оспорва се времето на извършване на убийството и механизма на деянието, като се сочи, че приетите от въззивния съд факти излизат извън рамките на обвинението и не са подкрепени от събраните доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза. Навежда се и довод за игнориране на оправдателни доказателства и за постановяване на въззивното решение в съответствие с обвинителната теза, без да се отчете, че е подкрепена само от косвени доказателства. Защитникът представя писмена защита с подробно изложени съображения в подкрепа на релевираните касационни основания.
В жалбата на подсъдимия А., чрез адв. Г. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и 3 от НПК. Като основен довод в подкрепа на твърдяното нарушение на закона се изтъква, че събраните косвени доказателства не водят до несъмнен и единствено възможен извод за авторството на подсъдимите, както и че не са налице доказателства подзащитният му да се е намирал в [населено място] по време на извършване на деянието, или да има мотив за това, поради което се иска той да бъде оправдан. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с неправилната му индивидуализация, като се иска прилагане на чл.55 от НК и намаляване на определения размер. В допълнение към жалбата, по чл.351, ал.4 от НПК се акцентира на липсата на преки доказателства за авторството на А., като косвените се оценяват като противоречиви и недостатъчни за осъдителна присъда, както и че наложеното наказание не е съобразено с изтеклия прекомерно дълъг период от извършване на деянието до постановяването на присъдата. В допълнението се съдържа и възражение срещу жалбата на частните обвинители, която се оценява като немотивирана и неоснователна.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява, че, въззивният съд се е съобразил с указанията от предходните касационни проверки и е постановил в съответствие със събрания обем косвени доказателства, мотивиран и справедлив съдебен акт, който следва да се остави в сила. Авторството на подсъдимите намира, че е установено еднозначно от анализа на косвените доказателства и липсата на преки такива не е от естество да промени този извод, поради което счита, че касационните жалби на подсъдимите са неоснователни.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия С. А. поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направеното искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаване на подзащитния му. Намира, че обвинението е останало недоказано и от събраните доказателства в хода на проведеното пред ВКС съдебно следствие, които опровергават обвинителната теза, че от къщата на свидетеля Ж., когото подсъдимият А. е посещавал, има видимост към двора на пострадалия. Счита, че от проведения повторен разпит на вещото лице, изготвило техническата експертиза, е установено, че подсъдимият А. не се е намирал в района на престъплението на процесната дата и час, тъй като проведените от него разговори по мобилен телефон са били обслужени от клетка, осигуряваща покритие за друго населено място, сравнително отдалечено от района на [населено място]. Акцентира на липсата на доказателства, които да свързват подзащитния му с инкриминираното деяние / пръстови отпечатъци или ДНК материал оставени на мястото на произшествието / и на неустановения по делото час на настъпване на смъртта, за който не са събрани еднозначни доказателства. Сочи, че алибито на подсъдимия, установено от показанията на свидетеля Н. е било игнорирано неоснователно, а са били кредитирани противоречивите показания на компрометирания свидетел В. Х., които са опровергани от проведената очна ставка със свидетеля А. и без да се подкрепят от други доказателства са послужили за осъждането на А.. В заключение посочва, че осъдителната присъда се базира на предположения, което е недопустимо.
Подсъдимият А., в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан.
Подсъдимият А. не се явява в съдебно заседание, поради изричното заявеното му нежелание да бъде доведен от мястото за лишаване от свобода, където изтърпява присъда по друго дело. Представлява се от упълномощения защитник, адв. Г., който поддържа жалбата по изложените съображения и с направеното искане подсъдимият да бъде оправдан, поради недоказаност на обвинението. Защитникът на подсъдимия А. намира изводите на апелативния съд, че убийството е извършено от две лица, за несъответни на заключението на съдебномедицинската експертиза, че смъртта е възможно да настъпи от нанасянето на един или няколко наслагващи се удара, което счита, че изключва съизвършителството. Счита, че времето на настъпване на смъртта, респективно периода на нанасяне на уврежданията са останали неизяснени от доказателствата по делото, както и не е установено оръдието на престъплението. Сочи, че въззивната присъда е постановена на базата на предположения за местонахождението на подсъдимият А. и относно мотива за извършване на престъплението, за който не са събрани доказателства. Намира, че показанията на свидетеля Х. относно изявления на подсъдимия А. са неправилно интерпретирани и че по делото не са налице доказателства двамата подсъдими да са се намирали по едно и също време на процесната дата в [населено място]. В заключение сочи, че събраните косвени доказателства не водят до несъмнен и категоричен извод за авторството на двамата подсъдими, което налага спрямо тях да се постанови оправдателна присъда .
Частните обвинители и граждански ищци М. К. и Я. З., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред ВКС. Представляват се от повереник, адв. Й., който не взема становище по съществото на делото.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след извършване на проверка на атакуваната въззивна присъда, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК и чл.354, ал.5 от НПК, намира за установено следното:
С атакуваната въззивна присъда апелативният съд е приел за установена фактическа обстановка, съгласно която авторството на деянието принадлежи на двамата подсъдимия, в която връзка ги е признал за виновни в извършването на престъплението, за което са предадени на съд и им е наложил съответни наказания, както и е ангажирал гражданската им отговорност за вредите от деянието.
Настоящият касационен състав намери, че за изясняване на фактическата обстановка по делото следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.5 от НПК и проведе въззивно съдебно следствие с повторен разпит на свидетелите Н. Ж. и Е. М. и на вещото лице С., изготвило комплексните технически експертизи по делото, с предмет проведени от подсъдимите мобилни телефонни разговори в периода на извършване на деянието.
ВКС, въз основа на извършен собствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, установена при предходните въззивни и първоинстанционно производства, включително и от събраните доказателства при условията на чл.354, ал.5 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка, която се различава от приетата в присъдата на апелативната инстанция:
Към процесния период, месец ноември 2010 г., пострадалият И. З., който бил на 76 години, живеел в къща с двор, находяща се в [населено място], [община], област Варна, която обитавал сам. Дворът от предната страна на къщата бил преграден към улицата с ограда, с дървена вратичка, снабдена с резе, която се отваряла навътре. Къщата разполагала и със заден двор, с поставена двукрила дървена врата, която се заключвала с верига. В задния двор пострадалият държал два трактора, а в пристройката към къщата – различни вещи, включително и казан за ракия. З. отглеждал домашни животни, които обичайно хранел рано сутрин и вечер около 21.00 часа, имал и куче, което държал на двора. Отглежданата от него крава доял всяка вечер преди да я нахрани. Дъщерята на пострадалия, свидетелката М. К., живеела в [населено място] и редовно поддържала връзка с баща си по телефона. На 25.11.2010 г., вечерта свидетелката К. не успяла да се свърже по телефона с баща си, въпреки многократните позвънявания, както и на следващия ден, 26.11.2010 г., поради което се обадила за съдействие на свидетелката Ж. М., която живеела в съседство с баща й, като я помолила да го посети в къщата му и да го провери. М. потърсила З., който не отговорил на повикванията й, а входната врата към двора била заключена. М. извикала друга съседка, свидетелката М. и двете заедно влезли в задния двора на къщата, като за целта преминали през съседен имот. Установили, че пострадалият З. лежи неподвижен на земята между тракторите до кофа, пълна с храна за животните. Свидетелките сигнализирали кмета на селото и дъщерята на пострадалия. След като получил информацията за състоянието на З., свидетелят С., кмет на [населено място], подал сигнал на тел.112 и до районното полицейско управление. Заедно със свои съселяни, свидетелите Б. и Л. влезли в двора на къщата и установили, че по главата на пострадалия има следи от кръв. Непосредствено след това бил извършен оглед на мястото на произшествието. При огледа И. З. бил намерен мъртъв, трупът лежал по гръб на земята, като в областта на главата и по лицето имало следи от удари и кръв. По дрехите и тялото имало пръски от кал и видими следи от дъжд, който бил валял предните два дни и земята била кална. При огледа, върху вътрешната страна на двукрилата дървена врата /по две от подпорите/, от която се излизало през задния двор, били установени кални следи. Приживе и преди намирането на трупа, И. З. бил видян от свидетеля К. Б. на 24.11.2010 г., преди обяд, да се придвижва към центъра на селото. На 26.11.2010 г. свидетелят Б. /след като разбрал от М. и М., че З. лежи на двора/ влязъл през предния двор, като отключил резето на входната врата от вътрешната страна и го установил в да лежи по гръб на земята, като главата му била в локва кръв. Установил, че животните на З. не били хранени, в близост до тях видял пълни кофи с храна, както и намерил, че кравата не била издоена, което впоследствие довело до заболяването й. Свидетелят Д. П., фелдшер, който живеел в същото село, потърсил З. с молба да поправи една мотика, около 10.00 часа сутринта / свидетелят няма спомен за точната дата, определя деня като сряда, което е 24.11. /, но не го намерил в дома му. Забелязал, че в обора свети лампа, което било необичайно, след което хвърлил мотиката през оградата. Обстоятелството, че външната лампа, която осветява двора на пострадалия свети и през деня било забелязано и от друг негов съсед, свидетеля Л. Л..
От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп се установява, че смъртта на З. е настъпила в резултат от нанесени удари с твърд тъп предмет със сравнително широка и плоска повърхност / един или няколко наслагващи се удара / в областта на главата, по дясно страничната й част, които са му причинили тежка черепно-мозъчна травма, довела до оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор на черепа с притискане центровете на дишането и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта е от значение и вдишването на кръв в белите дробове/ от счупената черепна основа /. Относно механизма на причиняване на черепно-мозъчната травма в експертизата е посочено, че наличието на отделяща се перпендикулярна фрактурна ивица в лява тилна област, от хоризонтално разположената линия на счупване през тилната кост на черепа, както и контузията на черепа в същата област, говорят за наличие на подлежаща твърда повърхност под лявата тилно-слепоочна част на главата по време на нанасяне на ударите. Описаната характеристика на увреждането сочи, че е възможно по време на нанасяне на ударите З. да е бил в легнало по гръб положение с извита наляво глава, опираща в лявата си слепоочно-тилна област в земната повърхност. След получаване на травмата в областта на главата, смъртта е настъпила сравнително бързо, в рамките на минути до около час, за което сочи малкото количество на кръвоизливите под меките и твърдата мозъчна обвивки, необилното вдишване на кръв в белите дробове, оскъдните кръвоизливи около счупванията на ребрата в ляво. От експертизата се установява, че след причиняване на травма с описаната тежест, пострадалото лице изпада в безсъзнателно състояние и не може да извършва активни действия и да се придвижва. При аутопсията са установени и счупвания на 6-8-мо и 9-то леви ребра, което е резултат от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, които е възможно да се получат при падане и удар в земната повърхност, в ляво или при притискане в лявата част на гръдния кош с крак, коляно и др. Установените кръвонасядане и травматичен оток по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница са в резултат на нанасяне на удар с или върху твърд тъп предмет и съобразно характеристиката им е възможно да са получени при предпазване от удари, определени от вещото лице като “защитни” наранявания. Към датата на извършване на аутопсията, 27.11.2010 г., в експертизата е определено, че се касае за смърт от второ -трето денонощие, при отчитане престояването на трупа на открито при сравнително ниски температури на околната среда.
Свидетелите Н. Ж. и Е. М. живеели на съпружески начала в къща в [населено място]. Къщата се намирала в противоположната част на селото спрямо тази на пострадалия З. и от едната към другата нямало пряка видимост. Свидетелите познавали пострадалия, но не контактували често с него, посещавали го епизодично за закупуване на мляко, но без да влизат в дома му. През есента на 2010 г. свидетелката М., която се занимавала с препродажба на употребявани дрехи и в тази връзка имала нужда от автомобил, закупила от подсъдимия М. А. употребяван лек автомобил марка “Ф.”, модел “Е.”, срещу сумата от 300 лв., плащането на която било отложено и едно прасе, което подсъдимият получил в деня на предаването на автомобила. М. се обърнала към А., защото й било известно, че се занимава с продажба на автомобили и посещава сравнително често [населено място]. При покупката на автомобила свидетелят Ж. се намирал в служебна командировка извън града.
Познанството на подсъдимите А. и А. датирало няколко години преди инкриминирания период, когато двамата живеели в съседство в [населено място]. Подсъдимите били известни с техните прякори, съответно подсъдимият А. с прякор “Д.”, а подсъдимият А. – с прякор “Л.”. През месец ноември 2010 г. подсъдимият А. продължавал да живее в [населено място], като се занимавал основно с продажба на стари автомобили, а подсъдимият А. живеел в къщата на майка си в [населено място], като работел в [фирма], което се намирало на територията на [населено място]. През същия период подсъдимият А. ползвал мобилен телефон с абонатен номер № /№/. Подсъдимият М. А. използвал мобилен телефон с абонатен номер № /№/.
На процесната дата, 24.11.2010 г., през деня подсъдимият А. се намирал в [населено място], където работел и след приключване на работа се прибрал в дома си в [населено място]. От заключенията на комплексната основна и допълнителна технически експертизи, изготвени на база приложената по делото справка за проведените от А. разговори по мобилния му телефон се установява следното: В 18.41 часа подсъдимият е провел разговор с друг абонат, който при започването му е обслужен от клетка на съответния мобилен оператор с местоположение на базовата станция 4037, на [улица], [населено място]. В 18.46 часа и в 18.47 е разговарял с друг абонатен номер / второто обаждане е до същия номер / , като разговорите са обслужени съответно първия от тях, от клетка, находяща се в базова станция 4413, разположена в близост до [населено място], а втория – от базова станция 4037, находяща се в [населено място]. В 18.49 часа подсъдимият провел следващ разговор, който бил обслужен от клетка на мобилния оператор 4032/3, която обслужва югозападната част на [населено място], около 1.5 км от пътя [населено място] – [населено място] и около 2 км пътен участък по път Е 87 посока [населено място]. Следващият разговор А. провел в 19.54 часа, който е обслужен от мобилна клетка за селата Б., К. и С., находяща се в [населено място]. Последният разговор за 24.11.2010 г. подсъдимият е провел в 21.55 часа, като същият е бил обслужен от клетка, находяща се в [населено място], ул. Ц. С..
На същата дата, 24.11.2010 г. през деня подсъдимият А. се намирал в [населено място], а по-късно, в 18.40 ч. се намирал на територията на [населено място]. Относно мобилните комуникации на подсъдимия А. за датата 24.11.2010 г., регистрирани в приложената по делото справка от мобилен оператор са установени следните разговори: в 18.40 часа А. провел разговор с неустановено по делото лице, ползващо абонатен номер на името на свидетелката М. М., който бил обслужен от клетка на мобилния оператор, находяща се в [населено място]. След този час подсъдимият А. не е провеждал други телефонни разговори на датата 24.11.2010 г. Следващият регистриран разговор по мобилния телефон на А. е от 25.11.2010 г. в 09.07 часа сутринта, обслужен от клетка, находяща се в района на [населено място].
На 25.11.2010 г. подсъдимият А. посетил районното полицейско управление в [населено място], където разговарял с дежурния полицай, свидетеля Д. М., на когото съобщил, че се явява в участъка във връзка с това, че е бил търсен в дома си от друг полицейски служител. М. разговарял със своя колега, свидетеля П., който го уведомил, че е търсил подсъдимия по повод образувана преписка, но към този период не му е необходим. На същата дата подсъдимият има регистрирани две телефонни обаждания до телефони с номера 150 и 166 в 21.45 часа. Относно съдържанието на разговора до телефонен номер 150 в приложената по делото справка от Директор на център за спешна медицинска помощ - [населено място] е отразено, че съдържа подадено запитване от мъж “ как може да се свърже с Долни Чифлик? “, след което разговорът е прехвърлен към ФСМП – Долни Чифлик, където не е изготвен аудиозапис. За съдържанието на обаждането до телефон 166, не е запазена информация.
След намирането на трупа на И. З. и в хода на разследването за неговото убийство, от свидетелите Б. и В., които работели по случая в качеството на полицейски служители, била получена оперативна информация, че лица с прякори “Д.” и “Л.” имат връзка с убийството / „Д.“ се хвалел че го е извършил/. След проведени издирвателни мероприятия за установяване на тяхната самоличност, от разследващите органи било взето решение двамата подсъдими и други лица, с които имат комуникация да бъдат задържани и отведени за разпит, без да им се съобщава защо се задържат. За целта първоначално били задържани свидетелите М. М. и Д. А., подсъдимият М. А. и неговият брат А. А., който бил известен със същия прякор “Л.” и конвоирани съвместно до РПУ-гр. Бяла, с полицейски автомобил. По време на конвоя, пред свидетелите М. и А. подсъдимият А. и неговият брат провели разговор относно причината за задържането им, в който М. А. казал на брат си, че сигурно ги карат за убийството в [населено място] /турско име на [населено място] /. Разговорът се провеждал на турски език, който и четиримата владеели. След като задържаните били отведени в ареста свидетелят В. провел разговор със свидетеля М., в който последният му съобщил за чутия от него разговор между двамата братя А..
Свидетелят В. Х. бил братовчед на подсъдимия А. и също живеел в [населено място]. При едно от посещенията си в дома на свидетеля Х., подсъдимият А. му разказал, че “заедно с “ Л.” и още едни други хора” са влезли в къщата на някакъв възрастен човек “към или в [населено място]” и са го пребили, като не знае дали човека е жив или умрял. Аналогична информация подсъдимият А. споделил със свидетеля А., който свидетелства, че по време на цитирания разговор между А. и Х. е бил в къщата на свидетеля и е чул част от разговора между тях. В следващ разговор с подсъдимия А., по настояване на свидетеля А., той му споделил, че заедно с “Л.” са ходили при някакъв дядо в [населено място] и двамата почнали да го бият, питали са го къде са парите и след като не им ги е дал, са го били заедно - единият от едната, другия от другата страна, след което той паднал на земята и подсъдимият бил сигурен, че е умрял.
Свидетелят И. С., който бил незрящ, познавал добре подсъдимия А., тъй като и двамата се занимавали с продажба на автомобили. Покрай познанството си с А., С. познавал и подсъдимия А.. От разговор с група лица, на който присъствал и подсъдимият А., през зимата на 2011 г., свидетелят разбрал, че в [населено място] е станало “убийство за един акумулатор”, а впоследствие, че е на възрастен човек. В следващ телефонен разговор с подсъдимия А. той казал на С., че “набили един лошо.”
При повторния разпит пред ВКС на вещото лице, изготвило заключението на основната и допълнителна комплексни технически експертизи /от досъдебното производство и пред въззивния съд /се установява, че в процесния период районът на [населено място] е бил обслужван от базова станция на мобилния оператор с наименование “ Г.”, актуално “Т.”, с номер 4249/3 с местонахождение в [населено място]. Относно принципът на обслужване на абонатите на даден мобилен оператор от съответна на местоположението им базова станция, експертът пояснява, че в информационната база данни на оператора се регистрира само клетката, обслужваща разговора при неговото започване. При мобилност на абоната, в зависимост от местоположението му спрямо първоначалната базова станция, е възможно разговорът да бъде прехвърлен към друга базова станция, като данните за нейната промяна по правило не се регистрират и не се съдържат в предоставената справка от оператора. При изправност на базовата станция с номер 4249/3, която обслужва района на [населено място], започналите в селото разговори се регистрират като обслужени от същата клетка. В случай на повреда на базовата станция е възможно разговорът да бъде обслужен и от друга базова станция, каквато възможност / за прехвърляне на сигнала / теоретично съществува и при претоварване на доминиращата базова станция. В теоретичен план е изяснено, че приложените към експертизите карти на покритие на съответните райони, предоставени от мобилните оператори, са съставени на базата на математически модели, с определено вероятностно отклонение. Относно конкретните изследвани абонатни номера, използвани от двамата подсъдими, в експертизата са отразени обслужващите клетки на базовите станции към началото на провеждане на разговорите и тяхното времетраене. За абонатен номер, завършващ с цифрите 590 / използван от подсъдимия А. / от приложената справка е установено, че в 18.40 е започнал да провежда разговор, който е обслужен от клетка № 4249/3, обслужваща района на [населено място]. Местонахождението на абоната в [населено място], при започването на разговора, според вещото лице се установява с голяма категоричност на база данните от картата на покритие на оператора и посочения в същата обхват на периметъра, който за регистрираното обаждане съответства на най-плътната част на изображението на клетката. Вещото лице е посочило, че от технологична гледна точка, максималният радиус на обслужване на една клетка е 35 км, но поради близостта на местонахождението на съседните клетки, на практика няма действащи клетки с такъв радиус. Относно местонахождението на абонат с последни цифри 327 / ползван от подсъдимия А./, за който е регистриран разговор, започнал в 19.54 часа на 24.11.2010 г., обслужен от клетка за селата К., Б. и С. , вещото лице е посочило, че не може да се определи в конкретика къде точно в обслужвания периметър на клетката се е намирал, поради обхвата на съоръжението. В основната експертиза за възможно местонахождение на абоната при започването на този разговор са посочени, съответно в селата С., К., по пътна отсечка между [населено място] и [населено място], или пътна отсечка между [населено място] и [населено място]. От документираните и регистрирани разговори, които подсъдимите са провели на инкриминираната дата, 24.11.2010 г., не се установява период, в който двамата подсъдими са били едновременно на територията на [населено място].
От повторния разпит на свидетелите Ж. и М. пред ВКС се установява, че къщата на пострадалия З. в [населено място] и къщата, в която свидетелите са живеели през процесния период в същото село, се намират на различни улици и са отдалечени на около 500 – 600 метра една от друга. Както и че при влизане в селото, пътя, по който се стига до къщата на двамата свидетели не минава покрай къщата на З.. От показанията на същите свидетели се потвърждава познанството им с подсъдимия А. и обстоятелството, че им е продал лек автомобил, който са му изплащали на вноски, в която връзка той ги е посещавал нееднократно в [населено място], без предварителна уговорка за това.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се възприе на база цялостната доказателствена съвкупност и подробният й анализ. ВКС не се съгласява с доказателствения анализ на въззивния съд, довел до извода, че подсъдимите са автори на деянието. Направената от апелативния съд оценка на доказателствата не е съобразена с първото отменително решение на ВКС за това в кои случаи осъдителната присъда може да се основава само на косвени доказателства, както и относно съдържанието на забраната по чл.116 от НПК присъдата да почива само на самопризнанията на дееца, независимо от това дали доказателствения източник, в който същите са инкорпорирани съдържа преки или производни доказателства. Във второто отменително решение на ВКС са дадени указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения относно анализа и оценката на доказателствата, които съдът е изпълнил, но постановеният от него съдебен акт е в нарушение на чл.116 и чл.303 от НПК, тъй като осъдителната присъда е основана изолирано на извънсъдебни признания на подсъдимите и на недопустими предположения за авторството на деянието.Основният спорен въпрос, който е изисквал процесуално издържан отговор в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК е относно авторството на деянието и дали същото принадлежи на подсъдимите лица.
ВКС се съгласява с приетото от въззивния съд, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото и заключението на съдебномедицинската експертиза на труп се установява, че смъртта на пострадалия е настъпила на 24.11.2010 г. Към датата на извършване на аутопсията, 27.11.2010 г., смъртта е определена от второ - трето денонощие, като трупът е намерен на 26.11.2010 г. сутринта. Определеното от експерта време на смъртта, съотнесено към показанията на свидетеля Б. - че е видял пострадалия жив на 24.11. около обяд, към показанията на дъщерята на З. - че на 25.11. вечерта баща й не е отговарял на повикванията й по телефона, тези на свидетелите П. и Л. - че на 25.11. през деня лампата в обора му светела и същия ден З. не е установявал контакт със съселяните си, налага извода, че смъртта е настъпила на 24.11. след обяд. Данните по делото за настъпилото заболяване на кравата, нераздадената храна на домашните животни /при условеното за редовното им хранене и доене от пострадалия в един и същи час / и запалената лампа на двора, налагат извода, че смъртта е настъпила в тъмната част на деня във времеви интервал до 21.00 часа вечерта.
ВКС намира, че в насока авторството на деянието, по делото са събрани само доказателства с производен характер, чийто пряк източник са подсъдимите лица. В основата на осъдителната присъда са поставени показанията на свидетелите С., Х., М. и А., които не съдържат факти за лични техни възприятия, а възпроизвеждат извън процесуални изявления на подсъдимите. В насока авторството на деянието са ценени и показанията на свидетелите В. и Б. / за които няма процесуална пречка да участват като свидетели при условията на чл.118, ал.1, т.3 от НПК/, в които се съдържат данни за проведени оперативни беседи с подсъдимите и свидетелите и тяхното съдържание или се възпроизвеждат наличните по делото веществени доказателствени средства, изготвени чрез използване на СРС.
В принципен план не съществува процесуална забрана доказателства с производен характер да се ползват за установяване на фактите по делото, но съдебната практика и теорията са единодушни, че ползването им е ограничително. Същите могат да бъдат използвани само в три хипотези – с цел разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и могат да заместят първичните доказателства само при погиване на първоизточника, или когато той е недостъпен. В конкретния случай подсъдимите са участвали при разглеждането на делото и са дали обяснения по обвинението, поради което производните доказателства /факти, съдържащи се в показанията на свидетелите за съобщеното им от подсъдимите / е недопустимо да заместват първичните доказателства, които са факти, съдържащи се в обясненията на подсъдимите, че не са извършили убийството на З.. Когато производните доказателства са във връзка с лични изявления на подсъдимите, които съдържат признание за авторството на деянието е необходимо в тяхна подкрепа да са събрани и други доказателства, с оглед ограничението по чл.116 от НПК, присъдата да почива само на самопризнанията на обвиняемия. Въззивният съд е отчел, че всички уличаващи подсъдимите доказателства произхождат от собствените им изявления за съпричастност към убийството на пострадалия, но е приел, че това обстоятелство не влиза в колизия с разпоредбата на чл.116 от НПК, тъй като се касае за множество еднопосочни източници, които си кореспондират взаимно. Тезата на апелативната инстанция не може да бъде възприета, тъй като както е посочил още ВКС в първото отменително решение, доказателствената тежест и стойност не се определя по количествени, а по качествени показатели и в този смисъл е необходимо да се отчита естеството на доказателствата и годността им да служат като източници на доказателствени факти. Използването само на производни доказателства за установяването на правно значимите факти по делото /извън посочените по-горе три хипотези / е извършено в нарушение на правилата за събиране и оценка на доказателствата, както и на принципа за непосредственост. Тезата на съда, че в подкрепа на цитираните производни доказателства се явяват показанията на свидетелите Б. и В. не може да бъде възприета, тъй като се касае от една страна за факти, възприети по време на оперативни беседи със свидетели и подсъдими / които съдебната практика трайно изключва от допустимите доказателства / и от друга – за възпроизвеждане на веществени доказателствени средства, които са приложени по делото и на самостоятелно основание представляват източник на доказателства.
Производните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С., Х., А. и М. е напълно допустимо да бъдат ползвани за проверка на всички първични доказателства, доколкото в тях се съдържат данни не само за авторството на деянието, но и за неговият механизъм. В депозираните от А. и Х. показания се възпроизвежда съобщеното им от подсъдимия А. относно начина на причиняването на уврежданията, довели до настъпването на смъртта на лицето, за което двамата свидетелстват – чрез удари от двете му страни /единият го ударил от едната, другият от другата страна/, в резултат на които удари той е паднал на земята и е останал да лежи неподвижно. Механизмът на причиняване на несъвместимите с живота на пострадалия увреждания е бил обект на изследване в заключението на съдебномедицинската експертиза, в която съобразно характеристиката на черепно-мозъчната травма е приет за вероятен механизъм, при който ударите в областта на главата са били нанасяни докато тя е била подпряна на твърда опора, вероятно на терена. Последното е изведено от вида на нараняванията в областта на главата и тяхната характеристика, която е определяща за механизма на получаването им. Данните от показанията на свидетелите, че ударите са насени върху пострадалия възрастен човек докато е бил прав и са довели до падането му на земята, след което той е останал да лежи неподвижен и не са му нанасяни последващи удари, не кореспондира с обективните медицински находки върху трупа на пострадалия и вероятния механизъм на тяхното причиняване, което сочи на неотносимост на цитираните гласни доказателства към убийството на З..
Показанията на свидетелите Х. и А., в които се възпроизвеждат факти за действията на подсъдимите по извършване на деянието / че подсъдимите са влезли в къщата на “дядото“, където са му нанесли побой, за да им съобщи къде държи парите си / , не кореспондират и с данните от огледния протокол за състоянието на трупа и мястото, на което е намерен. Съгласно заключението на експерта медик смъртта е настъпила сравнително бързо след получаването на травмата в областта на главата и няма обективни данни, от които да се направи извод, че пострадалият е бил местен след нанасянето на уврежданията. Аргумент, че посегателството спрямо З. е извършено извън къщата може да бъде изведен и от установените в протокола за оглед кални следи по оградата и липсата на аналогични следи в помещенията на къщата.
Показанията на свидетеля С., които съдът е отчел в подкрепа на тезата за авторството на двамата подсъдими, са лишени от конкретика и в същите липсват обективни факти, които да наложат извод, че възприетите от него изявления на подсъдимия А. се отнасят до процесното убийство на З.. От заявеното от свидетеля, че А. и Л. са “набили един” и са “му взели здравето” не може да бъде направен еднозначен извод, че изявленията на подсъдимия се отнасят до пострадалия З., доколкото липсват данни за възрастта на лицето, за мястото на побоя, за това умъртвено ли е било същото в резултат на нанесените му удари, както и други факти, които с категоричност да съотнесат изявлението на подсъдимия към процесния случай.
Данните от ВДС, съдържащи информация за проведени разговори между подсъдимия и свидетеля Х., не могат да бъдат тълкувани еднозначно и при липсата на други доказателства сочат само на предположение, въз основа на което не могат да се градят изводи в подкрепа на авторството на деянието.
Извода за местонахождението на двамата подсъдими в [населено място] по време на инкриминираната дата и час, също е основано на недопустими предположения. Въззивният съд е приел за установено, че убийството е извършено съвместно от двамата подсъдими, които едновременно са нанасяли удари на пострадалия и са го лишили от живот. От заключението на техническата експертиза се установява, че еднозначен извод може да бъде направен само за местонахождението на подсъдимия А. в [населено място]. От проведения от същия разговор в 18.42, който е обслужен от клетка за [населено място], на процесната дата, с голяма вероятност е установено, че разговорът е бил започнат от това населено място. След този час по делото не са налични доказателства за това къде се е намирал подсъдимият А., включително и за периода след провеждането на разговора до 21.00 часа, като част от интервала, в който е извършено убийството.
Фактическите изводи на апелативния съд, че на 24.11.2010 г. в същия час / когато е проведен регистрирания разговор / подсъдимият А. е бил в [населено място] заедно със свидетеля С., където се е срещнал със свидетеля Ж., също са изградени на предположения, без категорични доказателства в тяхна подкрепа. В гласните доказателства, изходящи от свидетелите Н. Ж. и Е. М., както и в обясненията на подсъдимия А. не се съдържат данни тримата да са се срещали в [населено място] на 24.11.2010 г., за изплащане на поредната вноска за лекия автомобил. От показанията на двамата свидетели се установява, че подсъдимият А. ги е посещавал нееднократно, за да получи дължимите плащания за продадения лек автомобил, като тези посещения не са били предхождани от разговор по телефона. Следователно от наличните данни за проведен между подсъдимия А. и свидетеля Ж. разговор на инкриминираната дата, като единствен доказателствен факт, не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е посетил свидетелите на същата дата и е получил от тях сумата от 50 лв. В показанията на свидетелите Ж. и М. се съдържа обща информация за посещенията на А., като относно обстоятелството дали сумата е предадена преди или след като са узнали за смъртта на З. са противоречиви.
По отношение местонахождението на подсъдимия А., заключението на техническите експертизи и данните от справката на мобилния оператор за проведен разговор в 19.54 ч, обслужен от клетка за селата К., С. и Б., дава възможност за извод, че по време на същия разговор той се е намирал в района на едно от тези села, без възможност за конкретизация на местонахождението му. Посоченото в експертизата отстояние от 22 км от [населено място] се отнася до местонахождението на базовата станция, което видно от същото заключение не е определящо за мястото на повеждане на разговора, с оглед принципа на действие на базовите станции, който е разпределение на сигнала в определен териториален обхват / максимум 35 км/. В приложените справки от мобилните оператори не се съдържат данни за това подсъдимите да са се намирали по едно и също време в района на престъплението. Последното е от съществено значение за доказаността на обвинението, което е при условията на съизвършителство. Доказателства за местонахождението на подсъдимия А. въззивният съд е намерил в показанията на свидетеля А. К., който е разпитал в съответствие с указанията от второто отменително решение на ВКС. Изводът отново е изграден на предположения , което е недопустимо. В показанията на свидетеля К. се съдържат данни, че през 2010 г. подсъдимият А. е притежавал лек автомобил /марка /., бял на цвят. От съпоставката на този факт и данните от приложения по делото акт за установяване на административно нарушение, който е за датата 06.12. съдът е приел за установено, че А. е бил в [населено място] на 24.11. 2010 г., докъдето се е придвижил със същия лек автомобил. Цитираните доказателствени източници не се отнасят до инкриминираната дата и час на убийството, не се намират в кореспонденция и с други доказателства, не са подкрепени от справката за проведени разговори от подсъдимия на територията на [населено място], нито от други доказателства, че А. е посещавал селото, с изключение на съдържащото се в производните доказателства от показанията на А. и Х., които възпроизвеждат негови лични изявления.
Не намира обективна доказателствена опора и извода, че подсъдимите са взели решението да влязат в къщата на пострадалия, за да отнемат част от вещите му, тъй като къщата му се намира в близост до тази на Ж. и при посещенията на А. той е установил наличието на тези вещи. От показанията на Ж. и М. е установено, че се касае за отдалечени имоти, които нямат пряка видимост един към друг. От протокола за оглед на местопроизшествието е установено, че тракторите са се намирали в задния двор на къщата, останалите вещи, включително и казана за ракия са били съхранявани в пристройка в същия двор, към който не е имало пряка видимост от улицата, което се потвърждава от показанията на свидетелките М. и М., че достъпът до този двор е чрез преминаване през съседен имот.
Оценката като косвени доказателства в подкрепа на обвинението, на телефонните обаждания, които подсъдимия А. е осъществил до номерата за спешни повиквания № 150 и № 166, без да е налице информация за съдържанието на разговорите, също е основана на предположения. По аналогичен начин неправилно е оценено и посещението на подсъдимия А. до районното полицейско управление, което при наличните данни от показанията на свидетеля П., че подсъдимият действително е бил търсен от него, за да се яви в полицията, не може да формира еднозначен извод, че представлява косвено доказателство за авторството на деянието. По недопустим от процесуалния закон начин, изводите за виновността на подсъдимите са изградени върху отрицателни факти, които не изключват подсъдимите да са се намирали в района на селото и да са умъртвили пострадалия, без да се отчете, че за осъждането им е било необходимо да са събрани достатъчни по обем и вид кореспондиращи си косвени доказателства / при липсата на преки /, които да изключват предположенията и да водят до еднозначен и неоспорим извод за тяхното авторство.
В заключение, не може да бъде споделена тезата на въззивния съд, че по делото е налице система от косвени доказателства, които формират еднозначен и единствено възможен извод за авторството на деянието. В практиката на ВС и ВКС е трайно отстоявана тезата, че осъдителната присъда може да се постанови и само въз основа на косвени доказателства, но само в случаите когато същите / оценени самостоятелно като процесуално годни и относими към главния факт на доказване / се намират в хармонично единство и съставляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на доказване и водят до единствено възможен извод за извършването на деянието и неговият автор. ВКС намира, че по настоящото дело събраните косвени доказателства, отчетени от въззивния съд в подкрепа на авторството на деянието, не могат да бъдат оценени като взаимосвързана система от правно значими факти, налагащи единствено възможния извод, че убийството на И. З. е извършено от подсъдимите А. и А.. Доказателствената наличност, установена в хода на цялостното наказателно производство не е достатъчна за постановяване на осъдителна присъда, тъй като не удовлетворява въведения стандарт в разпоредбата чл.303, ал.2 от НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин. При това положение двамата подсъдими следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради недоказаност на същото и предявените срещу тях граждански искове, чието основание е извършеното деяние – да се отхвърлят като неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.5 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 124/04.07.2017 г., наказателно отделение, постановена по в.н.о.х.д. № 135/2017 г., по описа на Апелативен съд–гр. Бургас.
ОТМЕНЯ присъда № 80/18.09.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 403/2013 г., по описа на Окръжен съд-гр. Варна.
ПРИЗНАВА подсъдимите М. С. А. и С. О. А. за НЕВИНОВНИ в това, че на 24.11.2010 г. в [населено място], област Варна в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили И. Г. З., поради което и на основание чл.304 от НПК ги ОПРАВДАВА по повдигнатото им обвинение по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявените граждански искове от гражданските ищци М. И. К. и Я. И. З., солидарно срещу подсъдимите М. А. и С. А., в размер на по 90 000 лв., за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от извършеното деяние.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
|