8 Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 11.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря Клавдия Дали..............................…. и с участието на прокурора ………..…………..............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 545 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 596/3.VІІ.2013 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение въззивното решение № 201/7.ІІ.2012 г. на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, по гр. дело № 1773/2011 г. е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по релевантния материалноправен въпрос (дали спадането на температурите през зимата под 0 градуса по Ц. би могло да представлява обективна, непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на длъжника по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за забава в строителството, респ. .- за предаване на сградата в уговорения между страните по спора срок), но само в частта на тази съдебен акт, с която е бил отхвърлен осъдителния иск на В. А. Т. от София с правно основание по чл. 92, ал. 1 ГПК, предявен като частичен срещу ответното [фирма]-гр. Пловдив, с предмет присъждане на сума в размер на 8 900 лв., представляваща 89% от цялото претендирано срещу търговеца вземане за договорна неустойка от 10 000 лв. и ведно със законната лихва върху главницата от 8 900 лв., считано от завеждане на делото /14 април 2009 г./ и до окончателното й изплащане. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът касатор е заявил, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена - вкл. по съображения, изложени в писмени бележки по делото, които са били изготвени от неговия процесуален представител по пълномощие от САК. Ответното по касация [фирма]-гр. Пловдив, редовно призовано, не е било представлявано, но от страна на неговия процесуален представител по пълномощие е постъпила писмена защита по делото, в която се претендира въззивното решение на Пловдивския ОС да бъде потвърдено в атакуваната от Т. негова част за отхвърляне на неговия частичен иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД с предмет присъждането на договорна неустойка в размер на 8 900 лева. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на касатора В. Ал. Т., вкл. и тези, развити в писмените му бележки по делото, а също и становището и доводите на ответното [фирма] в писмената му защита, и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от Пловдивския ОС въззивно решение в атакуваната от Т. негова отхвърлителна част, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на В. А. Т. е частично основателна. Единственото съображение на Пловдивския ОС за да отхвърли частичния иск на касатора с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било присъждането на договорна неустойка в размер на сумата от 8 900 лв. на основание т. 8 от сключения между страните по спора във формата на нотариален акт договор за учредяване на право на строеж от 4 юли 2006 г., е било, че закъснението за предаване на сградата с 37 дни се дължало на „обективна невъзможност на строителя, която не можела да му се вмени във вина /чл. 81, ал. 1 ЗЗД/”- извод, който следвал от представените по делото протоколи за удължаване срока на строителството поради наличието на отрицателни денонощни температури в периода 1.ХІІ.2007 г. – 31.І.2008 г., където дните били упоменати конкретно по дати, а и от справки на Б., изпратени с придружително писмо с изх. № 160/20.ІV.2008 г. Този решаващ правен извод на въззивната инстанция е незаконосъобразен и не може да бъде споделен. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Не е било спорно обстоятелството, че в настоящия случай изпълнителят по договора от 4 юли 2006 г. [фирма]-гр. Пловдив, задължил се да построи сграда срещу прехвърлените му ид. части от правото на строеж върху терена, е действал като търговец по занятие. Но дори и при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие /арг. чл. 286, ал. 3 ТЗ/. Следователно ответното по иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД еднолично търговско д-во е следвало, като длъжник по сделка, която за него е търговска, да действа с грижата на добрия търговец, както повелява разпоредбата на чл. 302 ТЗ, а тази грижа, съгласно чл. 63, ал. 2 ЗЗД, е с по-засилен интензитет от грижата, дължима от добрия стопанин. Ако от страна на последния не би могло да се очаква да притежава специални познания, които да му позволяват във всеки отделен случай да преценява с кое свое поведение в най-висока степен би удовлетворил онези конкретни изисквания, отнасящи се до качеството с което следва да бъде извършена дадена работа или услуга, то търговецът по дефиниция е професионалист, т.е. носител на специални знания в съответната търговска област. Следователно в процесния случай от търговеца ответник по частичния иск за неустойка е можело обосновано да се очаква, че като се задължава да построи една страда в срок от 18 месеца в конкретния интервал, считано от подписването на протокола за определяне на строителна линия и ниво на строежа и до приемането на постройката със съответното разрешение за ползване, а именно 3.VІІІ.2006 г. – 3.ІІ.2008 г., той е можел отнапред да бъде съобрази, че зимните дни ще са не по-малко от общо 132 (сто тридесет и два), а също и че в това отношение е ирелевантно ноторното обстоятелство, че [населено място] се намира в област с преходно-континентален климат, отличаващ се с мека зима, хладна пролет и горещо лято, вкл. с отчетливо изразена към исковия период тенденция на удължаване на безмразовото време с около 10-20 дни - в сравнение с това в областите от страната ни с умерено-континентален климат. Позовавайки се в съставените два протокола за спиране на строителството /съответно от датите 15.ХІ.2006 г. и 20.ХІ.2007 г./ на действащите Правила за извършване и приемане на строително-монтажи работи /ПИПСМР/, този търговец не е могъл да не знае, че изискванията към изпълнението и към готовите бетонни стоманобетонни конструкции включват запрет да се изпълняват монтажни работи при температура на въздуха по-ниска от минус 10 градуса по Ц., докато при температура на въздуха по-ниска от 5 градуса по Ц. и по-висока от 30 градуса по Ц., се допуска изпълнение на бетонови работи и замонолитвания на фуги само при наличие на съответни предписания от проектанта, а също и че в правилника за изпълнение и приемане на мазилки, облицовки, бояджийски и тапетни работи има отделна глава /”Шеста”/ специално отнасяща се до: „Изпълнение на мазилки при зимни условия”. В тази връзка дължимата грижа на добрия търговец е предпоставяла съобразяване със забраната изпълнение на външни мазилки да се извършва „при минимални температури под минус 5 градуса по Ц.”. В заключение от представените по делото две метеорологични справки /на стр. 103 и 105 от първоинстанционното дело/ следва извод, че за целия исков период на извършване на съответните СМР дните с денонощни температури на въздуха под минус 5 градуса по Ц. са били общо не повече от 28 – при констатираната забава в строителството от 37 дни. Последното обстоятелство обаче, по никакъв начин няма белезите на непреодолима сила според легалната дефиниция на понятието, дадена в текста на чл. 306, ал. 2 ТЗ: „Непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора”. Напротив, изводът който се налага при тези данни по делото е, че ответното по частичния иск [фирма]-гр. Пловдив е могло така да организира работата си, вкл. и във взаимоотношенията със своя подизпълнител, че да спази уговорения с двамата прехвърлители на ид. части от правото на строеж върху терена краен срок за предаване на жилищната сграда със съответното разрешение за ползване, т.е. не е изпадало в обективна невъзможност да изпълни това свое задължение и в този аспект е ирелевантно наложеното от независимия строителен надзор двукратно спиране на строителството поред ниски средноденонощни температури през двата зимни сезона, включващи се в процесния период от 18 месеца. Следователно налице са основанията за ангажиране виновната отговорност на този търговец за забавено изпълнение, обезпечена в случая с неустоечната клауза по т. 8 от сключения между страните по спора договор от 4 юли 2006 г. По размер на претенцията с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД: При тълкуване на действителната обща воля на страните по спора, обективирана в горепосочената неустоечна клауза, се налага констатацията, че глобалната сума от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) е била предвидена да обезщети вреди на двамата прехвърлители на правото на строеж от забава в изпълнението на задължението на ответното д-во да им предаде жилищната сграда в завършен вид със съответното разрешение за ползването й по предназначение не по-късно от датата 3.ІІ.2008 г. Ето защо, не би следвало санкционната последица за изпълнителя по договора да строителство да е една и съща по размер /фиксирана на 60 000 лв./ - независимо от това дали забавата е продължила един ден, 37 дни – както това е станало в процесния случай или евентуално 365 дни. Това разбиране следва от второто изречение на клаузата по чл. 8 от процесния договор от 4 юли 2006 г., съгласно което при забава на изпълнителя „повече от една година след изтичане на срока по т. 3, б. „д” учредителите имат право да развалят договора независимо от правото им да търсят дължимата неустойка”. Това положение дава основание да се приеме, че точния разум на постигнатата между страните по спора уговорка за неустойка за забава в т. 8 от договора от 4 юли 2006 г., сочи, че тя е с краен предел от една година или ако сумата от 60 000 лв. представлява дължимото обезщетение за забава с такава продължителност, то за реалното забавяне в предаването на сградата в завършен вид с разрешение за ползване, възлизащо на 37 дни, обезщетението следва да е в размер не по-висок от 6 082.12 лв. – общо за двамата прехвърлители съсобственици /с квоти от 1/6 ид. част за касатора и 5/6 ид. части за прехвърлителката Е. Тр. П./. Следователно обезщетението, дължимо на касатора В. А. Т. за процесната забава ще е в размер на сумата 1 013.69 лв., но тъй като той е поискал присъждане само на 89% от него с иска си по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното д-во като частичен, последното ще следва да бъде осъдено да му заплати неустойка в размер на сумата от 902.18 лв. (деветстотин и два лева и осемнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /14.ІV.2009 г./ и до окончателното й изплащане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 201 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 7.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1773/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен предявеният като частичен (за сума в размер на 8 900 лв.) осъдителен иск на В. А. Т. от София с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу ответното по него пловдивско [фирма] до размер на сумата от 902.18 лв. (деветстотин и два лева и осемнадесет стотинки), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Район „Ю.”, [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92, АЛ. 1 ЗЗД, да заплати на В. А. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес в този град, [улица], ет. Х, офиси 54-55, СУМА в размер на 902.18 лв. (деветстотин и два лева и осемнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /14 април 2009 г./ и до окончателното й изплащане, КАКТО И - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – СУМА в размер на 130.56 лв. (сто и тридесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща направени от Т. съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част на този негов частичен иск. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част, с която предявеният като частичен осъдителен иск на В. А. Т. от София срещу ответното [фирма]-гр. Пловдив, с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е бил отхвърлен ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 902.18 лв. и до предявения размер от 8 900 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2