О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513 гр. София, 08.08.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2167 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Вършец Милк“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 260093 от 16.05.2021 г., постановено по в. т. д. № 56/2021 г. на Апелативен съд - Варна. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 260199 от 20.08.2020 г. по т. д. № 688/2019 г. на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от „Вършец Милк“ ЕООД срещу „М. Инвестмънт“ О. /н./ и М. Ш. отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за несъществуване на вземане на кредитора М. Ш. в размер на 27 577.20 лв. - главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г., включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Решенията са постановени с участие на синдика на „М. Инвестмънт“ О. /н./ Г. С.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявения иск. Касаторът поддържа, че при правилно установени факти по делото въззивният съд е формирал неправилен извод, че предявяването на вземането на кредитора М. Ш. за сумата 27 577.20 лв. преодолява основателното възражение за погасяване по давност на правото да се развали договора от 14.07.2007 г. с последиците по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и „съживява“ възможността за съдебно събиране на вземането в производството по несъстоятелност на длъжника „М. Инвестмънт“ О. /н./. Излага доводи, че въпреки липсата на отправено от синдика до кредитора, съответно от кредитора до синдика, уведомление по чл.644 ТЗ, въззивният съд е приравнил молбата за предявяване на вземането на уведомление по чл.644 ТЗ и неправилно е приел, че са преодолени последиците от изтичането на погасителната давност. Навежда аргументи, че след като давността е изтекла и е релевирана с възражение, оспорваното с иска вземане не подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, независимо дали се е развила процедурата по чл.644 ТЗ. В приложено към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че с решението на въззивния съд са разрешени неправилно следните въпроси, по които липсва съдебна практика и същите попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. Допустимо ли е фактът на предявяване на вземане и включването му в списъка на приетите вземания от синдика да се приравнят на проведена процедура по прекратяване на договор по реда на чл.644 ТЗ, ако липсва уведомление за прекратяване от синдика, предизвестие от 15 дни и /или искане по чл.644, ал.3 ТЗ; 2. При конкуренция на права и възражения на кое трябва да се даде предпочитание - на правото на кредитора, спрямо когото е прекратен договор от синдика по реда на чл.644 ТЗ, да получи връщане на даденото при положение, че ако липсваше прекратяването искът на кредитора би бил погасен по давност, или на възражението за изтекла погасителна давност, отправено от друг кредитор преди реализирането на процедурата по чл.644 ТЗ; 3. Има ли право/възможно ли е синдикът чрез процедурата по чл.644 ТЗ и отправено изявление за прекратяване на договор да заличи последиците на вече изтекла погасителна давност по отношение на вземане, произтичащо от прекратявания договор, като допуснем, че навременно е отправено основателно възражение за изтекла погасителна давност“. Ответникът по касация М. Ш. - поданик на Обединено кралство Великобритания и С. Ирландия, представляван по пълномощие от адв. Б. Ч. от АК Бургас, е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори на жалбата от ответника по касация „М. Инвестмънт“ О. /н./ и от синдика на дружеството Г. С.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 688/2019 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по искова молба на „Вършец Милк“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за несъществуване на вземане на кредитора М. Ш. към длъжника „М. Инвестмънт“ О. /н/ в размер на 37 305.36 лв., от които 27 577.20 лв. - главница, 1 320.18 лв. - неустойка за забава, 4 286.39 лв. и 4 121.59 лв. - законни лихви за периода от 10.07.2015 г. до 10.07.2018 г., включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „М. Инвестмънт“ О.. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е кредитор на длъжника с прието вземане, включено в списъка по чл.685, ал.1 ТЗ, и че в това качество е оспорил с възражение отричаното с иска вземане, но възражението не е уважено от съда по несъстоятелност; че вземането на ответника е предявено след изтичане на срока по чл.688 ГПК; че вземането не съществува, тъй като предварителният договор за покупко - продажба на недвижим имот с дата 14.07.2007 г., с чието разваляне ответникът М. Ш. е обосновал възникването на вземането, е симулативен и създаден за целите на производството по несъстоятелност; че правото на ответника да развали договора е погасено по давност към 14.07.2012 г., евентуално в по-късен момент, но преди обявяване на длъжника в несъстоятелност, и ищецът няма вземане за връщане на платените по договора суми на посоченото в молбата за предявяване основание. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил иска за несъществуване на вземането за главница в размер на 27 577.20 лв. и е признал за несъществуващи акцесорните вземания за неустойка и законни лихви. Сезиран с въззивни жалби от ищеца и от ответника М. Ш., Апелативен съд - Варна е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд. В частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по иска за несъществуване на акцесорните вземания въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е приел за безспорно, че ответникът „М. Инвестмънт“ О. /н./ не е изпълнил поетото с предварителния договор от 14.07.2007 г. задължение да построи и да продаде в уговорена степен на завършеност на ответника М. Ш. /и на трето неучастващо в спора лице/ индивидуализирания в договора жилищен обект в комплекс „К. Обзор“ и че в съответствие с постигнатите уговорки ищецът е заплатил на ответника част от продажната цена по договора в размер на 14 100 евро с левова равностойност 27 577.20 лв. В срока по чл.685, ал.1 ТЗ М. Ш. е предявил вземане за посочената сума в производството по несъстоятелност на „М. Инвестмънт“ О., претендирайки връщане на сумата като последица от разваляне на предварителния договор поради неизпълнението му в уговорения срок. Вземането е прието от синдика и е включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Въз основа на съдържанието на въззивната жалба и на отговора въззивният съд е счел, че спорът във въззивното производство е концентриран върху приложимостта на чл.87, ал.5 ЗЗД и погасяването по давност на правото на ответника да развали предварителния договор. Изхождайки от правилото, че преобразуващото право по чл.87, ал.5 ЗЗД се погасява с петгодишна давност, която тече от момента на изискуемост на вземането, съвпадаща в случая с началото на строителния процес, и от фактическите твърдения на страните за започване на строителството най-късно в края на 2010 г., въззивният съд е приел, че според уговорките в договора крайният срок за изграждане на обекта е изтекъл на 31.12.2012 г., а срокът за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата и за прехвърляне на собствеността върху обекта - на 01.07.2013 г., от когато е започнала да тече петгодишната давност за упражняване на правото по чл.87, ал.5 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че молбата за предявяване на вземането, съдържаща и изявление на кредитора за разваляне на договора, е подадена на 10.07.2018 г., въззивният съд е направил извод, че изявлението за разваляне е отправено повече от пет години след неизпълнението на договора и с оглед основателното възражение на ищеца /релевирано вместо длъжника съгласно чл.134 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност не е довело до прекратяване на облигационната връзка на твърдяното основание - разваляне на предварителния договор при предпоставките на чл.87, ал.5 ЗЗД. Независимо от извода, че договорът не е развален на основание чл.87, ал.5 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл, че предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането на ответника М. Ш. за главницата от 27 577.20 лв. е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Даденото разрешение е мотивирано със съображения, че молбата за предявяване на вземането съставлява уведомяване на синдика за сключения договор, а приемането на вземането за връщане на даденото по договора следва да се квалифицира като съгласие за неговото прекратяване по смисъла на чл.644, ал.3 ТЗ, поради което облигационната връзка следва да се счита прекратена и кредиторът е активно легитимиран да претендира реституция на даденото в размер на главницата, отразена в списъка по чл.685 ТЗ. Въззивният съд е изразил виждане, че обстоятелството, че договорът не е прекратен в хипотезата на чл.87, ал.5 ЗЗД, а по специалния ред на 644 ТЗ, не обуславя различно основание на вземането, доколкото и в двата случая връщането на даденото се дължи на едно и също правно основание - чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Решението на въззивния съд е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав - докладчик по делото, който е изразил несъгласие с крайния извод на мнозинството от състава за неоснователност на иска. В особеното мнение са изложени съображения, че потестативното право на ответника - кредитор да развали договора е погасено по давност на основание чл.87, ал.5 ЗЗД, поради което към датата на предявяване на иска договорът е бил действащ и е обвързвал страните; С обявяване на длъжника в несъстоятелност непаричното вземане на кредитора за изграждане на обекта и за прехвърляне на собствеността е трансформирано в парично, като паричната пазарна равностойност на престацията следва да се определи по правилата на чл.617 ТЗ и вземането да се намали пропорционално при съобразяване на частично платената от кредитора продажна цена; Вземането за паричната равностойност на дължимата престация е различно от предявеното вземане с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отрицателният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. В особеното мнение е изразено становище за неприложимост на разпоредбата на чл.644, ал.3 ТЗ с аргументи, че прекратяването на договора в хипотезата на чл.644, ал.3 ТЗ изисква отправяне на нарочно искане от заинтересованата страна до синдика да заяви дали запазва сключения договор или го прекратява, каквото искане в случая не е налице, а волеизявлението на синдика по приемане на произтичащо от развален договор вземане не може да се приравни на изрично съгласие за прекратяване на облигационната връзка по особените правила на чл.644 ТЗ. По поддържаните от касатора „Вършец Милк“ ЕООД основания за допускане на касационно обжалване : В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение, и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Преценявайки мотивите към обжалваното решение, настоящият състав на ВКС намира за основателни доводите на касатора за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От съдържанието на мотивите е видно, че въззивният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила като е основал изводите си за съществуване на отричаното с иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ вземане на фактическия състав на чл.644 ТЗ, който не е въвеждан в предмета на спора от страните по делото. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ЗЗД. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не следва да се обсъжда другото поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл.694, ал.7 ТЗ, за разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не се дължи предварително държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна решение № 260093 от 16.05.2021 г. по в. т. д. № 56/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260199 от 20.08.2020 г. по т. д. № 688/2019 г. на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от „Вършец Милк“ ЕООД срещу „М. Инвестмънт“ О. /н./ и М. Ш. отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за несъществуване на вземане на кредитора М. Ш. в размер на 27 577.20 лв. за главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г., включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Да се докладва делото на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :