4 Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 16.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1003 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Х. Ц. С. и Ц. Г. С. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 374 от 21 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 523 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2011 г. В молбата се сочи, че влязлото в сила решение следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Твърди се нарушение на процедурата по призоваване – молителите никога не били отказвали да приемат съответните съобщения и призовки за първоинстанционното дело, а и липсвала заповед на кмета на общината за натоварването на съответните лица да изпълняват съответната функция, както и че лицето „Д.” (връчител) е първа братовчедка на ищеца. Като следствие на посочените твърдения се заявява, че поради нередовното призоваване ответниците не са могли да оборят твърденията на ищеца. Твърди се още, че лишаването на молителите от възможността да защитят интересите си чрез лично участие или чрез упълномощаване на адвокат, е довело до нарушение на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Поддържа се наличие на грубо нарушение на състезателното начало. Излагат се вижданията на молителите за действително значимите факти по спора. Едва с писмените бележки пред касационния съд се сочи, че молителката С. не е била и пасивно легитимирана по иска, тъй като не е собственица на животното. Ответникът П. К. Б. от [населено място] не представя отговор на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срок. С атакуваното решение въззивният съд приема, че на ищеца е причинено увреждане от животно, собственост на въззивницата, намиращо се под надзор на въззивника в момента на инцидента, установена е причинната връзка между получените увреждания и действията на животното. При определяне на обезщетението са отчетени характерът на получените увреждания, претърпените болки и страдания и сравнително благоприятната прогноза за развитие. Като неоснователни са оценени оплакванията за допуснати процесуални нарушения при гледане на делото – въззивниците са били редовно призовавани за съдебните заседания и редовно са им били връчени преписи от исковата молба с приложенията. Не е прието наличието на предпоставки по чл. 266 ГПК за допускане на свидетели. Молбата за отмяна е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: Съобщенията с преписа на исковата молба и приложенията до молителите като ответници са върнати с отбелязване „адресатът отказва да получи съобщенията, дата 08.11.2010 г., връчител Ц. Г. И. – призовкар [община] (подпис) (призовкар)”. Молителите не са представили отговор на исковата молба. Призовките за първото съдебно заседание за молителите отново са с отбелязване от същото лице за отказ за получаване от адресатите им. Съобщенията за изготвеното първоинстанционно решение също са оформени с отказ, а като връчител е посочено лицето Н. П. П. – призовкар [община]. Във въззивното производство съобщения до ответниците по иска в качеството им на въззивни жалбоподатели, отново са връчени от лицето Ц. Г. И., а призовките за съдебното заседание и съобщенията за въззивното решение – от лицето Н. П. П., но въззивниците са ги приели. Молителите твърдят наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържа се словесно първото предложение на посоченото правило, но фактически молителите твърдят и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – налице е престъпно действие на връчител на съдебни книжа, тъй като отразеното в съответните съобщения и призовки (удостоверен отказ от приемането им) не е вярно. Пред настоящия съдебен състав обаче нито се твърди, нито се представя доказателство за установяване на подобно престъпно действие от страна на двете връчителки, отразени като такива в документите по делото. Молителите също са пропуснали да представят надлежни доказателства за поддържаното нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, изр. второ ГПК – за това, че в действителност са били лишени от възможност да участват в делото поради допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, с оглед твърденията им, че посочените за връчители лица не били натоварени да изпълняват съответната дейност от кмета на общината, като подобни доказателства е следвало да се представят само за периода на първоинстанционното производство, тъй като за периода на въззивното очевидно молителите приемат, че такова натоварване има, предвид приетите от тях без забележки книжа. На последно място по този кръг проблеми, молителите сочат наличието на родствена връзка между връчител „Д.” и ищеца по делото. При внимателния преглед на приложените към първоинстанционното (а и към второинстанционното) дело документи не се откри връчване на съдебни книжа от лице с лично име Д., поради което и това последно оплакване на молителите е неоснователно. Твърди се още наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение – страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК, като се поддържа втората хипотеза. Нито една от посочените хипотези в чл. 29 ГПК не е налице – молителите нито са безвестно изчезнали или обявени за отсъстващи, нито са недееспособни, постоянният и настоящият им адрес е известен, за да е следвало да бъде назначен особен представител и оттам – да са ненадлежно представлявани или да не са представлявани, а и не е било налично противоречие в интересите между представляван и представител, за да е следвало съдът да назначи особен представител. Обстоятелството, че съдебни книжа в първата инстанция са получени при отказ на адресатите да ги получат, не означава, че следва да се приложат правилата на чл. 29 ГПК, тъй като според императивното правило на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, отказът на получателя да получи съдебните книжа не засяга редовността на връчването. Най-после, твърдението за липса на легитимация у молителката да отговаря по иска за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, тъй като не била собственица на животното, не обосновава отмяната на влязлото в сила решение, тъй като ненадлежната легитимация на страните не се обхваща от нито една от хипотезите на чл. 303 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Ц. С. и Ц. Г. С. – двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 374 от 21 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 523 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: