7 Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. София, 17.05.2023г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 166 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.          Образувано е по повод на касационна жалба от подсъдимия Д. Л. В. срещу решение № 409 от 23.12.2022г., постановено по ВНОХД № 816/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 15.12.2021г. по НОХД № 2809/18г. на Софийски градски съд. Подсъдимият е признат за виновен в това на 02.12.2014г. в гр. София, в дома си на ул.“В. е.“ № **, в съучастие като съизвършител с М. Ал. В., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 2322.21гр. коноп на стойност 13 933.26лв., и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, както и за това, че по същото време и на същото място, в съучастие със същия съизвършител, държал с цел разпространение прекурсор за производство на наркотични вещества – 287,84гр. ефедрин на стойност 1 439.20лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. Признат е за виновен и в това, че на 02.12.2014г. в гр.София, кв.“М. л.“, на ул.“Б. в.“,  пред № **, причинил на С. В. Г., полицейски орган при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от така определените наказания, след което е увеличено по реда на чл.24 от НК с една година. Постановено е да изтърпи общото наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено на В. с присъда, постановена по НОХД № 2941/2010г. на Софийски районен съд. Уважен е предявеният от С. В. Г. граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000лв.              С жалбата са релевирани трите касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на В., алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието, отхвърляне на гражданския иск или намаляване размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че огледът на местопроизшествието е осъществен незаконосъобразно, поради което намерените и иззети вещества следва да бъдат изключени от доказателствените материали по делото, че присъдата почива на предположения, че е възможен различен механизъм на причиняване на нараняването на Г.. Претенцията за по-леко наказание се основава на тежкото семейно положение на подсъдимия, здравословните му проблеми, положителната характеристика и трудовата ангажираност, както и на изминалия дълъг период на наказателно преследване.          В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Заявява, че не е възможно намерените при допълнителният оглед наркотици и прекурсори да не са били забелязани още при първоначалния, че местопроизшествието не е било надлежно запазено, че авторството на деянието и предназначението на веществата не са установени, а се предполагат, че полицейският служител се е самонаранил, докато се е опитвал да попречи на подсъдимия да предупреди съпругата си за провежданата операция.   Представителят на Върховна касационна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Споделя становището на апелативния съд, че процесуалното действие, при което са намерени и иззети инкриминираните вещества не е опорочено, както и че не е възможно държането да е осъществено от други лица, освен подсъдимия и съпругата му. Намира че наказанията са справедливи, тъй като са определени към минималния размер.          Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:          Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата, свързани с обвиненията за престъпления по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК са неоснователни. Те се свеждат до претенцията, че авторството на деянията е разколебано поради обстоятелството, че наркотичните вещества и прекурсорите не са намeрени в дома на подсъдимия при първоначалното претърсване, а едва на следващия ден, като междувременно местопроизшествието не е било надлежно запазено и до него са имали достъп и други лица. Така формулираната теза почива на неточно интерпретиране на доказателствените източници и несъобразяване с установената фактическа обстановка. Въззивният съд я е обсъдил и обосновано я е отхвърлил, като мотивите му се споделят напълно от настоящия състав.          Установил е, че хода на досъдебното производство в дома на подсъдимия В. в гр.София, кв.“С.“, на ул.“В. е.“ № **, са извършени три отделни претърсвания, както следва: Първото е при условията на неотложност на 02.12.2014г. за времето от 21.00ч. до 22.25ч. и при него са иззети два мобилни телефона. Действието е одобрено на 03.12.2014г. с определение на съдия при Софийски градски съд. Второто е осъществено с разрешение на съдия на 03.12.2014г. за времето от 20.05ч. до 21.35ч. и именно тогава са намерени и иззети инкриминираните високорискови наркотични вещества и прекурсорите. Третото претърсване е извършено на 06.12.2014г., за да се търсят евентуални записи от охранителните видеокамери, след разрешение на съда от предходния ден. Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъдат разгледани при проверката за законосъобразност на второто по ред процесуално-следствено действие, тъй като при него са приобщени веществата, предмет на деянията. Нито обвинението, нито изводите на съда за виновно извършени престъпления от подсъдимия не почиват на находки от първото и третото претърсване, т.е. правото му на защита не би могло да бъде съществено накърнено с евентуално отклонение от предписанията на закона при извършването им.  Въззивната инстанция е изложила точни аргументи за процесуалната издържаност на осъщественото на 03.12.2014г. претърсване. Правилно е изтъкнато е, че не съществува забрана за повторно претърсване. Действието е надлежно протоколирано, предхожда се от разрешение на съдия при съответния първоинстанционен съд. Присъствали са М. В. и две поемни лица. Изрично е отбелязано, че външната дворна врата и входната врата на къщата са намерени запечатани с поставените от полицията лепенки. Протоколът е подписан без възражения. Поставеният от защитата въпрос, защо забранените вещества не са намерени при първото претърсване, е изследван задълбочено и е получил ясен отговор в мотивите на контролираното решение. Със свидетелски показания инстанциите по фактите са установили, че вечерта на 02.12.2014г. в имота е имало малки деца, за които не е имало кой да се грижи. Преди да бъдат затворени в гаража, свободно са се разхождали три кучета, които, заедно с наличното морско свинче, осуетявали концентрацията на служебното куче. Липсвало добро осветление извън стаите на двата етажа, поради което на следващия ден е потърсено съдействие от службата по пожарна безопасност. Дъждът пречел да бъде огледан двора. Веществата не били на лесно достъпно място, а затрупани с различни предмети, които при първото претърсване не били размествани. С оглед обстановката, правилно е възприет извод, че необходимостта от повторно претърсване е била обективно обусловена, и че то се е оказало по-резултатно, защото е извършено по-обстойно. Предходните инстанции са положили дължимите процесуални усилия за проверка и на хипотетичната възможност във времето между първите две претърсвания, докато Д. и М. В.и са били задържани, веществата да са поставени в дома им от друго неустановено лице. Възраженията на жалбоподателя в тази насока правилно и законосъобразно са определени като неоснователни. С помощта на свидетелски показания е изяснено по безпротиворечив начин, че след приключване на първия оглед са поставени лепенки, намерени без нарушения на другия ден. Пред къщата на три смени е дежурил полицейски патрул /във въззивното решение са изброени имената и на шестимата полицаи/, с видимост към възможните входове. Присъствалата от самото начало М. В. не е възразила относно запазването на местопроизшествието. От друга страна, апелативният съд е посочил изрично в решението си, че наведените доводи за нарушен периметър се отнасят до третото претърсване, извършено на 06.12.2014г., а то, както вече беше изтъкнато, няма отношение към отговорността на подсъдимия. Именно тогава М. В. е отбелязала в протокола, че не се е прибирала след второто претърсване и намира лепенките отлепени, а вратата на хола към двора открехната. Показанията за отворена врата, през която всеки може да влезе на свидетелите Й. Д. и К. Цв., цитирани от жалбоподателя, също са неотносими, тъй като те са били поемни лица при третото, а не при второто претърсване. Съобщеното от В., че полицай е прескочил оградата, за да отвори вратата отвътре правилно не е интерпретирано в подкрепа на тезата за подхвърлени улики, защото тя не твърди да е носел чували, а намерената марихуана е със значителен обем.   Заключението на апелативния съд за авторството на деянието е изграден законосъобразно върху стройна верига от косвени доказателства, която води до единствен възможен логичен извод, след като имотът е обитаван само от двамата съизвършители и децата им, вероятността за нерегламентиран достъп до него е изключена, и след задържането му В. е нарушил полицейските разпореждания, за да предупреди съпругата си. Съдът не е предположил наличието на специалната цел – разпространение, а мотивирано я е извел от количеството на веществата и вида на отделните разфасовки. Оплакването във връзка с осъждането на В. за престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК е за това, че съдът е игнорирал възможността пострадалият Г. да се е самонаранил. То също е неоснователно. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е категорично, че описаният от полицейския служител механизъм е напълно възможен, и така е опровергано становището на защитника, че следата не е от ухапване, защото липсва отпечатък от зъб по срещуположната повърхност на пръста. Свидетелските показания на полицейския служител са надлежно проверени, и е установено, че се подкрепят, както от показанията на другите присъствали лица за това, че при задържането му В. е бил спокоен, че до пристигането на разследващия орган е изминало време, през което е трябвало да изчака в служебния автомобил под охрана. Незабелязаното позвъняване до съпругата му и неадекватните викове за помощ по телефона, целящи да я предупредят за провежданата полицейска операция са потвърдени от показанията на самата В.. При горното, показанията на св.Г. напълно законосъобразно са приети за достоверни и им е дадена вяра. Размерът на присъденото обезщетение отговаря на критериите за справедливост. Не се установява наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. За две от трите осъществени престъпления лишаването от свобода е наложено в минимален срок, а за третото е близко до минимума и значително под средния. Кумулативно предвидената глоба не е наложена. Така индивидуализираните наказания сочат, че въпреки миналите осъждания на В. и множеството престъпления, съдът е отчел превес на смекчаващите обстоятелства и е съобразил продължителността на наказателното производство. Сред изброените в жалбата данни за личността на дееца няма такива, които да обосноват приложението на чл.55 от НК. Предвид некоректното процесуално поведение на подсъдимия, който се е отклонил от съдебно-следствените действия и не е спазил ограниченията, произтичащи от процесуалното му качество, не се налага допълнително редуциране на санкцията заради неразумно дълъг срок на производството.          Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   РЕШИ:          Оставя в сила решение № 409 от 23.12.2022г., постановено по ВНОХД № 816/22г. по описа на Софийски апелативен съд.          Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.