Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * правоприемство * наследяване * наследяване по закон * наследяване по право на заместване

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

164

 

     София 01.06.  2010 г.

 

 

      В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

                       Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на двадесет и втори март, две хиляди и деста година, в състав:

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  

                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА              

                                                                             ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

                          

        при участието на секретаря Теодора Иванова              

        изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 538/2009 г.

                         Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. М. и Н. М. Д.,гр. София, срещу въззивно решение №106 от 08.05.2008г. по гр. дело3772/2006г. на Софийския градски съд.

С определение от 04.08.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК за наличие или липса на идентитет между материалното и процесуалното правоприемство в хипотезата, когато наследникът от четвърти ред наследници по закон при прилагане на чл.8, ал.4 ЗН, е починал по време на делбения процес и е заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от своите наследници по закон.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касация Г. И. Л., гр. Р., оспорва жалбата.

Ответникът по касация В. С. С., не оспорва доводите в жалбата.

Ответниците по касация Р. Н. К. , Ч. Х. , П. М. К., Е. В. Ж., не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С решение от 07.11.2006г. по гр.д. № 187/2006г. на ВКС е обезсилено въззивно решение от 18.10.2004г. по гр.д. № 5042/2003г. на Софийския градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

С обжалваното решение е отменено решение от 13.06.2003г. по гр.д. № 2471/2001г. на СРС в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между В. С. С., М. Н. Д. , Г. И. Л., Е. В. Ж., П. М. К. и М. М. Д. на апартамент, при равни квоти за всеки от съделителите – 1/6 ид.ч. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е допусната делба между В. С. С., Г. И. Л., Е. В. Ж., П. М. К. и М. М. Д. на същия апартамент при равни квоти – по 1/5 ид.ч. за всеки съделител. С решение от 11.12.2008г. по реда на чл.247, ал.1 ГПК по гр.д. № 3772/2006г. на СГС, ІVа отд. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 08.05.2008г. по същото дело в смисъл : не допуска да се извърши съдебна делба на недвижим имот /процесния апартамент/ по отношение на Н. М. М. и Н. М. Д.. С. постановеното решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка също е подадена касационна жалба от Н. М. и Н. Д. , но изложените оплаквания не касаят процедурата по отстраняване на очевидната фактическа грешка, а първоначално постановеното решение относно приетото от въззивния съд по преценката на кръга от наследниците по чл.8, ал.4, изр.2 ЗН, които следва да участват в делбеното производство. Тези изводи са направени в решението от 08.05.2008г. и оплакванията срещу тях са релевирани в касационната жалба от 13.06.2008г., която е предмет на настоящото производство.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследството на В. С. Д. е открито на 11.06.1997г. Той е бил разведен, не е оставил наследници от І, ІІ и ІІІ ред. Съделителите - без касаторите, са негови съребрени роднини - първи братовчеди по бащина и майчина линия, които наследяват по равно съгласно чл.8, ал.4 ЗН. Еднаквите по степен съребрени роднини от двете родствени линии от ІV степен са призовани да наследят като изключват следващите по степен и затова не следва да бъдат определени като наследници конституираните по време на делото по реда на чл.120 ГПК/отм./ Н. М. М. и Н. М. Д.. Те са наследници на починалия съделител М. Н. Д. Съделителите, между които следва да се допусне делбата, са призованите да наследят общия си наследодател В като роднини по съребрена линия от ІV степен и от равна степен. Разпоредбата на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително каквито са Н. М. и Н. Д.

По въпроса за наличието или липса на идентитет между материалното и процесуалното правоприемство в хипотезата, когато наследникът от четвърти ред наследници по закон при прилагане разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН, е починал по време на делбения процес и е заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от своите наследници по закон, следва да се има предвид постоянната съдебна практика, в т.ч. и посочените от касаторите решения на ВКС, относно момента, към който се преценява кръгът на наследниците на едно лице - моментът на неговата смърт. Оттук следва разграничението между материалното и процесуално правоприемство от една страна и правото на заместване – от друга. Под право на заместване се разбира правото на наследника да заеме мястото и встъпи в степента и правата на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив към момента на откриване на наследството на неговия наследодател. Съгласно, дадените в ТР № 3/1994г., ОСГК разяснения правилото на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН /ред. ДВ, бр.60 от 1992г./ не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Когато обаче след откриване на наследството на едно лице, по време на процеса за делба на неговото имущество, почине един от призованите вече да го наследят наследници по съребрена линия от ІV степен и остави за свои наследници по закон – низходящи, то за последните е налице материалноправно и процесуалноправно правоприемство по реда на чл.120 ГПК /отм./ по отношение на починалия съделител. Те наследяват неговата част от наследството, предмет на делбата, и са обвързани от процесуалното му качество към момента на смъртта му. Наследството на общия наследодател е открито преди да почине наследникът му по съребрена линия от ІV или равна степен и последният вече е придобил в патримониума си полагащата му се част. Обстоятелството, че е починал впоследствие - по време на делбения процес, не води до прилагане правото на заместване по отношение на низходящите му. Моментът на откриване на наследството е релевантният и налага разграничаване на процесуалното и материално правоприемство от една страна, а от друга правото на заместване.

По основателността на касационната жалба.

Основателни са доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие на материалния закон. Съобразно приетото по-горе относно правата на касаторите в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на производството съделител М. Н. Д. /поч.12.06.2003г./, то те следва да получат неговия дял от наследството на В. С. Д. , открито на 11.06.1997г. Изложеното за разграничаване на процесуалното и материално правоприемство от една страна, а от друга правото на заместване, от гледна точка на момента на откриване на наследството, който е релевантен за правоотношението, води до извод, че незаконосъобразно въззивният съд е отказал да признае права на касаторите в качеството им на наследници по закон на М. Д. /негови син и дъщеря/ и незаконосъобразно е разпределил този дял между останалите съделители. Те са легитимирани за общо 1/6 ид.ч. от делбените имоти, а на основание чл.5 ЗН всеки от тях на по 1/12 ид.ч. На основание чл.344,ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде изменено в частта относно съделителите и квотите, при които е допусната делбата, като се определят по 1/12 ид.ч. за всеки от касаторите и по 2/12 ид.ч. за останалите съделители.

Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение в посочената част. В останалата част решението е влязло в сила като неожбжалвано.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивно решение от №106 от 08.05.2008г. по гр. дело3772/2006г. на Софийския градски съд, поправено по реда на чл.247,ал.1 ГПК, в ЧАСТТА, с която е допусната делба при посочените квоти на югоизточен апартамент, находящ се в лицевата страна на сградата в гр. С., ул.”О”, № 39 на третия /втори надпартерен/ етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, входно и черно антрета и два балкона с площ 76,14 кв.м., ведно с таванско помещение № 4, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и 34/667 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ№ Х* кв.543 по плана на София, между В. С. С. ; Г. И. Л. ; Е. В. Ж.; П. М. К.; М. М. Д. , както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на Н. М. М. и Н. М. Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба по отношение на апартамент, находящ се в лицевата страна на сградата в гр. С., ул.”О”, № 39 на третия /втори надпартерен/ етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, входно и черно антрета и два балкона с площ 76,14 кв.м. , ведно с таванско помещение № 4, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и 34/667 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ№ Х* кв.543 по плана на София, между съделители и при квоти, както следва : В. С. С. – 2/12 ид.ч.; Г. И. Л. – 2/12 ид.ч.; Е. В. Ж. – 2/12 ид.ч.; П. М. К. – 2/12 ид.ч.; Мичо М. Д. – 2/12 ид.ч.; Н. М. М. – 1/12 ид.ч. и Н. М. Д. – 1/12 ид.ч.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: