3 Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 25.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5425 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 583 от 25.11.2013г.. по касационна жалба на Б. М. Т., Т. С. Т. и М. П. Т. е допуснато касационно обжалване на решение от 14.02.2013г. по гр.д.№ 12637/2009г. на Софийски градски съд само в частта, с която е потвърдено решение от 10.01.2009г. по гр.д.№ 6377/2007г. на Софийски РС в частта му с която е отменен изцяло н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. В. В касационната жалба касаеща частта, с която е допуснат касационно обжалване, се прави оплакване за недопустимост на съдебното решение в частта, с която е отменен н..а. №38,т.1 от 16.03.2001г. на нотариус М. В. включително и за обект, който не е предмет на иска и защото се е произнесъл по непредявен иск. По същество пледират за непълнота на доказателствата, защото не е ясно в какви граници е отчужден имота на ищците и какво е действителното положение сега. Ответницата по касация М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В. оспорват жалбата. Считат, че решението с което е отменен констативния нот. акт изцяло е правилно, защото инъче се създава неяснота. Ответниците Е. Г. Я. и Г. Г. Я. оспорват касационната жалба. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 10.01.2009г. по гр.д.№ 6377/2007г. на Софийски РС в частта му с която е отменен изцяло констативен н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. В. Предявен е иск по чл. 108 ЗС от С., Е. Г. Я. и Г. Г. Я., които са и наследници на починалия в хода на процеса /на 12.03.2008г./ ищец Г. Г. Я., М. Е. Т.-Б., починала в хода на процеса /на 10.01.2009г./ заместена от наследниците си Маргарита Б. Б. и Е. Б. Д.—В.. и Д. С. Т., починал в хода на процеса / на 31.10.2009г., заменен от наследниците си И. Г. Т., М. Д. Н. и Е. Д. Д.. Искът е предявен против Б. М. Т. и П. М. Т., починал в хода на процеса, заместен от наследниците си Т. С. Т., П. П. Т. и М. П. Т., и [фирма]. Предмет на иска е магазин, находящ се в [населено място] [улица], обозначен по архитектурния план на сградата от 24.01.1942г. под № 2 с размери 3,30 / 7,40 м. с площ 24,42 кв.м., разположено на лицевата страна на парцела в дясно от пасажа на сградата, ведно със зимнично помещение под него, обозначено в същия проект под № 2 с размери 3,96 / 2,35 м., а по изменения проект от 26.01.1942г. с размери 3,68/2,50 м. с обща площ 9,20 кв.м. и съответните части от общите части на сградата. По делото е установено следното: Дворното место, съставляващо парцел VІІІ кв. 195 е придобито с крепостен акт № 521/1910г. от В. С. и Х. Я. Т. при равни права, съгласно отразеното в архитектурния проект от 1942г. и н.а. № 161/1943г.. С н.а. № 161,т.ХІV/1943г. В. С. продава 8/100 ид.ч. от нейните 50/100 ид.ч. от дворното место на М. и Д. Т., чийто наследници са първоначалните ответници П. и Б. Т.. Преди това с договор от 14.05.1942г. в обикновена писмена форма те кумуват от строителя на сградата два магазина от по 3,30/4,75 кв.м. и 7,05/9,27 кв.м., ведно с избени помещения под тях. Назначените по делото СТЕ дават заключение, че тези магазини са индивидуализирани по архитектурния план на сградата, одобрен на 24.01.19942г. под № 3 и магазин без номер до него с граница нощен локал. По този проект магазин № 3 не е с лице към улицата, а пред него на изток с лице към улицата в дясно от пасажа е магазин № 2 с площ 24 кв.м., който е предмет на спора. Не са представени доказателства за разпределение на сградата след построяването й, но е ясно, че такова е имало, защото е описано в т. 10 от н.а. № 161/1943г. В същия нот. акт по т.5 е отразено че е представен и договорът между собствениците на терена и строителя В., от който М. и Д. Т. са купили двата магазина, различни от процесния. Отразено е, че договорът е заверен по чл. 23 от Закона против спекулата с недвижими имоти. Х. Т. е починала на 21.09..1942г. и е оставила пет наследника: преживял съпруг Я. К. Т. и четири деца: Н., А. А. и Е.. Видно от н.а. № 105,т.І/2001г. в доказателствената част, с договор за продажба на наследство № 70123.12.1942г. Н. Я. Т. е продал наследствените си права от майка си Х. на Ц. Х. Й.. Те са в размер на 1/5 от наследството. Видно от заповед № 57-1767/25.05.1993г., по преписка № 818/1948г. с ПМС № 5/1949г. е отчужден по ЗОЕГПНС от наследници на Х. Я. Т. и Я. К. Т. 1/5 ид.ч. от магазин с граници наследници на Т., пасаж и е съставен АДС № 2361/03.09.1949г. и тази част е деаткувана на основание ЗВСОНИ. По делото е представен и АДС № 2363/30.08.19949г., в който е отразено, че по преписка 5176/1948г. с решение, потвърдено с ПМС № 97/06.04.1949г. е отчужден по ЗОЕГПНС 1/5 ид.ч. от магазин на [улица] граница [улица],75 кв.м. от Ц. Х. Н. /Ц. Ц. Й., съгласно удостоверението за идентичност на имена/. Тази част също е деаткувана със заповед № 57 -1514/11.05.1993г. С н.а. № 37/т.VІІ/1971г. дъщерята на Х. – А. е призната за собственик на 1/5 ид.ч. от магазин с лице към бел.”Г.Д. № 21 с площ 22,40 кв.м. а наследниците на сина А. – П. Т. и Ж. А. Т. на по 1/10 ид.ч. и на наследниците на Е.. Този нот. акт е отменен в частта, с която са признати права на Ж. Т. и М. Е. с решението на РС, потвърдено от СГС. От ищците обаче няма жалба против тази част от решението и то е влязло в сила. По преписка № 11/1973г. за нуждите на Министерство на външната търговия са отчуждени от А. и наследници на А. и на Е.: М. Е. Т. и М. Ш. Т. общо 3/5 ид.ч. от апартамент и магазин с граници [улица], пасаж и магазин на Т.. Съставен е АДС № 642/08.12.2000г. по предходен акт № 13159/08.05.1995г. С решение от 14.05.1998г. по адм.д.№ 724/1997г. е отменено отчуждаването само за 1/5 ид.ч. и е възстановена собствеността на М. Е. Т.. За останалите 2/5 ид.ч. от магазина отчуждаването не е отменено и собственик на основание чл.2, ал.1 т.4 ЗОС е общината. Купените с договора от 14.05.1942г. от Т. магазини не са били предмет на отчуждаване /у-ние № 425/30.09.1977г л. 168 от делото на СГС. и удостоверение № 4620/20.09.1977г. л. 67 делото на РС/. Те са отдавани под наем, за което е съставена наемна преписка № 67101951г., от която Общината представя скица за магазините на наемодателя М. Т.. В тази скица е обозначен магазин № 1, предмет на делото и магазин № 2 и съседния до него от към нощния локал на М. Т. Т../л. 73 от делото на СГС/ От представените доказателства пред възивната инстанция е видно, че Т. са отдавали под наем магазини на адрес София бул. Г. Д.” № 21 още към 1951г., но не този на улицата, а разположения зад него, плащали са разходи за ремонти на магазин на този адрес, отдали са под наем с договор 05.07.1957г. на ТПК”Н. храна”, декларирали са в данъчната служба магазините към 1962г. и по ЗСГ през 1974г. На 25.06.1971г. е сключен договор за наем на два обединени магазина на същия адрес. между Т. и „Обществено хранене и хотели”. През 1991г. отдават под наем магазин на 56 кв.м., каквато е площта, отразена в скицата по наемна преписка № 67101951г. магазин на Т. – втория след лицевия На 26.10.2001г. е съставен констативен акт, с който е установено, че ответникът и [фирма], наемател на Т. извършва преустройство без строителни книжа като е премахната преградната стена между лицевия магазин, предмет на спора и магазина зад него. Не е допуснато касационно обжалване по подадената от Б. М. Т., Т. С. Т. и М. П. Т. касационна жалба против частта от решението от 14.02.2013г. по гр.д.№ 12637/2009г. на СГС, с която като в резултат е уважен иска по чл. 108 ЗС, предявен от Е. Г. Я. и Г. Г. Я. за по 3/40 ид.ч. Столична община за 48/120 ид.ч., М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В. общо 36/120 ид.ч. И. Г. Т., М. Д. Н. и Е. Д. Д. общо на 2/120 ид.ч. против Б. М. Т. и П. М. Т., починал на 22.06.2011г., заместен от наследниците си Т. С. Т., П. петров Т. и М. П. Т., и първоначалния ответник [фирма] за магазин, находящ се в [населено място] [улица], обозначен по архитектурния план на сградата от 24.01.1942г. под № 2 с размери 3,30 / 7,40 м. с площ 24,42 кв.м., разположено на лицевата страна на парцела в дясно от пасажа на сградата, ведно със зимнично помещение под него и съответните части от общите части на сградата. В тази част, както и по исковете по чл. 59 ЗЗД, решението е влязло в сила на основание чл. 296, т3 ГПК и е задължително за страните включително и относно описанието на процесния имот по площ и размери. С н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. В. първоначалните ответници Б. М. Т. и П. М. Т. са признати за собственици по давност на магазин на партерния етаж в жилищната сграда, находяща се в [населено място], на [улица] със застроена площ 80 кв.м., състоящ се от две магазини помещения при съседи [улица], пасаж, стълбище, бивш нощен локал, избено помещение под магазина в предната му част и 8/100 ид.ч. от дворното место. Площта на магазина между тези граници обаче е 107 кв.м. В нея е включен освен процесния магазин и двата магазина, купени от Т. с договора от 14.05.1942г., които не са предмет на спора. Неправилно е обсъждано правото на собственост на ответниците и върху тях. Процесният магазин, за който е уважен иска за собственост с влязлата в сила част от решението е само 24,42 кв.м. с размери 3,30 / 7,40 м. и мазето под него, индивидуализиран под № 2 по оодобрения на 24.01.1942г архитектурния план на сградата. По този проект е сключен договора от 14.05.1942г. Затова е неоснователно възражението на страните по спора, че не е ясно след последващите преустройства какви са границите на магазина на ищците и на магазините на ответниците. Извършените след отчуждаването и след реституцията премествания на преградните стени не водят до вещно правни трансформациии при липса на изразена воля за това от собствениците. Отнемането и присъединяването на площи при новото ситуиране на преградни стени и следващите им премествания не води до приложението на чл. 97 ЗС и до придобиване и изгубване на право на собственост върху тези площи защото не може да се говори за главна вещ и защото тези преустройства не са ставали с надлежни строителни книжа. Затова е без значение и с каква площ е записан отчуждения имот в акта за държавна собственост след отчуждаването по ЗОЕГПНС. По делото не е установено в дясно от пасажа да има магазин с площ 57 кв.м., а и самите ищци не претендират за такъв. Ответниците пък нямат интерес да твърдят отчуждаване от ищците на магазин с по-голяма площ, защото това би означавало, че техните два магазина са били с по-малка площ. Доказано е обаче каква е била площта на магазините по архитектурен проект към момента на изграждане на сградата към 1942г.- 1943г. и това е обема права, които те притежават. С този обем е съобразена исковата претенция и до този размер може да се отмени констативния нот. акт на ответниците след уважаване на иска по чл. 108 ЗС за спорното право дори да няма искане за това, служебно от съда съгласно ТР № 178/1985г. на ВС. Нотариалният акт обаче е отменен и за признати права, които не са предмет на спора. Въззивното решение, с което тази част от първоинстанционното решението е потвърдена, е постановена в нарушение на диспозитивното начало. За да не се разпростре силата на пресъдено нещо и върху предмет, за който не е предявен и уважен иска за собственост, следва решението да се отмени в частта, с която е потвърдено решение на РС, в частта му с което е отменен нот. акт н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. В. изцяло и вместо това този нот. акт да се отмени само за частта от предмета му, съставляваща магазин, находящ се в [населено място] [улица], обозначен по архитектурния план на сградата от 24.01.1942г. под № 2 с размери 3,30 / 7,40 м. с площ 24,42 кв.м., разположено на лицевата страна на парцела в дясно от пасажа на сградата, ведно със зимнично помещение под него и съответните части от общите части на сградата. Касаторите претендират разноски за касационното производство и представят списък за такива в общ размер 9600 лв., от които 8000 лв. адвокатски хонорар без ДДС. Ответниците са възразили за прекомерност на уговорения хонорара. М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В. претендират разноски по 1050 лв. всяка, за които касаторите не възразяват. Претендираната от касаторите сума съобразно цената на исковете, това, че иска по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД против тях е уважен и решението не е допуснато до касация в тази част и с оглед ограничения предмет на разглеждане на касационната жалба по същество и на основание чл. 78, ал.2 и ал.5 ГПК, чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения и т.3 от ТР № /2012г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъди до размер 2126 лв. /от които 126 лв. платени държавни такси/ за касационна инстанция. На ответниците по касация М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В., предвид уважаване на предявените от тях искове и недопускане на касационно обжалване по тях, и ограничения предмет на касационното разглеждане на жалбата по същество, следва да се присъдят изцяло претендираните от тях деловодни разноски за касационна инстанция до доказания размер – по 1050 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 14.02.2013г. по гр.д.№ 12637/2009г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение на РС, в частта му с което е отменен нот. акт н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. В. изцяло и вместо това ПОСТАОВЯВА: ОТМЕНЯ нот. акт н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. В. вписан вх. рег. № 6348, акт № 100,т.ХХІд.№ 4645/01г. на службата по вписвания, в частта от предмета му, съставляваща магазин, находящ се в [населено място] [улица], обозначен по архитектурния план на сградата от 24.01.1942г. под № 2 с размери 3,30 / 7,40 м. с площ 24,42 кв.м., разположено на лицевата страна на парцела в дясно от пасажа на сградата, ведно със зимнично помещение под него и съответните части от общите части на сградата. Осъжда М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В. да платят на Б. М. Т., Т. С. Т. и М. П. Т. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 2126 лв. Осъжда Б. М. Т., Т. С. Т. и М. П. Т. да заплатят на М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В. деловодни разноски за касационна инстанция в размер по 1050 лв. за всяка по отделно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: