О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 626 [населено място] 10.08. 2018 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №1101 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. Н. К., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 06.12.2017г., постановено по в.гр.д.№237/2017г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение от 21.08.2017г. по гр.д.№57/2017г. на Районен съд - Попово, с което е уважен предявения от Т. Н. П. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК като упражняването на родителските права спрямо детето Е., род. 09.07.2008г., е предоставено на бащата Т. Н. П., постановен е режим на лични отношения на майката Д. Н. К. с детето; присъдена е издръжката, дължима от бащата на детето и с което е отхвърлен насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. на майката Д. Н. К., за определяне режим на лични отношения на бащата с детето и за присъждане на месечна издръжка. Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Т. Н. П., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо детето Е., род. 09.07.2008г., е предоставено на бащата Т. Н. П., постановен е режим на лични отношения на майката Д. Н. К. с детето; присъдена е издръжката, дължима от бащата на детето и с което е отхвърлен насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. на майката Д. Н. К., за определяне режим на лични отношения на бащата с детето и за присъждане на месечна издръжка. В. съд е изложил съображения, че след постановяване на първоинстанционното решение, са настъпили нови обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази и обсъди, но е длъжен да обсъди и дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват и по какъв начин на положението на детето, на ефикасността на мерките, които са определени. Съдът е приел, че е необходимо настъпилата промяна да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да са налице нови обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при предоставяне упражняването на родителските права на другия родител. Посочено е, че упражняването на родителските права е предоставено с първоинстанционното решение на бащата. За периода 04.09.2017 г. до 16.02.2018 година, същият е на обучение в [населено място], като към момента на постановяване на решението половината от този период е изтекъл. В отговор на доводи във въззивната жалба е прието, че обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от дома за период от време, в случая обучение и за този период е предоставил на конкубинът отглеждането на детето не представлява само по себе си основание упражняването на родителските права върху детето да бъде предоставено на другия родител. За да бъде сторено това, е необходимо да се установи и наличие на втората предпоставка, а именно, че това обстоятелство се отразява на положението на детето като води до влошаването му при родителя, който упражнява родителските права, каквото не е установено по делото. Установено е, че след постановяване на първоинстанционното решение при майката също е настъпила промяна в обстоятелствата. Същата, за да може да е близо до детето си, за да не се налага то да променя училището си и средата, в която се чувства прекрасно, се е преместила в населено място в близост – на 4км. до [населено място]. Тя се е установила да живее в село, което е на четири километра от града, има редовен транспорт, а и тя самата има личен автомобил, с който пътува. Намерила е и работа в [населено място], с нормално работно време и почивни дни. По този повод пътува ежедневно до града. Жилището, в което тя живее е с много добри битови условия, за детето има обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко нужно. Прието е от съда, че преместването на детето в жилището на неговата майка към настоящия момент, не би могло да подобри неговото положение. Въпреки близките разстояния до града, това преместване ще бъде свързано с ежедневно пътуване на детето, което очевидно ще му създава неудобства, особено през зимния период на годината, който тепърва предстои. Неудобството е свързано не само със пътуването на детето до училище и обратно, но това и до известна степен ще затрудни и възможностите му за контакти с неговите връстници, за участието му в различни мероприятия било то в училище извън учебно време, било то с организирани празненства, на които детето ще бъде канено. Изложени са съображения, че твърдението, че детето е момиче и в предпубертетна възраст, не може да обоснове само по себе си извода, че майката е по-подходящ родител, както и че това налага детето да живее с нея. Детето може да разчита на съвети и помощ от страна на неговата майка във всеки един момент, доколкото е безспорно установено, че бащата по никакъв начин не възпрепятства контактите помежду им. Прието е, че разстоянието в случая също не би било пречка за това, с оглед съвременните възможности за общуване и комуникация. Установено е безспорно, че до момента детето може да разчита за разрешаването на всеки негов проблем както на неговия баща, така и на жената, с която той живее, така и на неговата майка. Обстоятелството, че майката и детето живеят в различни домакинства, при липсата на пречки от страна на бащата, по никакъв начин не би затруднило детето да потърси и получи съветите на неговата майка. Поради това е прието, че и това обстоятелство в случая не води до извода, че към момента и съобразно със останалите критерии, следва да се даде превес на майката и това да доведе до изменение на определените с първоинстанционното решение мерки. Прието е, че твърденията на въззивницата, че бащата пречи на контактите и с детето останаха недоказани в процеса. Събраните доказателства, сочат точно обратното, дори последният насърчава детето да общува по-често с нея. Прието е за неоснователно е и последното оплакване във въззивната жалба, водещо до извода, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на нея, а именно, че в жилището на баща си детето споделя една стая с дете от друг пол и други родители. Изложени са съображенията на съда, че действително това е така, но двете деца са на една и съща възраст, а не на различна, както твърди жалбоподателката. Прието е, че събраните към момента доказателства в тази насока, сочат че двете деца живеят добре заедно, споделят общи интереси, помагат си взаимно, като различния пол, създава леки неудобства в ежедневието им, за които обаче родителите им са намерили адекватно решение, възпитавайки децата си и създавайки у тях ценности и навици, които изключват противопоставянето на децата. Прието е от въззивния съд, че възрастта, в която те се намират, възпитанието им, уважението им един към друг, към момента не създава притеснение, че споделят една стая, а дали такива ще настъпят за в бъдеще не може, а и няма как да се прогнозира. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение доколкото разрешението по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „за задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК, ВКС разрешение, и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето“, въззивното решение е в противоречие с по т.1 от ТР №1/2013г. ОСГТК и ППВС №1/1974г. Съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2013г. ОСГТК, че доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/, или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.12.2017г., постановено по в.гр.д.№237/2017г. на Окръжен съд – Търговище. УКАЗВА на касатора Д. Н. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: