Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
С о ф и я, 05 юли 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 ю н и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 852/2012 година.
Касационното производство е образувано по протест на окръжна прокуратура-София срещу въззивната присъда от 30.01.2012 г., постановена по ВНОХД № 546/2011 г. от Софийски окръжен съд, която се атакува с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в същия съображения.
Подсъдимият Г. Ч. от И., лично и чрез защитника си адв.Г.К. от САК моли протеста да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение провери правилността на обжалваната присъда в пределите по чл.347 от НПК и за произнасяне по протеста съобрази следното:
С присъда № 25 от 22.03.2010 г., постановена по НОХД № 238/2007 г. от районен съд-Ихтиман подсъдимият Г. А. Ч. от И. е признат за невинен по обвинението по чл.212, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като е постановено връщане на иззетата от него компютърна конфигурация с периферия и е разпоредено останалите веществени доказателства по делото или да бъдат изпратени на фирмите, осчетоводили разходните документи, или те да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е била протестирана от районна прокуратура-Ихтиман с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й и искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда.
С решение от 19.07.2010 г. по ВНОХД № 406/2010 г. Софийският окръжен съд е отменил изцяло обжалваната първоинстанционна присъда заради допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение на съда по фактите и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При новото разглеждане на делото, с присъда № 119 от 08.07.2011 г., постановена по НОХД № 268/2010 г. подсъдимият Ч. е признат за виновен в това в периода от 03.08.2004 г. до 24.08.2005 г. в И., при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на неистински документи – касови бележки за закупено гориво от бензиностанции "....” и „....”, собственост на „.....”-О.-София, съзнателно е дал възможност на различни физически лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество – различни суми като стойност на отразеното в касовите бележки за закупено дизелово гориво, общо 33 случая и на основание чл.212, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е постановено отнемане в полза на държавата на компютърната конфигурация, собственост на подс.Ч. и периферията към него – скенер и цветен принтер „НР”, както и на мобилния му телефон „С.-....”, приложените като веществени доказателства – касови бележки от двете ощетени фирми, е постановено да им се върнат, а останалите веществени доказателства е постановено да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Г.К. с оплаквания за необосноваността й, постановяването й при съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствените материали и при изграждане на изводите по правно релевантните факти, а оттам и неправилно приложение на материалния закон с искане за отменяването й и постановяване на нова за оправдаването му по предявеното му обвинение.
С нова присъда от 30.01.2012 г., постановена по ВНОХД № 546/2011 г. Софийският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимия Г. Ч. за невинен да е осъществил инкриминираните деяния, го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.212, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
В касационния протест от Софийска окръжна прокуратура се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ, довели до неправилен извод за липса на съставомерно противоправно поведение на подсъдимия, а оттам до неправилното приложение на материалния закон с оправдаването му, като се претендира отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационният протест е подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК и е допустим, като разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се свързва от прокурора с превратното оценяване на редица гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и неоснователното игнориране на други, относими към откритите от вещото лице Т. и онагледени в заключението му по приетите СТЕ файлове с изображения на касови бележки за заредено от шофьори на двете фирми гориво, по-късно предадени от счетоводствата им, при неправилно интерпретиране на правилата за изземване на компютърната система от дома на подсъдимия, съдържаща на двата хард-диска и негова лична информация, които доказателства в тяхната взаимовръзка недвусмислено обективирали авторството на деянията в негово лице и оборвали тезата му като защитна. На тази основа се настоява за отмяна на оправдателната въззивна присъда и като постановена при неправилно приложение на материалния закон, като касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за потвърждаване на осъждането му от първата инстанция.
Започнало като производство за установяване на документно престъпление и такова против авторски права, след отказ на районния съд по НАХД № 478/2006 г. по описа на районен съд-И. да уважи предложението на районна прокуратура-Ихтиман за освобождаване на обвиняемия Г. Ч. от наказателна отговорност за осъществени престъпления по чл.172а, ал.2, пр.6 вр.чл.2, ал.2 от НК и по чл.308, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и налагане на основание чл.78а, ал.1 от НК на административно наказание, наказателното производство е добило друг облик – за престъпление по чл.212, ал.2 от НК и е бил внесен обвинителен акт, но с обвинение по чл.212, ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за 33 случая, при които същият чрез съставяне на неистински документи – касови бележки съзнателно е дал възможност на шест шофьори от „....”-О.-София и [фирма]-К. да получат чуждо движимо имущество, без обаче да е установен неговият общ размер, който пропуск не е бил отстранен и след връщане на делото за предявяване на материалите от разследването на пострадалите търговци. В сега атакуваната въззивна присъда отново се поставят неправилно разрешени както доказателствени проблеми, така и по приложението на правото.
Установяването на компютърните престъпления е наложило въвеждането на специфични способи при тяхното разследване. В съответствие с ангажиментите на България по ратифицираната Конвенция за престъпления в кибернетичното пространство и в Препоръка /95/13 на Съвета на Европа за уреждане на наказателноправни въпроси във връзка с претърсването и изземването на доказателства, намиращи се в или произхождащи от компютърни системи са създадени съответни правила в чл.133, чл.137, ал.2, 6 и 7 от НПК(отм.), действали към момента на инкриминираните деяния, повторени сега в чл.125, ал.1, чл.163, ал.6-8 от НПК(в сила от 29.04.2006 г.). В чл.93, т.т.21 и 22 от НК са изяснени понятията „компютърна система” и „компютърни данни” (към момента на деянията, редакцията в ДВ бр.92/2002 г. същите са формулирани като „компютърна информационна система” и „компютърни информационни данни”). За влагането им в доказателствения материал са кодифицирани два способа – по чл.137, ал.6 от НПК(отм.) чрез предявяването на „компютърните информационни системи” на поемните лица, опаковането и запечатването им на мястото на изземването, и по ал.7 – изземването на „компютърни информационни данни” чрез запис върху хартиен носител и друг носител, със съответно подписване на всяка страница от хартиения носител от посочените лица или чрез запечатване на другия носител с бележка, съответно отбелязване и подписване върху нея на присъствалите при изземването лица. В случая, при изземването на компютърната система с двата хард-диска, съдържащи компютърни информационни данни, от разследващия орган е използван първият способ, с което въззивният съд се е съгласил (стр.12 от мотивите на обжалваната присъда), но като е приел, че откритите от вещото лице Т. по назначената СТЕ на двата диска данни на изображения на инкриминираните касови бележки незаконосъобразно не са били копирани на хартиен носител, съгласно изискванията на цитираната ал.7 на чл.137 от НПК(отм.) за създаване на посочените ВДС. С това съдът допуска смесване на двата процесуални способа. Именно в съответствие с препоръчаните международни практики от СЕ, с разпоредбите в ал.6 и 7 на чл.137 от НПК(отм.) е изпълнено изискването по изработване на правила за събиране, запазване и представяне на „електронните доказателства” по начин, който да осигури тяхната цялост и автентичност, за да се гарантира както законен достъп до компютърната система, в която се съдържат интересуващите процеса данни, така и автентичността на получената информация (виж и решение № 530/04.01.2012 г. по н.д.№ 2005/2011 г. на ВКС-І н.о.).
В случая, разрешеното от съда и извършено претърсване и изземване на компютърната система от гаража на подс.Ч. е съобразно процесуалните правила, при което в нея са били открити два хард-диска в нея, във вида, какъвто е бил при изземването, като тя е била предоставена, запечатана и с подписите и на поемните лица, за изследване на експерта Т., изрично констатирано в мотивите на присъдата (стр.8). Прието е за установено в кои електронни папки са открити и онагледени в заключението му изображенията на инкриминираните касови бележки, както и на редица други документи, включително и файлове, носещи негова лична информация, а така също и датите на създаването им. Впоследствие, ограничавайки се само до касовите бележки, разследващият орган е установил по номерата на МПС превозваческите фирми – „....”-О.-София, клон на истанбулската фирма в България и [фирма] със седалище в К., от където са били изискани и приложени по делото „оригиналните” касови бележки, всъщност изготвените по електронен път чрез откритите на дисковете операционни програмни продукти и разпечатани на съответния вид хартия, съобразно и заключението на вещото лице Ц., „неистински документи”, които са били отчетени в счетоводството на търговците за оправдаване на направените от шофьорите „разходи”. Чрез ССЕ от вещото лице Й. е проверено дали на съответните дати те са закупили посоченото дизелово гориво и е установено, че в голямата си част няма данни за такива сделки на бензиностанциите на „.....”-О.-София на ГКПП К. („К.-1”-изход и „К.-2”-вход), а разминаванията в количествата „закупено гориво” е не вследствие на завишаване на отразената стойност в касовите бележки, а създаване на нови неистински касови бележки, отчетени наред с тези, получени за действително закупено от тях гориво на съответните дати. Чрез разпита на св.Б.Г. и писмените доказателства от „.....”-О.-София е изяснен редът за покупко-продажбата на гориво на вход и изход от ГКПП, характеристиките на касовите апарати на двете бензиностанции на дружеството и отразяването на сделките на контролните ленти, с което е оборена „автентичността” на инкриминираните касови бележки. Не е обаче проверено по съответния ред, със ССЕ, дали представилите ги в счетоводствата на двете транспортни фирми шофьори са получили срещу тях пари или с тях те са „доказали” като разход част от предоставените им в аванс парични средства за такси и гориво, което има своето значение за правилното приложение на материалния закон, т.е. какво присвоително престъпление те са извършили, което ще бъде засегнато по-долу във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Или, като е отрекъл процесуалната годност на изземването на компютърната система, автентичността на откритите на хард-дисковете данни и доказателствената стойност на изводите на вещите лица Т. и Ц., като не е анализирал взаимосвързано свидетелските показания на шофьорите, особено на св.П.Х. и св.Кр.В., с тези на представителите на двете транспортни фирми и на фирмата-продавач на горивото св.Г., с изводите на техническите експертизи, игнорирал е резултатите от следствения експеримент при първоначалното разглеждане на делото от районния съд, а се е фокусирал върху очевидно манипулираната компютърна система при опита за такъв на 27.05.2011 г. при новото му разглеждане от първата инстанция, съдът се е лишил от възможността да направи убедителни изводи по установяване на правно релевантните факти. В същото време е възприел тезата на подсъдимия, при очевидното разминаване на твърденията му да няма нищо общо със създаването на тези файлове, че „летящия” хард-диск е закупил седмица преди това и не е знаел за съдържанието му, че откритите електронни изображения на документи са създавани от случайно минаващи през сервиза му шофьори, както и че иззетите ролки за касови апарати са оставени от тях и т.н. Тези негови изводи са в разрез с наличните доказателства и с формалната и житейската логика. Право на инстанциите по фактите е да кредитират едни и да отричат други доказателства и доказателствени средства и касационната инстанция не може да подменя фактическите им изводи, когато обаче това е в съответствие с правилата на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК. В случая това не е така и е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и налага ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд.
Процесуалните пропуски, освен че не дават възможност за контрол върху правилното приложение на материалния закон, са съпътствани и от неразбиране на същността на престъплението по чл.212, ал.2 от НК още от прокурора. Обвинението е за изготвяне от подс.Ч. на неистински официални документи, чрез използване на компютърната система, и съзнателното предоставяне на възможност на други лица – шофьорите от транспортните фирми да получат чуждо движимо имущество. Неправилно съставът на документната измама по ал.2 се смесва с този по ал.1 на чл.212 от НК, като деянието на подс.Ч. се квалифицира по чл.212, ал.2 вр.ал.1 от НК, без да са отчетени задължителните указания на ВС в ППВС № 8/78 г. и становищата в правната наука (вж и решение № 62/85 г.ВС-І н.о., М., Д.„Проблеми на наказателното право – особена част”, дял втори, глава първа, издание „Сиела”, София-2008 г.). Отделно от това, прокурорът е пропуснал да посочи общия размер на предмета на документната измама на подс.Ч. при положение, че и по ал.2 на чл.212 от НК тя е резултатно престъпление. От значение за неговата отговорност е дали въз основа на неистинските касови бележки шофьорите са получили чуждо движимо имущество (когато всъщност деянието е довършено) или са ги използвали, за да оправдаят част от сумите, които са получили авансово за такси и гориво в чужбина. Това е от съществено значение и за тяхната отговорност ( вж ППВС № 8/78 г., т.1). Друг е въпросът, че неправилно по отношение на тях материалите са отделени, тъй като за изясняване на обективната истина и за правилното приложение на правото е било необходимо разследването и на техните деяния да продължи заедно с това за деятелността на подс.Ч.. Всъщност, като е направил неправилни изводи по фактите, съдът не се е занимал с въпроса за приложимото материално право, което следва да стори при новото разглеждане на делото. Налице е и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание, като се проведе допълнително съдебно следствие за попълване на доказателствената основа с относимите към обвинението доказателства и изясняване на фактите от кръга на чл.102 от НПК.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.4 вр.ал.3, т.2 и 3 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 30.01.2012 г., постановена по ВНОХД № 546/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |