Р Е Ш Е Н И Е № 120 София,06.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на16.05. 2017 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 99 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.48, във вр. с чл.47, т.2 ЗМТА. Образувано е по исковата молба на И. Т. Й. от [населено място], [община] срещу [фирма], [населено място] за отмяна на арбитражно решение №1072 от 18.10.2016г., по в. арб.д.№ 1072 /2010 г. на арбитър ad hoc Б. Г., с което ищеца, в качеството му на ответник в арбитражното производство, е осъден да заплати на ответното търговско дружество сумата 2 942.49 лв., произтичаща от неизпълнено парично задължение по сключен между страните на 18.08.2009 г. договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и деловодни разноски от 90.00 лева. Искането си за отмяна, основано на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА ищецът е обосновал с твърдение за недействителност на арбитражното споразумение, поради липса на надлежно постигнато между съконтрахентите съгласие. Поддържа също, че включената в ОУ на ответника арбитражна клауза, на която ищцовото търговско дружество се е позовало, му е непротивопоставима, доколкото те не са подписани от него, нито са му били предоставени при подписване на процесния договор за револвиращ заем. Като допълнителен аргумент е посочил и неарбитрируемост на възникналия между страните правен спор. Въведени са и доводи за недопустимост на решението, чиято отмяна се иска, поради повторното разглеждане на делото от същия арбитър Б.Г., след отменителното решение на ВКС, постановено в производство по чл.48 ЗМТА и връщане на делото за ново разглеждане от АС. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявения иск, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с въведено отменително основание и прецени ангажираните по делото доказателства, съобразно правомощията си в производството по чл.48 ЗМТА, намира: І.По допустимостта на предявения иск: Исковата молба е допустима - подадена е от надлежно легитимирана страна срещу арбитражно решение, в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал.1 ЗМТА. ІІ. По основателността на исковата претенция. Съгласно новелата на чл.47, ал.2 ЗМТА, обнародвана в ДВ, бр.8/2017 г., арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Предвид императивния характер на сочената разпоредба в правноважимата и редакция и вменено служебно задължение на решаващия съд да следи за допустимостта и валидността на решението, предмет на предявения отменителен иск, настоящият състав на ВКС,ТК, счита, че преди да се произнесе по основателността на поддържаното отменително основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА дължи произнасяне по валидността на акта на АС, чиято отмяна се иска. Съобразено гореизложеното и правилото на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.8/2017 г., според което производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е и спорът по който една от страните е потребител по см. на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите се прекратяват служебно от сезирания арбитраж, налага да се приеме, че арбитражното решение, предмет на исканата от ищеца И. Т. Й. отмяна е нищожно. Разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, както и тази на чл.47, ал.2 ЗМТА са процесуалноправни. Действието на процесуалноправните норми по време, е незабавно. Това означава, че новата процесуалноправна норма незабавно отменя породените до влизането и в сила правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, заменяйки ги с нови, освен, когато в новия закон, респ. изменението на закона, което я въвежда, изрично е уредено запазване на правните последици от отменената процесуална норма. В случая с разпоредбата на §6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ бр. 8/ 2017 г./ законодателят изрично е уредил запазване на породените до влизане в сила на изменението на ГПК правни последици по отношение на започналите и висящи арбитражни производства, постановявайки, че приключването им е по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват. Изричното правило на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и тълкуването и дадено от Конституционния съд на Р.България в т.3 на решение № 9/ 24.10.2002 г., по к.дело № 15/2002 г., относно стадиите на осъществяваната защита в арбитражното производство – първият – задължителен пред АС , а следващият, който е факултативен – исков, пред ВКС по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, дават основание да се приеме, че когато завареното арбитражно производство по неарбитрируем по см. на чл.19, ал.1 ГПК спор, е в неговия първи стадий, то се прекратява от съответния АС. Когато , обаче, защитата в рамките на общия арбитражен процес е преминала във факултативния стадий и е налице заварено допустимо исково производство пред ВКС за отмяна на постановено и влязло в сила арбитражно решение, то висящността на арбитражното производството в неговата цялост се счита за възобновена от датата на исковата молба. Следователно в правомощията на състава на ВКС е да прогласи и нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна, щом то е постановено по неарбитрируем, според действащата редакция на чл.19, ал.1 ГПК, правен спор. Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение, намерило израз и в решения на ВКС,ТК : № 72 от 26. 04. 2017г. , по т.д. №403/17г. на ВКС, І т.о., № 63 от 26. 04. 2017 г.,по т. д. № 2220/16г. на ВКС, І т.о. , № 32 от 07.03.2017 г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., №23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о., № 133 от 14. 06.2017 г., по т.д.№ 625/2017 г. на ІІ т.о. и др., е правилото на чл.405, ал. 5 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ, бр.8/2017г., изключващо наличие на процесуална възможност за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Или, щом в правомощията на окръжните съдилища е възложена и проверка за валидност на арбитражното решение, като изпълнително основание, то по аргумент на по-силното основание, такава проверка задължително следва да бъде осъществена и от състава на касационната инстанция в производството по чл.48 ЗМТА, каквото е и настоящето. Безспорно е в случая, че предмет на арбитражното производство, е спор, породен от договор за револвиращ паричен заем, като в качеството си на кредитополучател настоящият ищец И. Т. Й. от [населено място], [община], се явява и потребител по см. на § 13, т.1 ДР на З.. Следователно висящото пред състава на ВКС,ТК производство по чл.48 ЗМТА е заварено по см. на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и предвид изложените по- горе съображения за неарбитрируемост на спора по см.на чл.19, ал.1 ГПК, постановеното арбитражно решение, предмет на исканата отмяна, следва да бъде прогласено за нищожно. При този изхода на делото в производството по чл.48 ЗМТА пред ВКС и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните с писмено становище на пълномощника му, вх. на ВКС№ 4771/28.04.2017 г., деловодни разноски в общо размер от 567.70 лв. - д.т. от 117.70 лв. и реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 19.12.2016 г. адвокатско възнаграждение от 450 лв., неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА за нищожно арбитражно решение №1072 от 18. 10. 2016 г., по в. арб.д.№ 1072 /2010 г. на арбитър ad hoc Б. Г.. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Т. Й. от [населено място], [община] сумата 567.70 лв./ петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, деловодни разноски за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: