3 Р Е Ш Е Н И Е № 252 С., 24.06. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Д. О. К. като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1743/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. Н. П. чрез процесуален представител адвокат Б. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „А” състав от 29.06.2010 г., постановено по гр. д. № 9113/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 73-ти състав от 20.06.2009 г., постановено по гр. д. № 16016/2007 г., с което на основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 КТ е обявен за недействителен трудов договор № 018/31.08.2003 г., по силата на който К. Н. П. е бил назначен на длъжност „учител-треньор по футбол” с място на работа 57-мо Спортно училище „Св. Н. О.”, [населено място] и на основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 74 КТ П. е осъден да заплати на 57-мо Спортно училище „Св. Н. О.”, [населено място] сумата 3 682.58 лв., като получена от него без правно основание /Б. за длъжността „учител-треньор по футбол” за периода 26.07.2004 г.-16.07.2007 г./, както и разноски по делото в размер на 473.31 лв. Според касатора тълкуването на материалния закон /чл. 74 КТ/ от страна на въззивния съд е в противоречие с трайната практика на ВКС /Р. № 1624/2002 г. по гр. д. № 242/2002 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 236/2000 г. по гр. д. № 1199/1999 г., ВКС, ІІІ г. о./, като неправилно съдът е приел, че е без значение дали при сключването на трудовия договор служителят е знаел за неговия порок, респ. дали е допринесъл за настъпването му, т. е. дали е бил добросъвестен или не. За ответника по касация 57-мо Спортно училище „Св. Н. О.”, С. не е изразено становище. С определение № 285/9.03.2011 г., постановено от Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр. д. № 1743/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: както е действието на обявяването на недействителността на трудовия договор в отношенията между страните по трудовото правоотношение – има ли ретроактивно действие или действа занапред. Отговор на правния въпрос: Обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай и съгласно чл. 75, ал. 1 КТ когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Законодателят има предвид т. нар легална добросъвестност, която означава, че работникът или служителят не е знаел за порока на трудовия договор, обусловил неговата недействителност, той самият не го е създал или участвал в създаването му. В този случай последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което недействителността е обявена. Когато, обаче, ако работникът или служителят е действал недобросъвестно, т. е. когато въпреки знанието, че не притежава необходимото образование, квалификация или правоспособност е приел сключването на трудов договор за определена длъжност правилото на чл. 75, ал. 1 КТ не се прилага. Ако работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на недействителността има действие също за бъдеще, но за времето, през което е работил той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск, зачитане на времето за трудов стаж и др. Такъв е конкретният случай. Като е приел, че към момента на сключване на трудовия договор ищецът /сега касатор/ не е притежавал необходимото образование и образователно-квалификационна степен за заеманата от него длъжност „треньор по футбол и учител по физическо възпитание” към 57 Спортно училище „Св. Н. О.”, [населено място], че е доказана по делото недобросъвестност от страна на ищеца към момента на сключване на трудовия договор правилно въззивният съд е счел, че разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КТ в случая не е приложима и че отношенията между страните трябва да се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл. 55сл. ЗЗД. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „А” състав от 29.06.2010 г., постановено по гр. д. № 9113/2009 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: