Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 16.07 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 59/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Монтана срещу въззивна присъда от 25.11.2013 г., постановена по внохд № 140/2013 г. по описа на Окръжен съд-Монтана. В протеста са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК, като се прави искане за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед отстраняване на допуснато нарушение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че при постановяване на оправдателната присъда съдът е допуснал нарушение на чл.13 от НПК, като е игнорирал свидетелските показания на Х. и е изключил проведеното разпознаване, което според прокурора не е опорочено. Изразява становище, че правилната преценка на доказателствената съвкупност, води до извод за доказаност на авторството на двамата подсъдими. Адвокат С., който е защитник на подсъдимия счита, че не са налице сочените в протеста касационни основания. Твърди, че въззивната инстанция e подложила на внимателен анализ всички доказателства и доказателствени средства, включително и свидетелските показания, които при всеки последващ разпит са все по-непоследователни. Също така счита, че въззивният съд е дал убедителен отговор защо не приема за доказано авторството на двамата подсъдими, по отношение на инкриминираното им обвинение. Моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимите Ж. Б. и К. И., редовно призовани за съдебното заседание пред настоящата инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 25.06.2013г., постановена по нохд №30418/2012 г. на Районен съд- Монтана, подсъдимите Ж. А. Б. и К. С. И. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като и на двамата им е било наложено наказание от по три години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 от НК по отношение на подсъдимия И. е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено по нохд № 258/09г. по описа на РС-Монтана. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивна присъда от 25.11.2013 г., постановена по внохд №140/2013 г., Окръжен съд-Монтана е отменил изцяло първоинстанционната присъда, след което е признал подсъдимите Ж. Б. и К. И. за невиновни в това, че на 21.11.2010г. в [населено място], обл.Монтана, в съучастие като извършители помежду си и с друго неустановено лице, отнели от владението на М. И. сумата от 1450 лева и от С. Х. сумата от 60лева и мобилен телефон марка „Самсунг” на стойност 75лева, всички отнети вещи и пари на обща стойност 1585 лева, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Отхвърлени са предявените от М. И. граждански искове срещу двамата подсъдими за имуществени вреди в размер на 1450 лева и за неимуществени вреди в размер на 10 000лева, ведно със законните лихви от датата на увреждането, като неоснователни. Съдът е постановил унищожаване на веществените доказателства, след влизане в сила на присъдата. Касационният протест на ОП-Монтана е допустим, но неоснователен. В протеста обобщено се сочи оплакване за допуснато нарушение на закона. От самото изложение в протеста са изводими касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Релевираните доводи сочат на оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с дейността на окръжния съд по оценка на доказателствата, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Неоснователно е възражението и за невярна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд, след проведено въззивно съдебно следствие е събрал възможния доказателствен обем. Извършеният обстоен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност е обусловил и приемането на различна фактическа обстановка от тази, приета за установена от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателствената дейност на ОС-Монтана не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Видно от мотивите на въззивната присъда всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими за изясняване авторството на деянието. Именно въпросите, във връзка с авторство са спорните по делото. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответното доказателствено средство, като и тяхната кореспонденция- подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателствени източници. Тази част от протеста, в която представителят на прокуратурата обосновава тезата си с разсъждения за невъзможност от събиране на допълнителни доказателства; забавяне на процеса на доказване с отдалечаване във времето; задълбочаването в подробности би довело до съмнения във всеки, от когото се очаква да вземе решение, е безпредметно да бъде обсъждана, тъй като тези аргументи излизат извън рамките на изискуемото се като задачи и предели на наказателно-процесуалното правораздаване. Правилно въззивният съд е приел, че извършеното на досъдебното производство “разпознаване” е опорочено. Разпознаването на лица и предмети е един от предвидените в НПК способи за доказване. Основанието и целта на неговото извършване е необходимостта да се потвърди идентичността на лица и предмети във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото. Разпоредбата на чл.171 от НПК изрично визира реда за извършване на това процесуално-следствено действие. Именно нарушения на тази норма и по-точно на изискването в алинея втора за сходство по външност на лицата, които са представени за разпознаване, е констатирал въззивният съд, което е обусловило и изводите му за опороченост. До този извод, съдът е достигнал след анализ на данните за начина на извършване на разпознаването, съдържащи се не само в изготвения протокол, а и от показанията на поемните лица, които са присъствали. Установено е, че всички съпоставени лица са били с маски, но подсъдимият К. И. е бил с по-високо и по-едро телосложение от останалите лица, а и това е един от белезите, по който свидетелката го е разпознала. Констатираното процесуално нарушение е дало основание на окръжния съд да изключи от доказателствената съвкупност, събраните, чрез горепосочения доказателствен способ доказателства. Това от своя страна не е налагало обсъждане и оценка по същество на установените с разпознаването данни. Независимо от това, съдът е изложил своите аргументи за това, че дори разпознаването да беше процесуално надлежно извършено, то от показанията на свидетелката Х. се установява липсата на категоричност, относно разпознатото лице и белезите, по които го е разпознала, а именно по очите/кафяви, кръгли, изпъкнали/ и бицепсите. Това са белези/както е приел и съдът/, които не постигат необходимата убедителност и категоричност за индивидуализация на лицето, което е било с маска в нощта на грабежа. Неоснователно е твърдението в протеста за невярна оценка на свидетелските показания на С. Х.. Въззивната инстанция не ги е кредитирала само относно факта на участие на подс.И. в извършване на деянието.В останалата им част показанията на тази свидетелка са оценени с необходимото доверие от страна на въззивния съд. Несъстоятелно е твърдението в протеста, че “не следва да се пренебрегва обстоятелството ,че винаги, когато има употребено насилие над личността, или поне –в по-големия брой случаи, нападнатият знае най-добре кой го е нападнал”. Неоснователно е оплакването, че въззивната инстанция е абсолютизирала обясненията на подсъдимите, като източник на доказателства. Независимо, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролния съд по фактите, следва да се посочи, че наличието или липсата на алиби на подсъдимите/което е било обект на обсъждане в мотивите на въззивната присъда/, в случая е без значение, доколкото останалите доказателства и доказателствени средства от съвкупната доказателствена маса по делото не могат, макар и чрез своята косвеност да обусловят единствен, последователен и несъмнен извод за това, че двамата подсъдими са автори на извършения грабеж. В протеста се визира верига от косвени доказателства, но част от тях не сочат на еднозначност, като пример - забелязан в близост до дома на Х. л.а.Ауди, какъвто притежавала майката на подс.Б., други изместват тежестта на доказване-отсъствие на разумно обяснение за пътуването до [населено място] и проявена нервност от подс.Б. на автомивката, а трети изобщо не могат да бъдат ценени като източник на доказателства-показанията на свидетелката, извършила полиграфско изследване. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационният протест се явява неоснователен и като такъв не би могъл да бъде уважен. Това обуславя оставяне в сила на въззивната присъда, постановена от ОС-Монтана. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда 25.11.2013 г., постановена по внохд №140/2013 г. по описа на Окръжен съд-Монтана. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: