Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр.София, 27 май 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ИСКРА
ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 17/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия М. Т. М. против решение № п-122/02.12.2009 год. по въззивно нохд № 111/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България. Поддържа се, че поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е постановено в нарушение на закона с осъждането по повдигнатото обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпления по чл.201 НК и чл.387 НК, а по отношение на обвинението по чл.308 НК да се приложи чл.78А НК и да се отхвърлят изцяло предявените граждански искове за имуществени вреди.
Гражданският ищец-М. на о. , чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата по съображения за липса на нарушения от поддържаните. Прави искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила с потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, а законът с квалифициране поведението на подсъдимия като престъпления и по чл.201, чл.387 и чл.308 НК е приложен правилно. С липсата на касационни основания мотивира искането си за оставяне в сила на оспореното решение - както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната му част.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Военно-апелативният съд на Република България с решението си по въззивно нохд № 111/2009 год. потвърдил присъда № п 138/10.09.2009 год. по нохд № п 138/2008 год. на Софийския военен съд, с която признал подсъдимия Т за виновен в това, че на:
неустановена дата в периода м.09.2005 год.-10.02.2006 год. в гр. С. в качеството си на длъжностно лице-началник на поделение 18 250 кв. Челопечене, присвоил чужди вещи-на стойност 283,69 лева, поверени му да ги пази и управлява. На основание чл.201 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода. Оправдал го по обвинението по чл.202, ал.1, т.1 вр.чл.201 НК и за сумата 706,75 лева;
20.01.2006 год. в гр. С. злоупотребил със служебното си положение и от това са произлезли вредни последици за М. на о. – разход на 45,81 л. дизелово гориво на стойност 73,30 лева. На основание чл.387, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода;
20.01.2006 год. в гр. С. преправил съдържанието на официален документ-пътен лист от 19.01.2006 год., с цел документът да бъде използван. На основание чл.308, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода. Признал го за невинен и оправдал по обвинението да е извършил престъплението в качеството си на длъжностно лице.
Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените – 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъпленията по чл.201 и по чл.387 НК уважил в размер съответно на 283,69 лева и 73,30 лева със законните последици. Отхвърлил за сумата 706,75 лева по обвинението по чл.202 вр.чл.201 НК.
Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща доводи и искания, които се поддържат и пред настоящия състав, и по жалбата на гражданския ищец по отношение на гражданско-отхвърлителната част. Въззивният съд е приел, че не се налага да бъдат допускани нови свидетели и вещи лица, нито да се провежда повторен разпит на свидетели, вещи лица и подсъдим. Приел представени писмени доказателствени средства по искане на подсъдимия. Констатирал, че са събрани достатъчно и възможните доказателствени средства и са оценени по предвидения процесуален ред. Изложил фактическата обстановка, за която приел, че е правилно установена от първоинстанционния съд. По ясен начин заявил съгласието си с правните изводи, че са налице обективните и субективните признаци на престъпленията по чл.201, чл.308 и чл.387 НК, основавайки се на обективираното поведение на подсъдимия.
Дал е отговор на доводите и възраженията, поддържани в жалбите на страните по начин и със съдържание, съответстващо на изискванията по чл.339, ал.2 НПК.
Неоснователно е твърдението в жалбата, както правилно е приел и въззивният съд, че обвинението по чл.201 НК е прието за установено само въз основа на негодно доказателствено средство – лист от тетрадка. По делото е установено, че подсъдимият в инкриминирания период е бил началник на военното поделение и в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 НК е разрешил включването за електрозахранване на обект на гражданско лице, намиращ се извън територията на поделението. Допуснал поставянето на контролен електромер и отчитане на изразходваната електроенергия без необходимите разрешения от електроразпределителното дружество и без сключен договор. Достъпът до електромера бил невъзможен без разрешение на подсъдимия, а дължимите суми се посочвали и получавали от него или от определено лице, както станало на 14.12.2005 год. - св. В получил сумата от 137 лева и 75 евро от св. И, което удостоверил с подписа си на представения му лист, както и съдържанието - „Митов”, сумата „дадени за ток” и цифрите „14.12.2005 г.”, Парите били предадени на подсъдимия, но не отчетени в счетоводството на поделението. Равностойността в левове съответства на вредата, която е причинена от дейността му – 283,69 лева. През м.февруари 2006 год. едностранното прекъсване на захранването довело до преустановяване на нерегламентираните отношения.
Правилно инстанциите по същество са приели, че тези фактически обстоятелства са установени от безспорните и безпротиворечиви показания на свидетелите И, И. , Д. , В. Николов, К. , В. , Р. , Л. Обоснован е отказът да се приемат за достоверни показанията на св. К в поделението към м.12.2005 год., поради съдържащите се в показанията й вътрешни противоречия, както и с показанията на св. Д. С. , установеното за липса на доказателства, които да установяват внасяне на суми за електроенергия, различни от тези на поделението. Липсата на категорични доказателства за плащане и за размер на сума, получена от подсъдимия във връзка с установените неправомерни отношения със св. И за целия период и независимо от резултатите в заключенията на техническите експертизи за разход на електроенергия в поделението е основанието обвинението да бъде ограничено само до приетия размер.
Не е вярно твърдението, че са приети, обсъждани и оценявани показанията на св. П, дадени на досъдебното производство. Видно от протокола за проведеното на 25.02.2009 год. съдебно заседание е проведен разпит и макар да не е повторил показанията си в обема, който е изложил на досъдебното производство, е потвърдил вече казаното за повода за посещението на свидетелката в поделението, състоянието, в което се е намирала като израз на недоволството от спиране на електрозахранването, обстоятелството, че независимо от длъжността, която е заемал-заместник началник на поделението, не е знаел за наличието на изричен писмен договор, т.е. показанията му са кредитирани само доколкото е установил факти за относими обстоятелства, които с други доказателствени средства са потвърдени и изводите за вината на подсъдимия не са основани само на неговите показания.
Невярна интерпретация се прави в жалбата на показанията на св. В, който, видно от съдържанието на протокола при разпита му в съдебното заседание на 25.02.2009 год., подробно е описал повода за посещение при свидетелката И разпореждането на подсъдимия за да получи пари за изразходван ток, обстоятелството че се е подписал на лист с посочено по-горе съдържание и не е оспорил подписа си. (Авторството му е потвърдено от вещото лице, изготвило почерковата експертиза.) под датата 14.12.2005 год., както и че парите са били в плика и ги е предал на подсъдимия. В посочения смисъл те съответстват и на показанията на свидетелите И и правилно са оценени като последователни и достоверни.
Вярно е, че в решението не е изложен подробен анализ на доказателствения материал, но от съдържанието му следва, че по недвусмислен и ясен начин въззивният съд е заявил съгласието си с фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, основани на вярната им оценка според изискванията на чл.13, чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Доводите и възраженията - правилно приети като неоснователни, са получили отговори, съответстващи на предписанията по чл.339, ал.2 НПК. Задължението за въззивната инстанция да мотивира съдебния си акт по начина и със съдържание по правилата на чл.305, ал.3 НПК е предвидено от законодателя в чл.339, ал.3 НПК, но само за случаите, когато има основание да упражни правомощията си по чл.336 НПК - да отмени присъдата и да постанови нова, какъвто не е конкретния.
Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че подсъдимият е осъществил и състава на чл.387, ал.1 НК. Изрично във въззивното решение е отговорено на възражението за липса на престъпление, който извод е мотивиран с представените и взети предвид от първоинстанционния съд доказателствени материали – писмени и свидетелски. Няма нарушение на чл.107, ал.3 НПК - взети са предвид както посочените доказателства, от които е направен извод, че сумата в размер на 73,30 лева не е заплатена, така и показанията на свидетелите, че използването на МПС не е било за лични цели на подсъдимия, каквато възможност е имал според заповед на Министъра на о. , а за нужди на трети лица. Те са получили безплатно дървен материал, доставен до домовете им извън територията на гр. С. със служебния автомобил на поделението по разпореждане на подсъдимия, и са извършили безплатна специализирана дейност в дома му в по-късен момент. Конкретно установените фактически обстоятелства и обективираното поведение са мотивирали инстанциите по същество да приемат, че са осъществени обективните и субективните признаци на престъплението, поради което М. следва да носи както наказателна, така и гражданска отговорност.
По тези съображения, че няма допуснати нарушения, които да са основание за отмяна на въззивното решение и да се уважи искането за оправдаване по чл.201 и чл.308 НК приложението на чл.78А от НК е недопустимо. Налице са само част от условията, предвидени в нормата-наказанието за това умишлено престъпление е до три години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV НК. От съдържанието на ал.6 следва, че законодателят е предвидил забрана за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за случаите, какъвто е и настоящият, при множество престъпления.
Неоснователни са доводите за нарушение на закона в гражданско-осъдителната част поради недоказаност на предявените граждански искове за имуществени вреди. Въпросът за основателността на иска е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. След като подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпления, за които е осъден и от които са произтекли вреди, следва да носи и гражданска отговорност. Размерът съответства на действително установеното като последица от деянията, предмет на обвинителния акт. В частта, в която е признат за невинен и оправдан, искът законосъобразно е отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложеното жалбата на подсъдимия е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. На гражданския ищец следва да бъде заплатена и сумата 200 лева, която представлява разноски, направени за участието на процесуален представител пред касационната инстанция.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № п-122/02.12.2009 год. по въззивно нохд № 111/2009 год. на Военно-апелативния съд на Република България по жалбата на подсъдимия М. Т. М..
ОСЪЖДА подсъдимия М. Т. М. да заплати на М. на о. направените по делото разноски в размер на 200/двеста/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: