4 Р Е Ш Е Н И Е № 491 София, 05 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1504/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. В. Г. за възобновяване на производството по ВНЧД № 487/2012 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил и отмяна на постановеното по него решение от 27.12.2012 г., с което е отменено частично определение № 641/08.11.2012 г., постановено по ЧНД № 889/2012 г. по описа на Районен съд – Дупница. В искането се изтъкват доводи за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на чл. 24 от НК. Претендира се отмяна на определението в частта му, с която е приложен чл. 24 от НК. В съдебното заседание осъденият Г. и процесуалният му представител поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С определение № 641/08.11.2012 г. по ЧНД № 889/2012 г. Районният съд – Дупница е определил на осъдения Г. В. Г. едно общо наказание измежду наложените му с присъди по НОХД № 1221/2006 г. и по НОХД № 1346/2010 г. и двете по описа на същия съд, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил така определеното общо наказание с една година лишаване от свобода, като постановил Г. да изтърпи наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Определението е било атакувано пред Окръжен съд – Кюстендил, който с решение от 27.12.2012 г., постановено по ВНЧД № 487/2012 г., отменил същото само в частта му, с която е определено мястото за изтърпяване на общото наказание. Искането за възобновяване е процесуално допустимо и основателно. За да обосноват необходимостта от увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК, предходните инстанции (първата почти декларативно) са акцентирали върху високата степен на обществена опасност на личността на осъдения, предвид многократните му осъждания, еднородността на наказанията, вида на извършените престъпления, засягащи различни обекти на защита, търпените наказания лишаване от свобода. Принципно верният подход, предприет от втората инстанция при определяне необходимостта от увеличаване на наказанието при наличие на съвкупност, в конкретния случай е довел до несправедлив резултат. Съдът е надценил тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства и пренебрегнал фактори, които имат отношение към приложението на чл. 24 от НК. С постановление № 4 от 28.06.1965 г. на Пленума на ВС на РБ, т. 1 е указано, че при разрешаването на въпроса за приложението на чл. 24 от НК е необходимо да се имат предвид предишните осъждания на дееца, броят на престъпленията в съвкупността, тяхната последователност, време на извършването, характерът и тежестта на тези престъпления и въобще всички обстоятелства, при които са извършени отделните престъпления. В сформираната съвкупност са включени само две престъпления. Следователно не може да се приеме, че броят на престъпленията сам по себе си доказва степен на обществена опасност, която да обоснове извод за завишаване на най-тежкото наказание. Надценено е значението на предишните осъждания на Г.. В голямата си част престъпленията са санкционирани с наказания, различни от лишаване от свобода, а тези, за които е наложено такова наказание, то е с непродължителен срок. Не може да се пренебрегне и фактът, че най-тежкото наказание, наложено с присъдите, включени в съвкупността – това по НОХД № 1221/2006 г., е за деяние, извършено на 21.07.2001 г. Присъдата, постановена по това дело, е влязла в сила на 15.07.2011 г. Тоест, наказателната отговорност е реализирана едва след десет години, което обстоятелство не би могло да не се отчете като фактор, имащ отношение при преценката за необходимостта от увеличаване на наказанието. Всичко обсъдено до тук не дава основание да се приеме, че изискването за справедливост с оглед критерия, вложен в чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК, налага да се пренебрегне принципът на поглъщане на наказанията, уреден в чл. 23 от НК и да се увеличи най- тежкото наказание по реда на чл. 24 от НК. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че увеличението на наказанието по съвкупността с една година е довело до явна несправедливост на същото. Определеното най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода е достатъчно за постигането на целите по чл. 36 от НК. По тези съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение от 27.12.2012 г., постановено по ВНЧД № 487/2012 г. от Окръжен съд – Кюстендил, като го ОТМЕНЯ само в частта, с която е приложен чл. 24 от НК по отношение на осъдения Г. В. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.