Р Е Ш Е Н И Е № 85 Гр. София, 03.08 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1047/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. ЗАСТРАХОВАНЕ АД [населено място], чрез ю.к. Г. Р., срещу решение № 324 от 18.12.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по в.гр.д. № 1/2013 год., с което е потвърдено решение № 297 от 27.09.2012 год. на Габровския окръжен съд по гр.д.№ 119/2012 г. в неговата осъдителна част - за заплащане в полза на ищеца Н. М. М. от [населено място] на сумата 8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 26.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от същата дата, до окончателното изпълнение на задължението. С определение № 137 от 15.02.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса свързан с приложението на чл.300 ГПК, а именно: Имат ли някакво доказателствено значение в производството пред гражданския съд констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда /решение по чл.78а НК, приравнено на присъда съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение? В жалбата се поддържат касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, по конкретно изложени съображения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба – Н. М. М., чрез процесуалния си представител – адв. М. И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на касатора и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в единствено обжалваната му осъдителна част, по спорния между страните въпрос относно наличието на противоправно деяние от страна на застрахования водач, намиращо се в причинна връзка с настъпването на претендираните вреди, въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение № 695/01.06.2011 год. по а.н.д. № 550/2011 год. на ВТРС ищецът М. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението в това, че на 26.07.2010 г. при управление на л.а. Москвич 211412, негова собственост, е нарушил правилата за движение чл.20 ал.1 ЗДП и е предизвикал ПТП – блъснал л.а. Форд Мондео, с което по непредпазливост причинил на Х. Н. И. средна телесна повреда – престъпление по чл.343, ал.1 б.Б предл. ІІ-ро вр. чл.342 ал.1 НК. Въз основа на мотивите на влезлите в сила решения на наказателния съд, съдът е формирал извод, че вината за настъпване на ПТП е на водача на застрахования автомобил Форд Мондео – Х. И., който е допуснал нарушение на чл.16 ал.1 т.1 ЗДП /навлязъл е в лентата за насрещно движение/ и така е причинил произшествието. Становището на настоящия съдебен състав по въпроса, разрешен с обжалваното решение и обусловил допускането на касационния контрол, произтича от следното: Налице е установена и актуална задължителна практика по чл.290 ГПК, свързана с приложението на нормата на чл.300 ГПК. В решение № 127/29.10.2015 г. по т.д.№ 1882/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО е разяснено, че присъдата, респ. решението по чл. 78а НК, има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в т.ч. и относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав /решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ІІ ТО/; Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд; Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това, деяние /решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на І ТО/. Съобразно решение № 168 от 23.10.2012 г. по т.д.№ 509/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако се касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство. В същия смисъл е и решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г., І ТО, както и решение № 43/16.04.2009 г. по т.д.№ 648/2008 г., ІІ ТО. Следователно, с оглед обвързващата съдилищата съдебна практика в посочения смисъл, отговорът на въпроса, по който решението е допуснато до касация е, че констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда /или решение по чл.78а НК/ относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, нямат никакво доказателствено значение в производството пред гражданския съд. Обжалваното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна съдебна практика по този въпрос, и е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съставът на въззивния съд не е имал никакво основание да придаде доказателствена стойност на мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда спрямо ищеца, която го оневинява за извършването на престъпление по чл.343, ал.1 б.Б предл. ІІ-ро вр. чл.342 ал.1 НК, в частта им, според които пострадалото лице, идентично със застрахования водач в настоящото производство, чиято отговорност репарира застрахователят по реда на чл.225 ал.1 КЗ /отм./, виновно е причинило произшествието. В нарушение на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, при наличие на оплаквания във въззивната жалба на ответника, че събраните доказателства в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда за ищеца /заключение на вещо лице по САТЕ/, не представляват годно доказателство за правно-релевантните спорни по делото факти, както и при доводи за други допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с доказването, въззивният съд не е изпълнил задължението си да събере доказателства, които поначало могат да бъдат събирани служебно от съда /съобразно т.3 от цитираното ТР/, за установяване на механизма на произшествието, довело до уврежданията, предмет на исковата молба. С тълкувателното решение е постановено, че ако въззивната жалба съдържа оплакване, че доказването на спорен между страните факт е извършено в нарушение на съдопроизводствени правила, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза и да е определил задачата на вещото лице. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, посредством което е осуетено използването на това доказателствено средство. Ето защо винаги, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведеното с жалбата оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта на доказване. Служебното задължение за събиране на доказателства за въззивния съд съществува и тогава, когато при проверка на правилността на първоинстанционното решение, съдът следва да приложи императивна материалноправна норма, като в този случай не се изисква нарочно оплакване в жалбата по смисъла на чл.269 ГПК. За задължението на въззивния съд служебно да назначи САТЕ за установяване механизма на ПТП в сходна с настоящата хипотеза е налице и изрично произнасяне по реда на чл.290 ГПК – решение № 181/20.01.2014 г. по т.д.№ 335/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде касирано, като делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд, с указания за назначаване на експертиза, установяваща, чрез механизма на настъпване на ПТП, дали уврежданията на ищеца са в причинна връзка с поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество. По отношение на разноските, приложима е нормата на чл.294 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 324/18.12.2014 г. по в.гр.д. № 1/2013 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: