Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. София, 23 март 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Кети
Маркова
Севдалин Мавров
при секретар Лилия Гаврилова и с участието
на прокурор от ВКП - Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 751/2009 г.
Делото е образувано по реда на чл.346, т.4 НПК.
Подадена е КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Ж. А. Т. - частна тъжителка, против решение №350 /18.11.09 год. по внчхд№2222/09 год. на Пловдивския окръжен съд. Касационните основания са: нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението, съгласно чл.354, ал.3,т.2 и т.3 НПК и за връщане делото за ново разглеждане.
Според ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА, изводът на въззивният съд, че частната тъжба не отговаряла на изискванията на чл.81,ал.1 НПК е неправилен. В допълнението към частната тъжба е посочено, че извършителите са „псували на майка", а единият от тях, е „извършил срамно действие" спрямо тъжителката. Общото описание , без назоваване на изразите на псувнята и на срамното действие в тъжбата не я правят нередовна, защото „естественият срам и свян на обикновения човек не могат да бъдат пречка за защита на неговите интереси пред съд”. Абсолютно невярно и несъответно на закона е твърдението, че след подаване на тъжбата не могат да се правят допълнения в нея. Погрешно е прието, че е недопустимо да се подава нова тъжба, при връщане на нередовна такава , ако е спазен срокът за подаването й. В тази връзка, цитираното решение на ВКС Р-43/11.02.09 год., II н.о., е противоречащо на закона и на съдебната практика и е изолирано от нея. Няма пречка указания за изправяне на нередовната тъжба да се дадат до започване на съдебното следствие. В противен случай, би имало отказ от правосъдие и неизпълнение на задачата за осигуряване на защита от престъпни посегателства на гражданите /чл.1,ал.2 НПК/. Едва при неизпълнение на указанията, съдът следва да прекрати делото на основание чл.24,ал.4,т.2. НПК, каквато хипотеза в случая не е налице. Неправилно е позоваването във въззивното решение на чл.287,ал.6 НПК. Разпоредбата се отнася за новооткрити в хода на съдебното следствие обстоятелства, а не за допълване на тъжбата. Към момента на подаване на допълнителната тъжба , датата 30.07.08 год., ход на съдебното следствие не е даван и не се касае за новооткрити обстоятелства, а за уточняване на предмета на обвинението от фактическа и правна страна. Допълнението на тъжбата е допустимо, тъй като е направено в преклузивния 6-месечен срок и в даденият от съда 7-дневен срок за изправяне недостатъците в нея. Поради тези съображения, незаконосъобразно е становището на въззивният съд, че районният съд е приел за установени непосочени в тъжбата обстоятелства и е осъдил подсъдимите по неповдигнати им обвинения.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ жалбата се поддържа от частната тъжителка Ж. Т. , която се явява лично и с повереника си, адвокат П.
ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за основателност на жалбата , тъй като изводът на въззивната инстанция, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл.81 НПК е незаконосъобразен.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД въз основа на данните по делото и като съобрази становищата и доводите на страните, прие следното :
С присъда от 31.07.09 год. по нчхд № 32 /2008 година на Пловдивския районен съд подсъдимите: Г. Г. М. , М. М. М. и Г. М. М., всеки от тях, е признат за виновен в това, че на 08.02.2008г. в с. Р., обл. Пловдив , всеки ПООТДЕЛНО Е КАЗАЛ нещо унизително за честта и достойнството й, в присъствието на Ж. А. Т., като я е напсувал „на майка", а само подсъдимият М. М. М. е ИЗВЪРШИЛ и нещо унизително за честта и достойнството й, като й е показал половия си член, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 пр.1 от НК, за всеки от тях .
НА основание чл.78 А от НК , ВСЕКИ ОТ подсъдимите е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1, пр.1 от НК като му е наложено административно наказание ГЛОБА, както следва: на подс. М. Г. М. -ГЛОБА в размер на 700 лева ; на подс. М. М. -ГЛОБА в размер на 1000 лева ; на подс. Г. М. М. -ГЛОБА в размер на 500 лева .
На основание чл.189 ал. З от НПК поде. М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М., поотделно, са осъдени да заплатят по 32лв., а солидарно са осъдени да заплатят на частната тъжителка Ж. А. Т. и сумата от 650лв. разноски за повереник.
По подадена въззивна жалба от защитата на тримата подсъдими е образувано внохд№2222/09 год. на Пловдивския окръжен съд. С решение №350/18.11.09 год. по внохд№2222/09 год. на Пловдивския окръжен съд е отменена присъда № 411/31.07.2009 год., по НЧХД № 32/08 год., по описа на ПРС, XIV н. с. и на основание чл. 334 т. 4 във вр. вр. с чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по същото дело , водено срещу М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М. за престъпление извършено от всеки от тях на 08.02.08 г., по чл.148, ал.1,т.1,вр. с чл.146, ал.1,предл.1 НК. Всички разноски по делото са възложени в тежест на частната тъжителка Ж. Т.
Решението на въззивният съд е неправилно , тъй като с него е допуснато съществено процесуално нарушение- ограничаване правото на частната тъжителка да повдигне и поддържа обвинение в съда с частна тъжба, по реда на чл.81 НПК.
Изводите на ПОС че производството по НЧХД № 32/08год. по описа на ПРС, XIV н. с. , образувано по заведена на 26.03.2008год. с вх. № 1* частна тъжба от Ж. А. Т. срещу М. М. , М. М. и Г. М. и допълнение към нея, за престъпление по чл.148 НК, вр. с чл.146 НК , е неправилно образувано и следва да се прекрати на основание чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК, са неправилни. Неправилно въззивният съд е извел, че с първостепенната присъда е нарушен чл.348, ал.3 т.1 НПК . В разрез с процесуалните действия на Пловдивският РС е прието, че са нарушени правата на защита на подсъдимите да узнаят причините и характера на обвинението. Обратното е вярно, в частната тъжба и в допълнението към нея, се съдържат всички индивидуализиращи обстоятелства на престъпленията по чл.148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 предложение първо от НК. В допълнението към частната тъжба, депозирано според указанията на съда е посочено, че извършителите М. М. , М. М. и Г. М. са „псували на майка" частната тъжителка Ж. Т. , а единият от тях подс. М. М. <Минчев&@М. &span class=FontStyle29>, е „извършил срамно действие" спрямо тъжителката като „е показал пред нея половият си орган”. При тези данни, изводът за нарушаване на правото на защита на подсъдимите - да разберат фактическите обстоятелства на престъплението в което са обвинени, за да могат обективно да упражнят правата си в обема, гарантиран им от НПК, не намира опора в данните по делото.
В НПК и в тълкувателната дейност на ВС/ спр. ТР №34/90г. на ОСНК/ и в текущата му практика в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба/ например относно дата , мястото, или елементи от фактическото изпълнение на престъплението/, стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на шестмесечният преклузивен срок по чл.81, ал.3 НПК. Последният е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за престъпение, преследвано по реда на частното обвинение. Подобно на обвинителният акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес/ арг. от ТР №2/02 гоз. на ОСНК/.
Проверката на данните по делото сочи, че нередовността в съдържанието на частната тъжба е отстранена надлежно , по указание на съда, което е изпълнено от частната тъжителка. Според протоколно определение от 21.07.08г. по вчхд№32/08 год. на ПРС, съдът е дал възможност на частната тъжителка в седмодневен срок да отстрани нередностите в съдържанието на тъжбата, като посочи конкретните думи и изрази, и действията , извършени от подсъдимите в нейно присъствие, за които твърди че са унизили честта и достойнството й на описаните в тъжбата дата и място. Тези указания са дадени след образуване на производството от частен характер и преди даване ход на съдебното следствие. В изпълнение на указанията на съда от 21.07.08г. по вчхд№32/08 год. на ПРС, частната тъжба е допълнена от тъжителката с изготвено към нея допълнение, с дата 30.07.08 год./ вж.стр-36 от нчхд№32/08 г. на ПРС/, с което е приведена в съответствие с изискуемото се от закона съдържание по чл.81, ал.1 НПК и в срока по ал.3 на чл.81 НПК. Следователно подсъдимите са имали възможност незабавно, преди събирането на доказателствата по установяването на фактите на обвинението, да се запознаят с причините и характера му и да подготвят защитата си по тях. Конкретно използваните думи и изрази, които според тъжителката, съдържат унизителни за честтта и достойнството й думи, както и на действията на подсъдимия М, които тъжителката е приела за обидни и накърняващи честта и достойнството й, е описано в допълнението към частната тъжба, изготвено саморъчно и подписано от частната тъжителка Ж. Т. Видно от отбелязването върху горния ляв ъгъл на допълнението е, че е “получено на 30.07.08 год.”, удостоверено с подпис на служителя в деловодството на съда. Постъпването на допълнението към частната тъжба на втория ден след изтичане на седмодневният срок , даден от съда за отстраняване недостатъците в съдържанието й, няма негативни правни последици за тъжителката, тъй като законът не ги предвижда. Този срок , за разлика от срока оп чл.81, ал.3 НПК, е съдебен, инструктивен и нефатален за страната за която е изтекъл, т.е. тя би могла и да повтори действието , ако съдът реши. Съдът е органът , който решава дали са изпълнени указанията му по отстраняване нередностите в частната тъжба. В случая, първостепенният съд е приел допълнението към частната тъжба за допустимо и в съответствие с дадените от него указания, което решение е напълно в обсъжданата дискреция , след като законът не постановява друго. С процесуалното действие – разпореждане на съдия-докладчик, съгласно чл.247, ал.2 НПК, от 03.09.08 год., е указано да се изпратят преписи от допълнението към частната тъжба на всеки от подсъдимите, като им е даден седмодневен срок за възражение и същите са им изпратени и получи от подсъдимите при редовна процедура. Следователно то е прието от съда . Видно от указанията, вписани в призовките до тримата подсъдими / спр. л.38,л.39,л.40 от нчхд№32/08 г/, няма съмнение , че от правно-техническа с. , обвинението е прието от съда заедно с допълнението към частната тъжба. С разпореждането от 03.09.08г. на съдията - докладчик е прието и допълнението към частната тъжба. Правното действие на разпореждането за подготовка на съдебното разглеждане на делото, е като разпореждането съгласно чл.247, ал.1,т.2 НПК за образуване на дело от частен характер .
При тези данни и изводи, неправилно въззивният съд е приел неконкретизирани по чл.81 НПК обвинения в тъжбата и че първостепенният съд е трябвало “да откаже да образува наказателно производство от частен характер по реда на чл. 247 ал. 2 от НПК. Неправилни са съжденията, че съдът е трябвало да прекрати образуваното наказателно производство по чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК”/ спр. мотивите на решението на л.27 и л.28/. Неправилни са изводите, че в разпоредбите на НПК не се предвиждала възможност за допълнителна конкретизация на повдигнатото с тъжбата обвинение, тогава когато това се отнася за посочване на факти и обстоятелства, “установяващи съществени елементи от състава на инкриминираното с тъжбата престъпление”/спр. мотивите на въззивното решение/. Още по-неприемливо, от позиция на правната уредба на производството по тъжба на пострадалия в НПК е да се счита, както е приел въвзивният съд, че “единствено в нормата на чл. 287 ал. 6 от НПК е регламентирана правната възможност за изменение на обстоятелствената част на обвинението повдигнато с частна тъжба”. Първият негативен извод на ПОС е несъстоятелен , защото в НПК няма ограничение за поправяне на съдържанието на тъжбата , ако това е сторено в рамките на срока по чл.81, ал.3 НПК. Вторият негативен извод в решението е също несъстоятелен , защото нормата на чл.287, ал.6 НПК не е приложима в случая. Тя е приложима само при основания за изменение на първоначално внесеното с тъжбата обвинение , едва след като при проведеното съдебно следствие, от събраните доказателства бъдат установени нови обстоятелства , различни от посочените в тъжбата, налагащи съществена промяна във фактическото изпълнение на престъплението, касаеща правната му квалификация, или в промяна в правната квалификация на посочените в тъжбата обстоятелства, каквито процесуални хипотези не са възникнали по конкретното дело.
Ето защо и изводът за отмяната на присъдата на първостепенният съд и за прекратяване на производството по делото е направен при съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 24 ал. 4 т. 2 , чл.81 и чл.247, ал.1,т.2 НПК. Цитираното решение №43/11.02.2009г. постановено по нд № 629/08г. на II н. о. на ВКС не третира еднозначен случай и е некоректно посочено от въззивният съд като приложимо по делото.
Воден от тези мотиви ВКС на РБ , съгласно чл.354, ал.3,т.2 НПК намира, че въззивното решение следва да бъде отменено , а делото върнато на Пловдивския окръжен съд, в друг състав, в стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение №350 /18.11.09 год. по внчхд№2222/2009 год. на Пловдивския окръжен съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от СЪЩИЯ СЪД, в ДРУГ СЪСТАВ , от стадия на съдебното заседание .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :